Ив Малиноф
Да платиш цената (8)

Глава 8

— Здравейте, аз съм Реймънд Стрелицки. — Русият мъж подаде ръка на домакина.

Бяха го въвели в хола на някаква невероятна яхта. Всеки един детайл от интериора бе правен по поръчка. Иначе нямаше да е възможно това съвършено усвояване на пространствата, което създаваше атмосфера на величественост и разточително богатство.

Въпреки това понамирисваше на парвенющина.

На скъпите кожени дивани се бе разположил внушителен по размерите си арабин. До него седеше ослепително красива млада жена с тъжни сини очи в лека рокля. Беше много различна от платиненорусите кукли предназначени за плътски удоволствия. В осанката й имаше нещо гордо и заедно с това сломено. Беше като тъжна птичка в клетка, която си налагаше да чурулика бодро.

„Значи това бил митичният Фархат“ — каза си Рей докато заемаше посоченото му място в един огромен фотьойл срещу собственика на този плавателен съд сравним само с презокеански кораб. За удобство го наричаха скромно яхта. „Симона“. Рей бе се срещал с толкова хора от сенчестия бизнес, че още от пръв поглед ги разпознаваше и класираше по типове. Измежду тях имаше сериозни играчи, стриктни и делови като министри, организирани и предвидливи. Друга група бяха кварталните тарикати, които с коварен ум, бруталност и жестокости се бяха добрали до високите нива на престъпната пирамида. Те бяха склонни често да се хващат за пистолетите и гърмяха първи. Така се задържаха на власт още някой друг месец или година. Потомствените разбойници бяха друга история, към тях принадлежаха най-вече сицилианците и арабите, но не само те. Напоследък с бързи крачки настъпваха новоизпечените „бизнесмени“ от Източния блок. И съвсем не бяха за подценяване.

Всички категории обаче, имаха едно сходство. Клановете на арабските оръжейни трафиканти, като този на Фархат, латиноамериканските наркобарони или руските партийни пълномощници имаха общи недостатъци. Завладяваше ги изкусителното усещане за имперско величие. Тези хора, спечелили парите си с тъмни афери, обичаха да парадират като короновани величия с впечатляващи домове, лимузини, яхти подобни на тази тук и частни самолети. Организираха скъпи приеми и се стремяха да си създават „общество“. Много пъти безуспешно. Тълпите свежа женска плът, доставяна им от самия Париж или престижни бардаци някъде из петте континента допълваше илюзията им за ненакърнима богопомазаност. Скоро придобиваха маниерите на владетели, разполагащи с живота на поданиците си. Понякога това бе вярно, понякога не.

Фархат бе от онези, които по традиция се изживяваха като феодални владетели. Цялото му снизходително поведение го показваше.

Рей нямаше особени причини да се съобразява с него. Просто трябваше да говорят по работа. Затова бе дошъл.

Имаха нужда един от друг в този момент.

И вероятно Фархат бе натясно. Иначе не би го поканил на лична среща. Обичайно контактите с Рей, доста повърхностни досега, бяха поверени на негови приближени. Но не и днес. Беше по-различно. Предстоеше голяма сделка. И двамата щяха да спечелят много. Ако се договореха. Ако ли не, щеше да спечели друг. Не без помощта на Рей, разбира се.

— Зная името ви — започна домакинът — А аз, както знаете, съм Фархат. — Арабинът самодоволно се усмихна. Махна с ръка и бодигардовете, въвели Рей се оттеглиха.

„Като послушни слуги на султана“ — отбеляза си на ум той. Бе забелязал лекия поклон на яките мъже преди да си тръгнат. Погледна въпросително към жената. Разговорът им беше поверителен.

— А не се притеснявайте тя не може да говори — каза арабинът и свойски я потупа по бедрото.

Рей още веднъж зададе въпрос с очи.

— Не, не е глухоняма. Нито сме й отрязали езика. Аллах ми е свидетел, че не мога да се лиша точно от него. Истината е проста. Беше фотомодел и настояваше да направи кариера като певица. Щеше да ме напусне. А аз така държа на нея. Говорих й за това. И понеже не можех да я разубедя аз… докторите го направиха. Занимаха се с гласните й струни. Така хем е неотлъчно при мен, хем няма опасност да се разприказва безконтролно и да издаде нещо.

