Фирдоуси
Шах-наме (120)

Кей-Хосров вижда Бижан в чашата, отразяваща целия свят

Пристигна разцъфтяла пролетта.

Но Гив отново чакаше вестта

за своя син и някак натъжено

пред шаха пак се появи смирено.

Той го посрещна и разбра за миг,

че няма радост в този мъченик.

Облече се, пое с походка няма

и падна на колене посред храма,

отправил молещ поглед към Яздан,

да му открие в този миг Бижан.

Той молеше за помощ от твореца

и всяко зло проклинаше в двореца.

От храма се завърна Кей-Хосров,

пое венеца и със трепет нов

в ръката си взе чашата вълшебна —

вселената му бе сега потребна.

Той седемте планети зърна сам

и всичко, що му предстоеше там.

Сияеха съзвездия красиви,

едни със мъка, други с дни щастливи!

Сатурн, Марс, Юпитер, Венера, Лъв

и Слънцето, Луната с цвят такъв,

че нейните отблясъци подзвездни

огряваха и върхове, и бездни.

След туй във седем краища дълго взрян,

той никъде не виждаше Бижан!

И ето че в туранските тъмници

Хосров го зърна, стенещ в белезници,

с вериги окован, зовящ смъртта

да го избави мигом от скръбта.

Ала едно момиче, с царски стан,

се грижеше неспирно за Бижан.

Извика шахът: „Твоят син е жив!

Юнако страдащ, днес бъди щастлив!

И нищо, че е окован в тъмница,

ти меча славен пак хвани с десница.

В Туран се мъчи твоят скъп витяз,

но чудна хубавица му е страж.

Уви, аз виждам как сега той страда

и няма за сърцето му пощада.

Скърбят и двамата и плачат те.

И като облак болката расте.

Той гледа натъжено, безнадеждно,

като върба през май трепери нежно,

а мислите му все са към Иран

и близки имена мълви Бижан.

Като утеха сетна в полумрака

спасение от свойта смърт той чака.

Но кой да му помогне е готов?

Да го избави от гнета суров?

Към дракона кой иска да поеме

и на Бижан оковите да снеме?

Едничък може всичко туй Рустам:

той даже кита ще повдигне сам!

Иди в Нимруз, юнако знаменити,

това, що знаеш, в тайна запази ти.

И неотдъхнал нито нощ, ни ден,

ти на Рустам предай писмо от мен.

Ще му разкажа всичко аз подробно

и твоя син ще диша пак свободно!“