Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Анна Каренина, –1877 (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 189 гласа)

Информация

Сканиране
noisy (2009 г.)
Разпознаване и корекция
NomaD (2009 г.)

Издание:

Лев Н. Толстой. Ана Каренина

Руска. Шесто издание

Народна култура, София, 1981

Редактор: Зорка Иванова

Художник: Иван Кьосев

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Божидар Петров

Коректори: Наталия Кацарова, Маргарита Тошева

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от SecondShoe)
  3. — Допълнителна корекция – сливане и разделяне на абзаци

Съпоставени текстове

II

 

Графиня Лидия Ивановна бе се омъжила още като твърде младо възторжено момиче за богат, знатен, много добродушен и безпътен веселяк. На втория месец мъжът й я заряза и на възторжените й уверения в нежност отговаряше само с ирония и дори враждебност, която хората, които познаваха доброто сърце на графа, а не виждаха никакви недостатъци у възторжената Лидия, никак не можеха да си обяснят. Оттогава, макар и да не се разведоха, те живееха разделени и когато мъжът срещаше жена си, винаги се отнасяше към нея с неизменна жлъчна ирония, чиято причина не можеше да се разбере.

Графиня Лидия Ивановна отдавна вече бе престанала да бъде влюбена в мъжа си, но оттогава никога не преставаше да бъде влюбена в някого. Тя се влюбваше в неколцина изведнъж, и в мъже, и в жени; влюбваше се почти във всички хора, които изпъкваха с нещо особено. Беше влюбена във всички нови принцеси и принцове, които влизаха в родство с царското семейство, беше влюбена в един митрополит, в един викарий и в един свещеник. Беше влюбена в един журналист, в трима славяни, в Комисаров; в един министър, в един лекар, в един английски мисионер и в Каренин. Всички тия влюбвания, които ту отслабваха, ту се усилваха, изпълваха сърцето й, създаваха й занимание и не й пречеха да поддържа най-широки и сложни придворни и светски отношения. Но откак, след нещастието, което бе постигнало Каренин, тя бе го взела под особеното си покровителство, откак бе се нагърбила с къщата на Каренин, като се грижеше за благосъстоянието му, тя почувствува, че всичките й други влюбвания не са истински и че сега е влюбена истински само в Каренин. Чувството, което сега изпитваше към него, й се виждаше по-силно от всички по-раншни чувства. Като го анализираше и сравняваше с по-раншните, тя ясно виждаше, че не би се влюбила в Комисаров, ако той не бе спасил живота на императора, не би се влюбила в Ристич-Куджицки, ако не съществуваше славянският въпрос, но че обичаше Каренин заради самия него, за възвишената му неразбрана душа, заради милия за нея тънък звук на гласа му с неговите провлечени нотки, за уморения му поглед, за характера му и за меките бели ръце с издути жили. Тя не само се радваше, когато го срещнеше, но търсеше да види върху лицето му впечатлението, което му правеше. Искаше да му се харесва не само с думите, но и с цялата си личност. Сега заради него се занимаваше с тоалета си повече, отколкото когато и да било по-рано. Издебваше се да мечтае какво ли би било, ако тя не беше омъжена, а той беше свободен. Изчервяваше се от вълнение, когато той влизаше в стаята, не можеше да задържи възторжената си усмивка, когато той й говореше нещо приятно.

Няколко дни вече графиня Лидия Ивановна се намираше в много силно вълнение. Тя бе научила, че Ана и Вронски са в Петербург. Трябваше да предпази Алексей Александрович от една среща с нея, трябваше да го спаси дори от мъчителната мисъл, че тая ужасна жена се намира в един град с него и че той всеки миг може да я срещне.

Чрез познатите си Лидия Ивановна разузнаваше какво смятат да правят тия отвратителни хора, както тя наричаше Ана и Вронски, и през тия дни се стараеше да ръководи всяко движение на своя приятел, за да не може той да ги срещне. Младият адютант, приятел на Вронски, чрез когото тя получаваше сведения и който чрез графиня Лидия Ивановна се надяваше да получи концесия, каза, че те уредили работите си и заминават на другия ден. Лидия Ивановна бе започнала вече да се успокоява, когато още на другата сутрин й донесоха едно писъмце, чийто почерк тя с ужас позна. Това бе почеркът на Ана Каренина. Пликът беше от дебела като лико хартия; върху продълговатия жълт лист имаше грамаден монограм и писмото миришеше на хубаво.

— Кой го донесе?

— Един слуга от хотел.

Графиня Лидия Ивановна дълго не можа да седне, за да прочете писмото. От вълнение получи пристъп от задух, от който страдаше. Когато се успокои, прочете следното писмо на френски.

„Madame la Comtesse[1], християнските чувства, които изпълват сърцето ви, ми дават, аз чувствувам това, непростимата смелост да ви пиша. Аз съм нещастна от раздялата със сина си. Моля да ми позволите да го видя веднъж, преди да си замина. Простете ми, че ви напомням за себе си. Обръщам се към вас, а не към Алексей Александрович само защото не искам да накарам да страда тоя великодушен човек при спомена за мене. Познавайки вашето приятелство към него, вие ще ме разберете. Ще изпратите ли Серьожа при мене, или аз да дойда в къщи в известен, определен час, или ще ми съобщите кога и де мога да го видя вън от къщи? Не допущам, че ще откажете, като познавам великодушието на оногова, от когото зависи това. Не можете да си представите как жадувам да го видя и затова не можете да си представите благодарността, която ще породи в мен помощта ви.

Ана“

Всичко в това писмо ядоса графиня Лидия Ивановна: и съдържанието му, и загатването за великодушието, и особено безцеремонният, както й се стори, тон.

— Кажи да не чака отговор — каза графиня Лидия Ивановна и веднага отвори бювара и писа на Алексей Александрович, че се надява да го види в един часа на поздравленията в двореца.

„Трябва да поприказвам с вас по една важна и тъжна работа. Там ще уговорим къде. Най-добре у дома, дето ще наредя да приготвят вашия чай. Необходимо е. Той налага кръста, но той дава и сила“ — прибави тя, за да го подготви донейде.

Графиня Лидия Ивановна пишеше обикновено по две-три писма дневно до Алексей Александрович. Тя обичаше тоя процес на общуване с него, в който имаше елегантност и тайнственост, каквито липсваха в нейните лични отношения.

Бележки

[1] Графиньо.