Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Анна Каренина, –1877 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 189 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2009 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2009 г.)

Издание:

Лев Н. Толстой. Ана Каренина

Руска. Шесто издание

Народна култура, София, 1981

Редактор: Зорка Иванова

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Божидар Петров

Коректори: Наталия Кацарова, Маргарита Тошева

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от SecondShoe)
  3. — Допълнителна корекция – сливане и разделяне на абзаци

Съпоставени текстове

ста част

I

Даря Александровна прекарваше лятото с децата си в Покровское, у сестра си Кити Левина. Къщата в нейното имение бе се срутила съвсем и Левин и жена му я склониха да прекара лятото у тях. Степан Аркадич одобри много тоя проект. Той казваше, че съжалява много, дето службата му пречи да прекара лятото със семейството си на село, което би било за него висше щастие, и понеже остана в Москва, идваше от време на време за един-два дни на село. Освен семейство Облонски с всички деца и гувернантката това лято у Левин гостуваше и старата княгиня — тя смяташе за свой дълг да се грижи за неопитната си дъщеря, която се намираше в такова положение. Освен това Варенка, Китината приятелка от чужбина, изпълни обещанието си да дойде при нея, когато Кити се омъжи, и гостуваше на приятелката си. Всички тия гости бяха роднини и приятели на Левиновата жена. И макар че той ги обичаше всички, съжаляваше донякъде за своя левински мир и ред, който бе нарушаван от тоя наплив на „шчербацки елемент“, както сам си казваше. От неговите роднини това лято им гостуваше само Сергей Иванович, но и той бе човек не от левинска, а от кознишевска порода, така че левинският дух съвсем се губеше.

В Левиновата, отдавна пуста къща сега имаше толкова много народ, че почти всички стаи бяха заети и почти всеки ден, сядайки на трапезата, старата княгиня трябваше да преброява всички и да настанява тринадесетия внук или внучка на отделна масичка. И за Кити, която се занимаваше усърдно с домакинството, не бяха малко грижите да набави кокошки, пуйки, патици, каквито, поради летния апетит на гостите и децата, се готвеха много.

Цялото семейство беше седнало на обед. Децата на Доли с гувернантката и Варенка крояха планове къде да отидат за гъби. Сергей Иванович, който със своя ум и ученост се ползуваше между всички гости с уважение, стигащо почти до преклонение, зачуди всички, като се намеси в разговора за гъбите.

— Вземете и мене. Аз обичам много да ходя за гъби — каза той, като гледаше Варенка, — смятам, че това е много хубаво занимание.

— Защо не, много ни е приятно — отвърна Варенка, като се изчерви. Кити и Доли се спогледаха многозначително. Предложението на учения и умен Сергей Иванович да отиде за гъби с Варенка потвърждаваше някои предположения на Кити, които напоследък я занимаваха много. Тя побърза да заприказва с майка си, за да не забележат погледа й. След обеда Сергей Иванович седна с чашка кафе до прозореца в гостната, като продължаваше започнатия разговор с брат си и поглеждаше към вратата, от която трябваше да излязат децата, които се готвеха да отидат за гъби. Левин седна на прозореца до брат си.

Кити се бе изправила до мъжа си, очевидно изчаквайки края на неинтересния за нея разговор, за да му каже нещо.

— Ти си се променил в много отношения, откак се ожени, и то в добър смисъл — каза Сергей Иванович, като се усмихваше на Кити и очевидно малко се интересуваше от започнатия разговор, — но си останал верен на страстта си да защищаваш най-парадоксални теми.

— Катя, за тебе не е добре да стоиш права — каза мъжът й, като й подаде стол и я гледаше многозначително.

— Е, да, впрочем няма и време — прибави Сергей Иванович, който бе видял излизащите деца.

Пред всички, странишком, с изопнати чорапи, размахала кошничка и шапката на Сергей Иванович, право срещу него тичаше и подскачаше Таня.

Тя дотича смело при Сергей Иванович и със светнали очи, които толкова приличаха на прекрасните очи на баща й, му протегна шапката и понечи да я сложи на главата му, като смекчаваше волността си с плаха и нежна усмивка.

— Варенка чака — каза тя, слагайки предпазливо шапката му на главата, след като по усмивката на Сергей Иванович разбра, че може да направи това.

Варенка се бе изправила на вратата, преоблечена в жълта басмена рокля, с вързана на главата бяла забрадка.

— Идвам, идвам, Варвава Андреевна — каза Сергей Иванович, като допиваше кафето си и пъхаше в джобовете кърпичката и табакерата.

— А каква прелест е моята Варенка! А? — каза Кити на мъжа си, щом Сергей Иванович стана. Тя каза това така, че Сергей Иванович да може да я чуе, нещо, което очевидно искаше. — И колко е красива, благородно красива! Варенка — провикна се Кити, — ще бъдете ли в гората при воденицата? Ние ще дойдем при вас.

— Ти съвсем забравяш положението си, Кити — рече старата княгиня, като излезе бързо на вратата. — Не бива да викаш така.

Като чу гласа на Кити и мъмренето на майка й, Варенка с леки стъпки бързо се приближи до Кити. Бързината на движенията, руменината, която покриваше оживеното й лице — всичко показваше, че у нея става нещо необикновено. Кити знаеше какво е това необикновено нещо и внимателно я следеше. Сега тя извика Заренка само за да я благослови мислено за важното събитие, което, както си мислеше Кити, трябваше да стане днес следобед в гората.

— Варенка, аз ще бъда много щастлива, ако се случи едно нещо — шепнешком каза тя, като я целуваше.

— Ами вие ще дойдете ли с нас? — смутено се обърна Варенка към Левин, преструвайки се, че не е чула това, което й казаха.

— Ще дойда, но само до хармана и ще остана там.

— Но какво ти е дотрябвало толкова? — запита Кити.

— Трябва да видя и проверя новите коли — каза Левин. — Ами ти къде ще бъдеш?

— На терасата.