Ив Малиноф
Да платиш цената (7)

Глава 7

„Ставам.

Обувам маратонките и навъртам обичайните 5 мили.

Всяка сутрин.

От години.

А мразя джогинга до смърт и от малък.

Но го правя. Всеки ден.

След литрите освежаващ кислород в дробовете идва усещането за възторжената победа на духа над тялото и гордото чувство, че владееш своя малък свят.

Но винаги трябва да платиш цената. Когато си струва. И да направиш усилието. Колкото и невъзможно да ти се струва то“.

Сутрешният крос на Крис бе неговото време за разговор със себе си. След този неизбежен ритуал се усещаше по-уверен и спокоен. Успяваше да извади на повърхността ежедневието си и да го разгледа — критичен и безкомпромисен. Най-вече към себе си. През изминалите дни се усамотяваше и мислеше много върху извечния въпрос „А сега накъде? Коя е истинската посока? Какво трябва да направя, за да бъда верен на себе си си и свободен?“

Искаше да продължи да живее пълноценно, с крака на земята и да се предпази от заблудите и изкушенията, съпътстващи утвърждаващият статут на призната телевизионна звезда. Наградата, която получи, го превръщаше в още по-голяма знаменитост, едва ли не в национален герой, прославил се в борбата срещу наркобароните.

Това не му правеше впечатление.

Но не го сподели с никой. Нямаше да го разберат. Само Джини се беше усетила и със сигурност — Сара. Та кой ли щеше да повярва, че Крис Лакомб от ССН, блестящият суперрепортер на годината се чувства неудовлетворен от кариерата си?

Да, Крис се чувстваше разочарован.

От себе си.

Големият успех на репортажа му за „Бандата от залива“ и последвалата го висша оценка в бранша го караше да се замисля върху работата си през отминалите години с горчивина и болка.

Бе като алпинист изкачвал се с мъка и страшен риск по отвесни ридове към върха само за да установи, че е сбъркал и мястото и дори посоката. В един момент целта му се бе оказа отвъд хоризонта. Бе пропуснал истинско преживяване, бе се заблудил. Професионалната му гордост бе изпепелена. Осъзна, че колкото и опасни и дълбоки да бяха разкритията му през всичките 12 години, те не бяха засегнали нито корените, нито стеблото нито дори клоните на някое от дърветата в джунглата на международната организирана престъпност. Медийната буря просто отнасяше някакви поизсъхнали листенца. Беше бродил като слепец цели 12 години! Заедно с всички колеги и конкуренти от телевизионните канали, с които се надпреварваха по следите на събитията.

Стадо слепци! Чувстваше се ужасно, когато го осъзна.

Причината за това беше един неканен и неочакван пророк, представящ се като „М“.

Именно той изстреля Крис направо в небето.

Подаде му истинската следа.

На него трябваше да връчат награда светлините на прожекторите в Los Angelos BalIroom.

„Тъмното е най-дълбоко“ — бе подхвърлил „М“ при първия им контакт и оттогава поведе Крис през мрака.

Ориентираше го с някоя и друга неочаквана светулка — насочваше го чрез намеци и недомлъвки към най-невероятните разкрития, за които не само журналист, но и следствените органи и разузнавателните служби на Съединените щати можеха само да бълнуват.

Случи се толкова изненадващо, че за Крис и до ден-днешен всичко, което стана, беше като сън. Приказка или кошмар — още не знаеше.

Една вечер докато работеше в апартамента си получи куриерска пратка. Тя съдържаше фотокопия от негови репортажи, препечатани във вестници и списания, а също и други материали за международната престъпност, които беше публикувал. Всичко това беше придружено с една бележка, на която пишеше Wrong direction, а отдолу „Тъмното е най-дълбоко“. Крис бе изненадан, че някой си беше направил труда да следи така подробно неговите медийни изяви. Начинът, по който всичко бе класирано и подредено показваше целенасочен дълготраен интерес към неговата работа и личност. Анонимният му почитател, подписал се като „М“ очевидно бе следил кариерата му с изследователска вещина само и само, за да му напише тази убийствена констатация Wrong direction? „Странна история“ — мислеше си Крис, но определено бе заинтригуван.

След около седмица намери в пощенската си кутия малка изрезка от европейски вестник за увеличаването на капитала на някаква почти неизвестна банка и събранието на акционерите й, споменаваха се непознати имена. Сложи го в една папка и го забрави. Не захвана темата. Нищо не му говореше.

Мина време.

Получи в офиса си в телевизията картичка с пейзаж от Колумбия. На обратната страна с разтегнат почерк бе написано — „Шоуто предстои“ и дати. Зачуди се и после реши да опита. Заминаха с Франк. Тъкмо навреме. Събитията се развиха невероятно. Единият от кокаиновите колоси ненадейно рухна. Просто го убиха, ей така като на шега! Него! Заснеха страхотен материал, бяха първите, които излъчиха толкова добре подготвен репортаж, броени часове след изстрелите.

От този момент Крис вече очакваше странните послания на „М“ и усети, че предупреждението Wrong direction е било началото на играта. Тайнственият „М“ доказваше своята безспорна информираност. Благодарение на нея направиха още няколко успешни удара, а накрая направо взривиха медиите с разкритията съпътстващи Далаското дело срещу „Бандата от Залива“.

След този репортаж Крис събра всичко изпратено му от „М“ и го изгори. Отсега нататък реши да запомня и да не оставя писмени следи. Някакво неясно безпокойство му диктуваше да направи именно така.

„Тъмното е най-дълбоко“. Какво ли още криеше този непрогледен, изпълнен със зли енергии мрак? Трябваше да намери отговор. Каква беше тази шах партия, в която Крис получаваше достъп до сведения, представляващи сами по себе си смъртна присъда за този, който ги разпространява? Съществуваше реалната възможност „М“ да се стреми в началото да спечели доверието му, а после да го използува в някаква мръсна игра. Репортерската му работа да послужи за разчистване на сметки между мощни конкуренти. Дали вече не беше въвлечен? Всъщност кой имаше интерес от детронирането на Хосе Гарсия?

Въпроси, въпроси, съмнения… Не можеше изцяло да се довери на тайнствения си информатор. Такова решение носеше много рискове. Но следването на светулките му в мрака предлагаше единствената възможност да се гмурне към корените на международния бизнес в сянка.

Крис бе приел играта.

Инстинктивно.

Чувстваше се готов да плати цената и да стигне до истината, каквато и да беше тя. Естествено сам. Като и досега. Без помощта на хора като Голдбърг, които можеше да се окажат от другата страна на барикадата.

Пробяга последната четвърт миля по белия плаж и се запъти към вилата, да събуди Джини.

Чудесната им седмица в Пебла Бийч привършваше.