Лев Толстой
Ана Каренина (77)

III

В края на май, когато всичко, повече или по-малко, вече се нареди, тя получи от мъжа си отговор на оплакванията й за неуредиците на село. В писмото си той я молеше да му прости, задето не е бил обмислил всичко, и обещаваше да дойде при първа възможност. Такава възможност не се представи и до началото на юни. Даря Александровна прекара сама на село.

През Петровите пости, в неделя, Даря Александровна ходи на черква да причести всичките си деца. В интимните си философски разговори със сестра си, майка си и приятелите Даря Александровна много често ги учудваше със свободомислието си относно религията. Тя си имаше своя странна религия на метемпсихоза, в която вярваше твърдо, и се грижеше малко за догмите на черквата. Но в семейството — и то не само за да даде пример, но и най-искрено — тя строго изпълняваше всички черковни изисквания, и това, дето децата от една година не бяха причестени, много я безпокоеше и с пълното одобрение и съчувствие на Матрьона Филимоновна тя реши да направи това сега през лятото.

Няколко дни преди това Даря Александровна мисли как да облече всички деца. Ушиха, преправиха и изпраха рокличките, отпуснаха подгъвите и воланите, пришиха копчета и приготвиха панделки. Само роклята на Таня, която англичанката се бе заела да шие, изхаби много нерви на Даря Александровна. При шиенето англичанката бе прекарала тегелите не на място, бе закачила твърде високо ръкавите и за малко щеше да развали роклята. Раменете на Таня стояха така лошо, че ти беше болно да я гледаш. Но Матрьона Филимоновна се сети да внади клинове и да направи пелеринка. Работата се оправи, но с англичанката почти се скараха. На сутринта обаче всичко се нареди и към девет часа, докогато бяха помолили свещеника да чака със службата, пременените деца, светнали от радост, стояха до външната стълба пред каляската и чакаха майка си.

В каляската вместо опърничавия Вранчо впрегнаха по протекция на Матрьона Филимоновна управительовия Дорчо и Даря Александровна, която бе се забавила заради тоалета си, облечена в бяла муселинена рокля, излезе да се качи в каляската.

Даря Александровна се среса и облече грижливо и с вълнение. По-рано тя се обличаше за себе си, за да бъде хубава и да се харесва, след това, колкото повече остаряваше; толкова по-неприятно й ставаше да се докарва; тя виждаше колко е погрозняла. Но сега пак се обличаше с удоволствие и вълнение. Сега се обличаше не за себе си, не за да бъде хубава, а като майка на тия прелестни деца, да не развали общото впечатление. И като се погледна за последен път в огледалото, тя остана доволна от себе си. Беше хубава. Не така хубава, както някога искаше да бъде хубава за бала, но хубава за целта, която сега си бе поставила.

В черквата имаше само селяни, слуги и жените им.

Но Даря Александровна видя или й се стори, че видя възхищението, което предизвикаха децата й и тя. В спретнатите си дрешки децата не само бяха прекрасни, но бяха и мили с хубавото си държане. Наистина Альоша не стоеше съвсем добре: все се обръщаше и искаше да види отзад палтенцето си; но все пак беше необикновено мил. Таня се държеше като голяма и наблюдаваше малките. А по-малката, Лили, беше прелестна с наивното си учудване от всичко и човек не можеше да не се усмихне, когато, след като се причести, тя каза: „Please, some more.“^[1]

Когато се връщаха в къщи, децата чувствуваха, че е станало нещо тържествено и бяха много мирни.

Всичко вървеше добре и в къщи; но през време на закуската Гриша започна да подсвирква и което беше най-лошото, не послуша англичанката и затова бе лишен от сладка баница. Ако беше там, Даря Александровна не би допуснала наказание в такъв ден; но трябваше да се подкрепи нареждането на англичанката и тя потвърди решението й да не се даде сладка баница на Гриша. Това развали донейде общата радост.

Гриша плачеше, като казваше, че и Николенка е подсвирквал, а него не наказват, и че той плаче не за баница — на него му е все едно, — а защото са несправедливи. Това беше вече твърде тъжно и Даря Александровна реши да поприказва с англичанката и да простят на Гриша. Тя тръгна към нея. Но когато минаваше през салона, видя една сцена, която изпълни сърцето й с такава радост, че в очите й се появиха сълзи и тя сама прости на престъпника.

