Лев Толстой
Ана Каренина (188)

I

Тоя ден новоизбраният губернски представител и мнозина от тържествуващата партия на новите обядваха у Вронски.

Вронски бе дошъл на изборите не само защото му бе скучно на село и трябваше да упражни правата си за свобода пред Ана, но и за да се отплати на Свияжски, като го подкрепи в изборите, за всичките му грижи към него през време на земските избори и най-вече за да изпълни строго всичките си задължения на дворянин и земевладелец, за какъвто беше се обявил. Но той никак не очакваше, че изборите така ще го погълнат, така ще засегнат слабото му място и че толкова добре ще може да върши тая работа. В кръга на дворяните той беше съвсем нов човек, но очевидно имаше успех и не грешеше, като мислеше, че е добил вече влияние между тях. На влиянието му помагаха неговото богатство и знатност; прекрасното помещение в града, отстъпено му от стария познайник Ширков, който се занимаваше с финансови сделки и бе открил процъфтяващата банка в Кашин; отличният готвач на Вронски, доведен от село; приятелството му с губернатора, който му беше колега, и то покровителствуван колега; и най-вече — простите му, еднакви към всички обноски, които много скоро накараха повечето от дворяните да променят мнението си за неговата мнима гордост. Той сам чувствуваше, че освен тоя смахнат господин, женен за Кити Шчербацкая, който à propos de bottes^[1], с комична злоба му наприказва куп неуместни глупости, всеки дворянин, с когото се запознаваше, ставаше негов привърженик. Вронски ясно виждаше, а и другите признаваха това, че за успеха на Неведовски бе помогнал твърде много той. И сега на трапезата у дома си, празнувайки избирането на Неведовски, той изпитваше приятно чувство на тържество за своя избраник. Самите избори така го бяха увлекли, че реши за следващите три години, ако бъде женен, и той да се кандидатира — също както, след като спечелеше наградата чрез жокея, му се искаше да се състезава в конните надбягвания.

Сега именно се празнуваше победата на жокея. Вронски седеше начело на трапезата, от дясната му страна седеше младият губернатор, генерал от свитата. За всички други, както бе видял Вронски, той беше господар на губернията, бе открил тържествено изборите, бе произнесъл реч и бе възбудил и уважение, и раболепие у мнозина; за него обаче той беше Маслов Катка — такъв беше прякорът му в Пажеския корпус, — който се смущаваше пред него и когото Вронски се мъчеше mettre à son aise^[2]. От лявата му страна седеше Неведовски с младото си непоколебимо и ядовито лице. С него Вронски се държеше просто и с уважение.

Свияжски понасяше весело неуспеха си. Това дори не беше неуспех за него, както сам той каза, обръщайки се с чаша в ръка към Неведовски: не можеше да се намери по-добър представител на това ново направление, което дворянството трябва да вземе. И затова всичко честно, както каза той, стои на страната на днешния успех и го чествува.

Степан Аркадич също се радваше, че е прекарал весело времето и че всички са доволни. През време на отличния обед се разправяха епизоди от изборите. Свияжски комично предаде сълзливата реч на губернския представител и като се обърна към Неведовски, отбеляза, че негово превъзходителство ще трябва да избере друга, по-сложна от сълзите контрола на сумите. Друг шеговит дворянин разправи как за бала у губернския представител били изписани лакеи в чорапи и как сега ще трябва да си ги изпратят обратно, ако новият губернски представител не даде бал с лакеи в чорапи.

На трапезата непрекъснато се обръщаха към Неведовски и казваха: „Нашият губернски представител“ и „ваше превъзходителство“.

Казваха тия думи със същото удоволствие, с каквото наричат младата омъжена жена madame и по името на мъжа й. Неведовски си даваше вид, че не само е равнодушен, но и презира това звание, а очевидно беше, че е щастлив и се въздържа да не изрази възторг, който не подхожда за тая нова, либерална среда, в която се намираха всички.

През време на обеда изпратиха няколко телеграми до хора, които се интересуваха от хода на изборите. И Степан Аркадич, комуто беше много весело, изпрати до Даря Александровна телеграма със следното съдържание: „Неведовски е избран с дванадесет гласа. Поздравявам те. Предай.“ Той я продиктува гласно, като забеляза: „Трябва да ги зарадваме.“ А Даря Александровна, след като получи телеграмата, само въздъхна за похарчената рубла и разбра, че телеграмата е била изпратена в края на обеда. Тя знаеше, че в края на обедите Стива има слабост „faire jouer le télégraphe“^[3].

Всичко, заедно с отличния обед и вината, доставени не от руски търговец, а направо от чужбина, беше благородно, просто и весело. Свияжски беше подбрал обществото от двадесет и пет души измежду съмишлениците, либерални, нови дейци и заедно с това остроумни и порядъчни. Дигаха тостове, също полушеговити, и за новия губернски представител, и за губернатора, и за банковия директор, и за „нашия любезен домакин“.

Вронски беше доволен. Той никак не очакваше такъв мил тон в провинцията.

В края на обеда стана още по-весело. Губернаторът помоли Вронски да отидат на концерт, уреждан в полза на братството от жена му, която искаше да се запознае с него.

— Там где има бал и ти ще видиш кашата хубавица. Наистина забележително.

— Not in my line^[4] — отвърна Вронски, който обичаше тоя израз, но се усмихна и обеща да отиде.

Едва преди да станат от трапезата, когато всички запушиха, камериерът на Вронски се приближи до него с писмо на поднос.

— От Воздвиженско с нарочен пратеник — каза той с многозначителен израз.

— Чудно колко прилича на помощник-прокурора Свентицки — каза на френски един от гостите за камериера, докато Вронски намръщен четеше писмото.

Писмото беше от Ана. Той знаеше съдържанието му още преди да го прочете. Предполагайки, че изборите ще свършат за пет дни, той бе обещал да се върне в петък. Днес беше събота и той знаеше, че писмото съдържа укори, задето не се е върнал навреме. Писмото, което бе изпратил вчера вечерта, сигурно не беше стигнало още.

Съдържанието беше същото, както очакваше, но формата беше неочаквана и особено неприятна за него.

„Ани е много болна, лекарят казва, че може да е възпаление. Сама не мога да се справя. Княжна Варвара не е помощница, а пречка. Чаках те завчера, вчера и сега изпращам човек да научи де си и какво правиш. Исках да дойда, но се отказах, като зная, че ще ти бъде неприятно. Прати някакъв отговор, за да зная какво да правя.“

Детето било болно, а тя искала да дойде. Дъщерята била болна, а пък пише с такъв враждебен тон.

Това невинно веселие след изборите и тая мрачна, тежка любов, при която трябваше да се върне, поразиха Вронски с противоположността си. Но трябваше да замине и с първия влак през нощта той си замина.