Рей се втрещи. Този беше истински скот. Погледна към жената. Тя му върна стоически един безизразен поглед.

Рей щеше да го запомни.

— Наистина ли сте толкова добър, колкото казват? — с презрително любопитство продължи Фархат?

— Вие как мислите? — контрира го Рей. Нямаше да му позволи да се държи като господар. Поне не на тоя гнусен разбойник.

— Репутацията ви в бизнеса е прилична — със снизхождение спомена арабинът.

— А вашата е ужасна — поласка го Рей. Усети как онзи се напрегна. — И точно затова съм тук — продължи небрежно русокосият гост.

— Вие сте доста нагъл и бих казал смел… — заплашително заяви Фархат, присвивайки очи.

— Затова аз мога да ви свърша мръсната работа. Ако си платите, разбира се. Нали имате пари?

Двамата замълчаха.

Рей знаеше, че го дразни. Не му пукаше. Всички тези престъпници с мания за величие и безнаказаност бяха затънали в мръсотията на гадните си сделки, складираха парите си миришещи на кръв и смърт, а после се сещаха за него. Рей натоварваше всичко с количката за мръсно бельо: „На вашите услуги сър!“ поемаше към домакинските помещения на долния етаж и после връщаше изпраното чисто, и почтено благоуханно като неразпечатана дамска превръзка. „Заповядайте сър!“

От хора като Рей зависеше вонята на тия мошеници и главорези да се превърне в благоухание на почтен бизнесмен. Дължаха му поне формално уважение. Какво му се докарваше толкова тоя! Бе го извикал именно за това, да се занимае спешно с още някоя смърдяща купчина мръсни пари. Фархат щеше да го изтърпи.

Неволно погледна към русата красавица. Улови погледа й пълен с насилено примирение. Запомни го. Пак.

— Очаквам да се справите с трансфера бързо и без усложнения — раздразнено прекъсна паузата Фархат. От тона му личеше, че не бе преглътнал предизвикателството, но явно нямаше време за губене. Бързаше.

— За колко става въпрос? — попита делово Рей.

Онзи се подвоуми.

— За около милиард долара — бавно и с явно нежелание изломоти той.

„Милиард и сто“ — поправи го наум Рей. Беше почти сигурен, подозираше произхода на парите, но нямаше още доказателство. Ако започваше надпреварата за „наследството“ на Хосе Гарсия, първият лакомник беше разтворил уста.

Продължи на глас:

— След неизбежните разходи по процедурата, които са ви известни, ще получите обратно около 75% от споменатата сума. Моят хонорар е 3% върху стартовата цифра.

— Не сте ли алчен? — Усмихна се Фархат — Това са почти трийсет милиона долара. И вие наричате това хонорар!

— Толкова са. Това е цената на работата ми. Нямам навика да се пазаря.

— За какво ли са ви? Май не харчите много за себе си. — С високомерно подигравателен поглед Фархат обиколи непретенциозния му, но стилен костюм от Маркс и Спенсър, пилотския часовник „Фосил“ и обикновените му обувки. Искаше да си го върне.

Рей запази самообладание.

— Това е цената — заяви той. — А ще ви открия моята тайна. Имам ексцентрични хобита.

Фархат го погледна лукаво, уж разбиращо. В главата му се въртеше някаква сексуална мръсотийка. Мазните му пръсти безцеремонно обхождаха краката на жената. Хвърли още един многозначителен поглед към събеседника си и се засмя ехидно, убеден, че е напипал слабост. Беше готов да продължи:

— Как ще получа парите след вашата въртележка.

