Ив Малиноф
Да платиш цената (11)

Глава 11

— Значи наистина дойде все пак, макар и по-късно.

— Да пристигна в сряда късно следобед, значи вчера.

— Къде е?

— В хотел Кристал на Пунта дел Канкун, дон Ернандо.

— Чудесно! — извика от възторг Ернандо Мендес. После замълча. Не трябваше да се издава така пред подчинения си. Но насред морето от проблеми пристигането на Лакомб в Мексико беше невероятно удобно за това, което отдавна планираше да направи. Разбира се, не можеше да не си дава сметка, че появата му тук дни преди някои важни събития може да му докара нови главоболия. Краткият му ентусиазъм заглъхна и продължи наставленията си с началнически тон: — Следете го плътно и не искам никакви изненади. Чуваш ли ме добре Франсиско? Никакви! Разбра ме, нали?

— Вече го правим.

„Заешката уста“ чудесно разбираше. Напрежението, на което неговият покровител дон Ернандо Мендес бе подложен, ставаше нечовешко. Донът все по-често беше мрачен и недоволен от всичко. Възторжения му изблик сега го изненада, защото нещата вървяха на зле. Старите главоболия не свършваха, предстоеше деликатна среща с онзи мошеник Рей Стрелицки, трудна, но от нея зависеше много. Освен това тайно, много тайно от всички се готвеше още нещо. Трябваше да се случи при пълна дискретност.

И ето ти изненада — Лакомб с телевизионен екип!

Може би наистина беше дошъл за тази конференция по не знам какво си в Канкун, но нямаше да си позволят да бъдат толкова наивни, че да го оставят да се разхожда без надзор. Той, дон Франсиско, бе подбрал най-сериозните от момчетата. Не бяха кой знае колко интелигентни, но с това разполагаше Фермата, с тези щяха да се оправят. Беше ги инструктирал подробно. Вече дежуреха с кола пред хотела и следваха екипа на ССН. Щяха да му докладват по-късно за движението им през последните часове, но не беше необходимо сега да занимава Мендес с това. По-скоро трябваше да му помогне да се подготви за разговора с Рей, за да го спечелят на тяхна страна.

— Потвърди ли се информацията от Насау? — попита Мендес. Бе поръчал изрично да проверят още веднъж, това, което вече знаеше.

— Да, дон Ернандо. Рей Стрелицки и Фархат наистина са се срещнали там преди около десет дена.

— А сега арабинът се прави на болен… — каза той, по-скоро на себе си.

— Официалната информация е за някаква бъбречна криза.

— Остави това, Франсиско. Среща се със Стрелицки чак на Бахамите и незабавно го връхлита бъбречна криза. По-вероятно е да са се споразумели за някаква комбинация, свързана с парите на Гарсия и сега арабинът да изчаква резултатите на завет. После, каквото и да се случи, ще да заяви, че не е замесен. Вероятно по същата причина сега избутва на преден план този невзрачен роднина Селим. Някакъв там братовчед или племенник.

— Защо тогава Рей прие да се срещнете някой от следващите дни?

— Засега имам само предположения. Той е умен и здравомислещ. Може да му се е приискало да направи двойна игра или да ни продаде главата на арабина, ако има достатъчно доказателства, че се опитва да ни изиграе. Така ще спечели хем пари, хем нашата закрила и тази на другите ни партньори. Знаеш, такива неща се случват. Особено сега, при тези промени.

— Но ще го погне цялата арабска сюрия.

— Зависи как си изиграе картите. На онези може да им се наложи само злостно да стискат дръжките на извитите си ками без да могат да ги извадят. Това ще зависи от разговора.

— Със Стрелицки?

— Не, Франсиско, другият, с „инвеститорите“ за който съм толкова загрижен тези дни. Но двата са свързани, макар и непряко.

— Какво тогава да направим.

— Нека засега да не смесваме нещата. Ще се срещна със Стрелицки в края на седмицата, може би в петък или… Не, уговори се с него за събота. Зависи. Знаеш от какво. Дотогава прегледай още веднъж книжата на Хосе Гарсия или по-точно остатъците от тях. Прецени какво можем да предложим на тоя аферист Рей. Нека започнем беседата с щедри обещания, после ще видим. Ще преценим. Той ни трябва. Много ни трябва. И сигурно го знае безскрупулния хитрец. Вие наблюдавате ли го?

— Съвсем отдалеч. Не можем да го дразним.

— И с какво се занимава?

— С нищо съществено. Основно си почива. В останалото време се завърта из залите на Конгресния център, разменя небрежно по няколко думи с участници в конференцията, накратко, поддържа си имиджа на икономически съветник на важни корпорации. Може би изчаква да разбере откъде духа вятъра. Знаеш, дон Ернандо, той не прибързва. Обича да чака и да се оглежда.

— Помисли какво да му предложим. След като изчезна венецуелецът той остава единствен.

Разговорът като че ли беше приключил и Франсиско се готвеше да остави шефа си на спокойствие, когато Мендес му направи жест да остане. Мълча известно време и после съсредоточено и бавно каза:

— Моментът дойде Франсиско. Още докато е тук, ще го приберем. Говоря ти за журналиста. Подготви се, но не преди края на конференцията. Ще използваме суматохата при заминаването на делегациите. Никой не трябва да забележи.