Наказаният седеше на ъгловия прозорец в салона; до него стоеше Таня с чинийка. Уж че иска да даде обед на куклите, тя бе помолила англичанката да й разреши да занесе своята порция баница в детската стая и вместо, това я занесе на братчето си. Като продължаваше да плаче за несправедливостта на претърпяното от него наказание, то ядеше донесената баница и през сълзи току нареждаше: „Яж и ти, заедно да я ядем… заедно.“

Отначало Таня бе обзета от жалост към Гриша, след това от съзнание за добродетелната си постъпка и в нейните очи също имаше сълзи; но тя не се отказваше и ядеше своя дял.

Когато видяха майка си, те се изплашиха, но като се взряха в лицето й, разбраха, че не правят лошо, засмяха се и с пълни с баница уста започнаха да бършат с ръце засмените си устни, така че изпоцапаха целите си светнали лица със сълзи и сладко.

— Леле майчице! Новата бяла рокля! Таня! Гриша! — каза майка им, като се мъчеше да спаси роклята, но същевременно със сълзи на очи се усмихваше с блажена, възторжена усмивка.

Съблякоха новите им дрехи, наредиха да облекат на момичетата блузки, а на момчетата стари палтенца и заповядаха да впрегнат кабриолета — за огорчение на управителя пак с неговия Дорчо, — за да идат за гъби и да се къпят. В детската стая екна възторжен вик, който не утихна до самото тръгване за къпалнята.

Набраха цяла кошница гъби, дори Лили намери печурка. По-рано се случваше мис Гул да намери и да я посочи; но сега тя сама намери голяма печурка и всички радостно извикаха: „Лили намери печурка!“

След това стигнаха до реката, оставиха конете под брезичките и тръгнаха към къпалнята. Кочияшът Терентий върза за едно дърво конете, които се пазеха с опашките от стършели, легна, като стъпка тревата, в сянката на една бреза и запуши, а от къпалнята долиташе до него нестихващият весел детски писък.

Макар че бе голямо главоболие да се наглеждат всички деца и да се спират лудориите им, макар че бе трудно да се помнят и да не се объркват всички тия чорапки, панталонки и обуща на разни крака и да се развързват, разкопчават и завързват връзки и копчета, Даря Александровна, която винаги обичаше къпането и го смяташе полезно за децата, не се наслаждаваше от нищо така много, както от това къпане с всички деца. За нея бе голяма наслада да пипа всички тия пухкави крачета, да им обува чорапки, да взема на ръце и потапя тия голи телца и да слуша ту радостни, ту уплашени викове; да гледа тия запъхтени, с отворени, изплашени и весели очи лица, тия плискащи се ангелчета.

Когато половината от децата вече бяха облечени, към къпалнята се приближиха и плахо се спряха две жени-надничарки, които бяха ходили да берат лапад и млечок. Матрьона Филимоновна извика едната да й подаде да изсуши един изтърван във водата чаршаф и една риза и Даря Александровна заприказва с жените. Жените, които отначало се смееха в шепата си и не можеха да разберат какво ги питат, скоро се окуражиха и се разприказваха, като подкупиха веднага Даря Александровна с искреността, с която се любуваха на децата.

— Ех, че хубавица, беличка като захар! — каза едната, любувайки се на Танечка и поклащайки глава. — Ама е слабичка…

— Да, беше болна.

— Я гледай, и него са къпали! — каза другата за кърмачето.

— Не, то е едва на три месеца — отвърна с гордост Даря Александровна.

— Я гледай!

— Ами ти имаш ли деца?

— Имах четири, останаха две: момче и момиче. Отбих я през миналите месници.

— Ами на колко месеца е?

— Втора година кара.

— Защо си я кърмила толкова дълго?

— Така сме свикнали — три поста…

И разговорът стана твърде интересен за Даря Александровна: как е родила, от що е било болно детето, де е мъжът й, често ли си идва?

На Даря Александровна не й се искаше да се отдели от жените, толкова интересен беше разговорът с тях, така напълно еднакви бяха интересите им. А най-приятно й беше, че виждаше ясно как тия жени се любуват най-много на това, че тя има толкова много деца и всички са хубави. Жените разсмяха Даря Александровна, но разсърдиха англичанката с това, че тя бе причина за тоя непонятен за нея смях. Една от младите жени се взираше в англичанката, която се обличаше последна, и когато тя облече третата си фуста, жената не можа да се сдържи да не се обади. „Виж я ти, навлича се, навлича и все не й стига!“ — каза тя и всички избухнаха в смях.