— По два начина — започна Рей. Беше се подготвил сериозно — Първо в анонимни акции на приносителя от стабилни многонационални компании. Ще можете да правите каквото си искате с тях. Но не веднага. Добре е да изчакате поне няколко месеца. Заедно с това, втората възможност, удобна за вас, е да получите определена част от сумите като инвестиции във ваши легални проекти, като строителство на различни обекти или участие в нефтени компании. Инвестициите ще бъдат изпратени от трето лице, трудно разгадаеми компании и сдружения. След това ще можете на същите тези фирми „вложители“ да отчислявате дивиденти заради „участието“ им, т.е. онази част от печалбата, която ви пречи. После „дивидентите“, в зависимост от размера им могат да се трансформират в още акции или дори да се появят на бял свят като пенсионни фондове. Имате и още една, трета възможност — да влагате в злато. Но там трансформациите ще са много по-сложни. Не съм убеден, че засега се налага да го правите, но е добра перспективна идея за следващ етап.

— Обяснихте го толкова просто! Това ли струва почти 30 милиона? — запита с предизвикателна ирония Фархат.

— Да. Също толкова просто като да бръкнеш в общата каса — не му остана длъжен Рей.

Арабинът почервеня. Спря да опипва жената и го погледна ядно.

„О, Значи наистина си ти!“ каза си Стрелицки. Изстрелът бе ударил в целта и предположенията му се потвърждаваха. Явно арабинът щеше да използува някакъв свой подстъп към парите, изоставени от Гарсия, а после да маневрира пред останалите „партньори“, докато накрая им размаха каре аса, готов за някой нагъл пазарлък. Затова бе предложил тази личната среща. Някой трябваше да му помогне да освободи милиарда и да го укрие като начало. Някой истински добър. Макар и с непростимо поведение. Някой като Рей.

Фархат беше вбесен. Бяха го сравнили с обикновен крадец.

С голямо усилие и след неловка пауза арабинът си наложи привидно спокоен тон. Обсъди набързо многобройните подробности по сделката.

Свършиха.

Озлоблението му все още напираше да се излее. Рей го бе засегнал повече, отколкото някой можеше да си позволи. Но от друга страна Фархат бе принуден да се сдържа. Рей Стрелицки имаше много „приятели“. Винаги знаеше кога да прави „безплатни“ услуги и кога да си поиска истинската цена.

Все пак не се стърпя:

— Ще правя бизнес с вас, г-н Стрелицки, въпреки че заради наглостта ви с удоволствие бих научил новината за някой нещастен случай. Живеем в такъв объркан свят! — изхили се Фархат и отново заопипва момичето. Императорът подаряваше живота на поданика, но и го предупреждаваше! Какво великодушие!

Рей го дари с най-лъчезарната си, дори приятелска усмивка.

— Е, да си призная и аз ви бях хвърлил око със същите намерения, ама като видях как ви пазят, отказах се! — пошегува се той.

Фархат нервно и злобно се засмя. Гледаше го изпод вежди. Рей шеговито бе отстъпил. Бунтуващия се поданик бе признал превъзходството на владетеля. Привидно, от благоприличие. Хитрец!

Сбогуваха се набързо. Рей кимна за сбогом на две сини очи. Запомни ги.

За трети път днес.

Премина през отворените врати на салона на яхтата.

— Господин Стрелицки…

Спря и се обърна.

— Забравих да ви спомена нещо — провлачено каза арабинът.

Бодигардът, приближил се, за да изпрати госта се отдръпна. Фархат лениво стана от мястото си и направи две-три крачки напред.

— Ако свършите добре работата си, вероятно ще ви платя тези 30 милиона, макар че спокойно мога да си ги спестя.

— Аз не работя без пари — ядосано го контрира Рей.

— Ще ви направя неоценима услуга, която струва повече от това? — усмихна се ехидно Фархат. Бе дошъл момента да си го върне.

— Каква?

Фархат се надвеси над ухото му и прошепна една дума.

Фамилно име.

Рей потръпна.

Искаше да го убие!

Веднага!

„Не сега и не тук, Рей“ — си каза той с усилие.

Кимна и безмълвно излезе.

 

 

Върна се в стаята си, на осмия етаж на Nassau Marrriot и излезе на слънчевата тераса, с панорамен изглед към океана. Отпусна се върху шезлонга. Опита се да потисне вълнението си и трезво да оцени ситуацията.

Още веднъж. За пореден път.

Не можеше да си позволи крещящи емоции.

Не и сега.

