Фирдоуси
Шах-наме (3)

Джамшид

Зохак се възкачва на иранския престол. Смъртта на Джамшид

Иранската земя потъна в кърви;

ехтеше боят кой да бъде първи

сред знатните мъже, кой — знаменит.

Прокле народът своя шах Джамшид.

И сякаш че помръкна светлината

над неговия трон и над страната.

Въставаха иранските князе,

вражда непоносима ги обзе.

Поведе всеки своята дружина

да лее кръв, намразил властелина.

Напуснаха велможите Иран

и скоро спряха те в Арабистан.

Вървеше слух, че в този край живее

цар-змей, същ дракон; всичко той владее.

Иранците решиха, че Зохак

ще ги сдружи под царския си стяг;

предложиха му трона стародавен,

нарекоха го властелин преславен.

И драконът, подобно ураган,

пое към трона златен на Иран.

Бойци арабски и ирански воини —

събра отвред под знамената бойни;

и към двореца с тях пое на път —

по-тесен и от пръстен бе светът

за шаха, що преследван от съдбата,

се би, ала изгуби той борбата.

Джамшид остави родната страна,

войската, тронът, шахската хазна;

избяга и потъна сякаш в мрак,

отне му трона царят-змей Зохак.

И никой вече цели сто години

не го видя под небесата сини.

Но се разчу, че този властелин

се крие нейде край брега на Чин.

Намери го тогаз веднага змея,

омразата бе страшна у злодея:

той каза да го разсекат на две.

И тъй, след толкоз много векове

умря Джамшид, прие съдбата божа,

макар веднъж да бе избягнал ножа.

Но ето че смъртта го похити —

тъй сламката към янтъра лети.

Кой толкова престола е владял?

И много ли добро е той видял?

Над него прошумяха седем века,

днес с радост, утре със съдба нелека…

Какво, че си роден за дълъг път,

щом ще е тайна пак за теб светът?

За миг съдбата ще те приласкае,

и с думи като мед ще те обае;

ще се покаже благосклонна тя,

към теб ще бъде щедра в любовта,

и ти, щастлив, повярвал на лъжите,

ще тичаш след миража на мечтите —

но тъй ще те измами някой ден,

че в миг ще се огледаш изумен.

Какво, че съм роден със райско име,

по-скоро, боже, от скръбта спаси ме!

Арабският цар-змей Зохак владее иранския трон хиляда години. Изчезва правдата, порокът става явен, злите духове творят зло.

Зохак сънува страшен сън. Някакъв лъчезарен юнак го побеждава в бой. Мобедите обясняват съня: в рода на Тахмурес ще се роди юнак, чието име ще бъде Феридун. Той ще го свали от престола.

Сънят се сбъдва. Феридун се ражда — строен като кипарис и с юнашка мощ. Баща му загива от ръката на Зохак. Голям и силен, виждайки злото, Феридун се заклева да освободи иранската земя от царя-натрапник.

Зохак е смутен. И напразно търси начин да погуби Феридун. Времето на злото е изтекло.