Фирдоуси
Шах-наме (72)

Пиран омъжва своята дъщеря Джерире за Сиявуш

Веднъж Пиран и Сиявуш седяха

в благ разговор за дните, що летях.

Юнакът рече: „Освен мене друг

приятел, Сиявуше, нямаш тук,

макар че е щастлив със тебе царя

и твойто име той насън повтаря.

Ти му донесе сякаш пролетта и

го избави лесно от скръбта.

Но ти си син велик на шаха славен,

що под луната не познава равен.

Старее той, синът му тук цъфти:

не трябва да изпуснеш трона ти!

И две страни, витязе млад, след време

ръката твоя трябва да поеме!

Ала не виждам тази, що с любов

ще те окриля с ласка в пътя нов.

Приятели! В Туран дали ще има

такива, с твойта сила несломима!

Без брат, сестри, жена — си ти самин

вън от гората — леторас един.

Затуй си избери жена достойна

и твоята душа ще е спокойна,

когато ти остави шахът трона,

изгрял под кеянидската корона.

Във царския покой от много дни

блестят три хубавици, три луни,

каквито, ако виждаше луната,

неспирно би им търсела лицата.

Със толкоз е богат и Герсиваз,

родът им е по-светъл от елмаз,

със дядо — Феридун, роднина — царя

и всяка с поглед примамлив изгаря.

А четири аз имам дъщери,

поискаш ли — от тях си избери.

Голямата е Джерире — самата

съперница достойна на зората.

Хареса ли ти за жена — до гроб

ще бъде тя най-верния ти роб.“

Отвърна Сиявуш със пламък нов:

„Да бъда син на тебе, съм готов!

Благодаря ти, но не искам друга,

аз Джерире избирам за съпруга.

Така ще мога с теб да се сродя,

огрян от най-красивата звезда,

признателен ще бъда вековечно

за твоето внимание сърдечно.“

И си отиде старият герой;

в миг при Голшех, жена си, влезе той

и каза: „Джерире да е готова

със Сиявуш да чуе благослова.

О, как да не празнувам в този свят,

когато той е внук на Кей-Кубад!“

Голшех в атлази пищни я облече;

сияеше венеца отдалече,

и тя, дори от него по-красива —

в брокат и със рубини, — мълчалива

и слънчева от тежкия елмаз,

свенливо спря пред младия витяз.

И Сиявуш се приближи прекрасен;

по-ярка даже и от месец ясен,

тя седна върху трона златосин

от кост на слон, дирхеми и рубин.

Безкрайно й се радваше витяза

под трепетния шепот на атлаза,

с веселие младежко, ден и нощ.

Забрави сякаш той за шаха лош.

Вървяха дните. Сводът се въртеше

и всеки миг за тях по-сладък беше,

сред знатните велможи увенчан

и възвисен пред царя на Туран.