Фирдоуси
Шах-наме (104)

Двубой между Бижан и Форуд

Форуд на хълма пак Тохар попита:

„Кой нов герой към нас е вдигнал щита?

Ти неговото име назови

и кой ще го оплаче тук, уви!“

Съветникът отвърна с реч такава:

„На Гив е син. И — осенен от слава —

в Иран от него няма по-могъщ,

щом влезе в тежък бой, е тигър същ.

Единствено дете, той е имане

за Гив и где каквото хване,

блести. Но право в коня се цели,

че даже шаха ще го заболи,

ако пронижеш ти за зла сполука

в миг броните, що Гив е носил тука.

Но за стрела такава май греша,

той може да се бие и пеша!

Едва ли сам ще го сразиш омразен,

че меча му сече като елмазен!“

Стрелата излетя и падна в прах

Бижановия кон за срам и смях.

Седлото опустя, увисна стреме,

че шлем проблесна към върха без време.

„Хей, коннико — гърмеше ураган, —

сега ще видиш тигър в черна бран!

Ще разбереш какво умея с меча,

макар че моят кон издъхна вече.

А имаш ли в главата малко ум,

не би се застоял на моя друм!“

Тъй викаше Бижан и смел летеше.

А във гърдите на Форуд кипеше.

За втори път изпрати той стрела

и тя премина — сякаш бе игла —

през щита, ала бронята остана

и по-жестока битка се захвана.

С индийския си меч и сетен дъх

Бижан достигна каменния връх

и в шлема на Форуд така удари,

че мигом крепостта слана попари.

Дочу се вой, Форуд обърна коня,

но беше тънка неговата броня

за меча на Бижан: той падна там,

Форуд се втурна към вратата сам.

И още дълго тичаше, догдето

дочу зад своя прашен гръб резето.

А от стените камъни летяха,

Бижан се спря, но викна без уплаха:

„Къде изчезна ти, витязе млад?

Пред пешия се скри като от ад!

Защо не виждам вече аз героя?

Обидно е назад да бягаш в боя!“

При Тус се върна той и му разкри,

що бе видял сред тези канари:

„На тигър този смел витяз прилича;

на смърт в двубоя всеки той обрича

и вледенява чуждото сърце,

а тежкия гранит ломи с ръце!

Не се учудвай ти, не крий омраза,

че няма воин друг като витяза!“

Но към твореца вдигна Тус ръка:

„Ще срине всичко моята войска!

За моя син Зерасп, за мойта мъка

в гърдите ми кипи мъстта сторъка!

И само със кръвта си, в бой нечут,

за всичко ще ми заплати Форуд!“