Като цяло събитията се развиваха така, както ги беше предвидил. Неизвестното до момента бе само кой ще е първият, решил се да затъне в наследството на Хосе Гарсия.

То беше истинско тресавище.

Рей повече от година работи упорито, за да докара нещата на този хал. Със сигурност никой не подозираше, че е замесен. Това предположение беше срещу всякаква логика. Неслучайно още преди 18 месеца се отдръпна и стоеше настрана от комбинациите на тройката. Наблюдаваше ги тайно и отдалеч, без на някой дори да му мине наум какви методи използва и колко информиран е за всичко, което става. Затова успяваше. Засега. Без гаранция за утре, без илюзии. Ходеше по ръба на пропастта.

Но залогът си струваше:

Един милиард долара, а може би и нечий живот.

Колкото и да изглеждаше невероятно хиените се бяха оплели.

Парите, получени от наркопласьорите, преди Крис Лакомб да се намеси с репортерския си устрем, се завъртяха според предвижданията на съдружниците, но после внезапно забуксуваха. Замряха разпилени по стотина анонимни и временни банкови сметки, които можеха да раздвижат само двама души. Човекът, който нагласи финансовата схема по поръчение на затворения дон Гарсия, някакъв венецуелец, отдавна беше изчезнал вдън земя и всичките опити на партньорите да го открият се оказаха неуспешни. Чу се, че бил убит, но нямаше никакво потвърждение. Рей беше наясно със съдбата му. Човекът си беше здрав и щастлив. И вече богат. Но надалеч, неоткриваем.

А милиардът заседна като товарен влак в срутен тунел. Хосе Гарсия, строго охраняван в затвора и венецуелецът, който беше в неизвестност, не бяха кой знае какъв екип. След шумотевицата около далаското дело дезорганизацията беше толкова пълна, че Мендес, Фархат и „инвеститорите“ на Алекс не успяха да сглобят докрай необходимите им детайли. Всеки от тях държеше тайно от другите по някоя и друга нишка, която обаче не беше достатъчна да се разплете кълбото. Освен това „партньорите“ дотолкова се дебнеха и подозираха, че не бързаха да си обменят информация. Разполагаха с малко реални следи, предимно проследяващи пътя на собствените им авоари към общия бюджет на сделката. Затова имаха отчаяна нужда от някой, който по тях да подреди останалите парчета. Искаше го всеки един от тях. Поотделно.

Фархат изумително бързо влезе в играта.

Беше малка изненада.

Рей предполагаше, че най-изнервен ще е Мендес. Хосе Гарсия беше негово протеже и на дон Ернандо се падаше задължението пред останалите двама да се справи със ситуацията. Беше негов регион.

Но ливанецът очевидно бързаше повече.

Прие условията на тази финансова въртележка без да му мигне окото. Смело поемаше отговорността за предстоящите операции с общите пари. Заедно с това в сложните маневри по освобождаването и изпирането им съществуваха моменти с висок риск за него. Нямаше да е в състояние да упражнява контрол върху сумите на всеки отделен етап, докато Стрелицки щеше напълно владее движението им, почти без наблюдение. Логично беше при преговорите с Рей арабинът да се опъва за всеки детайл и да настоява за гаранции. Но не го направи и се съгласи прибързано. Въпреки това. Играеше дръзко, почти безразсъдно. Беше убеден, че се е подсигурил срещу Реймънд Стрелицки с едно фамилно име насочено към него като острие. Що се отнася до партньорите му — вярваше, че засега ще тънат в догадки и няма как да научат с какво всъщност се занимава. Беше прав. Но донякъде.

Отново се беше вживял в ролята на Големия хитрец и даваше воля на опасната си склонност да шантажира и мами непрестанно. Точно затова на два-три пъти се беше затичвал към гроба, но макар и трудно се беше откупвал.

Досега.

Дотук.

Шансът му да стане столетник отдавна дремеше под нулата, а не беше сигурно дали ще ги да докара поне до 50. Празнуването му на следващия рожден ден също беше под въпрос. Беше се надценил.

Рей внимателно беше обмислил всичко.

Предстоеше му да направи няколко уверени хода, а после да изчезне.

Завинаги.