Лев Толстой
Ана Каренина (111)

Песцов обичаше да разсъждава докрай и не остана доволен от казаното от Сергей Иванович, толкоз повече, че почувствува неправотата на мнението си.

— Никога — каза той през време на супата, като се обърна към Алексей Александрович — не съм подразбирал само гъстотата на населението, но когато тя е във връзка с основите, а не с принципите.

— Струва ми се — бавно и отпуснато отвърна Алексей Александрович, — че това е едно и също нещо. Според мене върху друг народ може да влияе само оня, който има по-високо развитие, който…

— Но там е въпросът — прекъсна го със своя бас Песцов, който винаги бързаше да говори и сякаш винаги влагаше цялата си душа в онова, за което говореше, — какво да се разбира под по-високо развитие? Англичани, французи, немци — кои стоят на по-високо стъпало на развитие? Кои ще асимилират другите? Ние виждаме, че Рейн се пофранцузи, а немците не стоят по-долу! — викаше той. — Тук има друг закон!

— Струва ми се, че влиянието е винаги на страната на истинското образование — каза Алексей Александрович и леко повдигна вежди.

— Но в какво трябва да дирим признаците на истинското образование? — попита Песцов.

— Смятам, че тия признаци се знаят — каза Алексей Александрович.

— Напълно ли се знаят? — с тънка усмивка се намеси Сергей Иванович. — Сега е признато, че истинско образование може да бъде само чисто класическото; но виждаме ожесточени спорове и от двете страни и не може да се отрече, че и противният лагер има силни доводи в своя полза.

— Вие сте класик, Сергей Иванович. Искате ли от червеното? — каза Степан Аркадич.

— Аз не изказвам мнението си за това или онова образование — снизходително му се усмихна като на дете Сергей Иванович и подложи чашата си, — казвам само, че и двете страни имат силни доводи — продължи той, като се обърна към Алексей Александрович. — Аз съм класик по образование, но в тоя спор лично не мога да намеря мястото си. Не виждам сериозни доводи защо на класическите науки е дадено предимство пред реалните.

— Естествените науки имат също такова педагогически-развиващо влияние — подзе Песцов. — Вземете само астрономията, вземете ботаниката, зоологията с нейната система от общи закони!

— Не мога да се съглася напълно с това — отвърна Алексей Александрович. — Струва ми се, че може да не признаем, че самият процес при изучаване формите на езиците действува особено благотворно върху духовното развитие. Освен това не можем да отречем и че влиянието на писателите класици е във висша степен нравствено, докато, за нещастие, преподаването на естествените науки е свързано с ония вредни и лъжливи учения, които са язва за нашето време.

Сергей Иванович искаше да каже нещо, но Песцов го прекъсна с плътния си бас. Той започна да доказва разпалено, че това мнение е погрешно. Сергей Иванович спокойно изчакваше да вземе думата, очевидно с готово възражение на победител.

— Но — каза Сергей Иванович, като се усмихна леко и се обърна към Каренин — не можем да не се съгласим, че е трудно да се преценят напълно всички изгоди или неизгоди от едните или другите науки и че въпросът кои да предпочетем не би могъл да се разреши така бързо и окончателно, ако на страната на класическото образование нямаше това предимство, което вие преди малко посочихте: нравственото — disons le mot^[1] — антинихилистическото влияние.

— Несъмнено.

— Ако класическите науки нямаха това предимство на антинихилистическо влияние, бихме помислили повече, бихме преценили доводите и на двете страни — с тънка усмивка каза Сергей Иванович, — бихме дали простор на едното и другото направление. Но сега ние знаем, че целебната сила на антинихилизма е в тия хапчета на класическото образование и смело ги предлагаме на нашите пациенти… А какво би било, ако нямаше целебна сила? — завърши той, като посипа думите си с атическа сол.

При хапчетата на Сергей Иванович всички се засмяха и особено високо и весело Туровцин, който, слушайки разговора, дочака най-после смешното, което и чакаше.

Степан Аркадич не бе се излъгал, като покани Песцов. В присъствието на Песцов умният разговор не можеше да се прекрати нито за миг. Още щом Сергей Иванович завърши разговора с шегата си, Песцов веднага започна нов.

— Не можем да се съгласим дори с това — каза той, — че правителството е имало такава цел. Очевидно правителството се ръководи от общи съображения, като остава индиферентно към влиянието, което могат да имат предприеманите мерки. Например въпросът за образованието на жената би трябвало да се смята за зловреден, но правителството открива курсове и университети за жени.

И разговорът веднага се прехвърли върху новата тема за образованието на жената.

Алексей Александрович изказа мисълта, че обикновено образованието на жените се смесва с въпроса за свободата на жените и само поради това може да се смята за вредно.

— Напротив, аз смятам, че тия два въпроса са неразривно свързани — каза Песцов, — това е един омагьосан кръг. Жената е лишена от права поради липса на образование, а липсата на образование се дължи на липсата на права. Не трябва да се забравя, че поробването на жените е толкова голямо и старо, че ние често не искаме да разберем тая бездна, която ги дели от нас — каза той.

— Вие казахте „права“ — рече Сергей Иванович, който изчака да млъкне Песцов, — права да заемат длъжностите на съдебни заседатели, общински съветници, председатели на земски управления, права да бъдат чиновници, членове на парламента…

— Несъмнено.

— Но дори ако жените, като рядко изключение, могат да заемат тия служби, струва ми се, че вие неправилно употребихте думата „права“. По-вярно би било да кажете длъжности. Всеки ще се съгласи, че изпълнявайки някоя служба на съдебен заседател, на общински съветник, на телеграфист, ние чувствуваме, че изпълняваме една длъжност. И затова по-правилно е да се каже, че жените търсят длъжности, и то напълно законно. И трябва само да съчувствуваме на това им желание да подпомогнат общия мъжки труд.

— Напълно право — потвърди Алексей Александрович. — Мисля, че въпросът е само там — дали те са способни за тия длъжности?

— Навярно ще бъдат много способни — намеси се Степан Аркадич, — когато образованието се разпространи между тях. Ние виждаме това…

— Ами поговорката? — каза князът, който отдавна вече се ослушваше в разговора и святкаше с мъничките си насмешливи очи. — Пред дъщерите си мога да кажа: косите дълги, но…

— Точно така са мислили и за негрите преди освобождението им! — сърдито каза Песцов.

— Мене ми се вижда само чудно, че жените търсят нови длъжности — каза Сергей Иванович, — когато, за нещастие, виждаме, че мъжете обикновено бягат от такива.

— Длъжностите са свързани с права: власт, пари, почести — ето какво искат жените — каза Песцов.

— Все едно, ако аз поискам правото да бъда кърмачка и се сърдя, че на жените плащат, а на мене не искат да плащат — каза старият княз.

Туровцин избухна в силен смях и Сергей Иванович съжаляваше, че не е казал това той. Дори Алексей Александрович се усмихна.

— Да, но мъжът не може да кърми — каза Песцов, — а жената…

— Не, един англичанин откърмил детето си на кораба — каза старият княз, който си позволи тая волност в разговора пред дъщерите си.

— Колкото има такива англичани, толкова и жените ще бъдат чиновници — успя да каже Сергей Иванович.

— Да, но какво да прави момичето, което няма семейство? — намеси се Степан Аркадич, спомняйки си за Чибисова, която той имаше пред вид през цялото време, като споделяше мнението на Песцов и го поддържаше.

— Ако проучите хубавичко историята на едно такова момиче, ще видите, че то е напуснало семейството си, своето или на сестра си, дето би могло да се занимава с женска работа — неочаквано се намеси нервно в разговора Даря Александровна, която навярно се сещаше какво момиче има пред вид Степан Аркадич.

— Но ние държим за принципа, за идеала! — със звучен бас възрази Песцов. — Жената иска да има правото да бъде независима, образована. Тя е потисната, смазана от съзнанието, че не може да има това.

— А пък аз съм потиснат и смазан, задето не искат да ме приемат като кърмачка във възпитателния дом — отново каза старият княз, за голяма радост на Туровцин, който от смях изтърва едно дебело късче аспержа в соса.