Ив Малиноф
Да платиш цената (16)

Глава 16

От няколко часа Ернандо Мендес само мълчеше и гледаше страшно. Всички около него тръпнеха от ужас и пристъпяха почти на пръсти. Поне да се беше разкрещял! Да беше ударил или дори убил някого! Не. Той мълчеше и гледаше.

Предстоеше жестока разправа, ако не си свършеха работата спешно и ако не намереха това, което дон Ернандо им беше поръчал. Огромни и внушаващи страх мъже се стараеха да преминават покрай него като сенки. Бяха като псета с подвити опашки, очакващи с ужас и примирение наказанието си.

Единствено дон Франческо, дясната му ръка и пръв помощник, можеше да разговаря с него без опасения. Франческо „заешката уста“ бе доверен човек, защото имаше едно нечовешко качество. Не крадеше. С години бе доказал лоялността си и затова бавно, но сигурно се издигна до поста на втори след Боса.

— Оплескахме я Франческо, страшно я оплескахме! — Бе казал с примес на гняв и ужас дон Ернандо, след като видя снимките, донесени му от „заешката уста“.

На тях се виждаха двама мъже с маскировъчни наметала и карнавални маски на лицата, за да не бъдат разпознати, които необезпокоявани снимат с видеокамера пристигането на „Симона“, ръкостисканията на палубата, началото на срещата между тримата партньори. И то на някакви си около 300 метра от кея! Ако бяха снайперисти, всички те, на яхтата, щяха да са мъртви. Къде бяха дремали тия говеда! — кипеше Ернандо Мендес. Ако тези фотографии бяха попаднали не в неговите ръце, а при арабина или при този нагъл чужденец със сива коса и офицерски маниери, наричащ себе си Алекс, вече оплешивяващата му мексиканска глава щеше да се търкаля в някоя мръсна вада. Такъв гаф на негова собствена територия, осигурена от собствената му охрана!!! Щяха да го разпънат на кръст. Тъкмо очакваше да заздрави позициите си след провала в Тексас, а сега отново бе на ръба. Заради едно недоглеждане на охраната. Формално погледнато хората му не бяха виновни. Онези маскираните ловко се бяха прикрили по-далеч, зад оградата на имението, което тези дни се наблюдаваше строго като силоз с ядрени ракети, но върви, че го обясни! Все пак бяха снимали.

Стоеше във Фермата, без да излиза от стаята със старомодното огнище и протрития фотьойл. Бе толкова напрегнат и вбесен, че извика хората си и с тих и режещ глас им заповяда да открият касетата със записа или да се самоубият до един. Уредиха чрез митническите власти всички ТВ екипи, напускащи Канкун да бъдат проверявани. Дори да се разразеше скандал трябваше да го направи. Нямаше как. Ако този запис видеше бял свят му оставаше едно, да си прочете молитвата.

Беше почти сигурен, че е замесен Лакомб и чернокожото му приятелче, онова нахално негро. Така или иначе утре щяха да ги „приберат“. Моментът беше подходящ за това. Армандо и Чико докладваха на Франсиско, че вчера всички от ТВ екипа се затворили в апаратната да правят нещо и Лакомб и оператора излизали само за по един сандвич. После отишли в хотела и се насвяткали рано и порядъчно на някакъв глупав маскарад. Черният се заиграл с една фуста и още бил с нея, а останалите не са напуснали хотела и сигурно вече спят. Значи бяха там. Утре щяха да ги поемат и да не ги изпускат до решаващия момент. Но можеше ли да им има вяра и на тия, които беше изпратил по следите на журналиста? Откак видя снимките от Санта Ана вече на никого нямаше вяра.

— Кой ти ги даде? — мрачно и нетърпеливо почна дон Ернандо, сочейки към снимките, докато Франсиско затваряше вратата.

— Получих ги чрез посредник. Не съм сигурен в източника.

— Как мислиш, да не би да е номер на „инвеститорите“ в доказателство на нашата некадърност с цел да ни притискат за още по-унизителни условия на „бизнес партньорство“. Май че така наричат тази колонизация — попита дон Ернандо.

— Не мисля. „Инвеститорите“ не биха избързали да ни дадат снимките сега и по толкова обходен начин. Не биха ни дали шанс да намерим касетата. След като вече сме предупредени е логично да я търсим. Щяха да ги използват като коз при някоя от следващите срещи.

— Мисля, че си прав — каза уж поуспокоен Мендес, но въпреки това неприятното усещане за несигурност не го напускаше. Не и докато не ликвидираше тази гнила история. Но имаше все пак още един ход.

— За неделя всичко подготвено ли е? Остават броени часове. Колата за летището и всичко останало?

— Да, дон Ернандо. Лично избрах шофьора. Едно момче, което никога не са виждали и няма да се усетят. Идва сутринта от Мексико сити. Чист е, без досие. Той ще ги откара, после знаеш.

Мендес само кимна уморено.

През последните часове беше истинска лудница. За капак на всичките му неприятности трябваше да се занимава и с Рей Стрелицки. Предварително. За днес, събота вечер, имаха уговорена среща, но той преди няколко часа беше напуснал хотела си. Нямаше да го търсят до утре, но „инвеститорите“ го издирваха. Алекс се обади с необичайно напрегнат глас и „помоли“ Ернандо Мендес за съдействие. По-точно, почти го изкомандва.

„Намерете го веднага“.

Лошите предчувствия на дона го завладяваха все повече. Рей, единственият, който можеше да му помогне да подреди бъркотията на Хосе Гарсия бе се покрил. Заедно с него изчезваше и всякаква надежда да се оправи онзи злополучен един милиард и сто милиона долара. Нещо му подсказваше, че играят срещу него. Тайно, твърдо и безкомпромисно. Сигурно и Стрелицки беше част от плана. Особено след онази среща в Насау. Да, нещо ставаше. А и скоропостижната болест на Фархат бе прекалено удобна, за да се приеме за реална. Прав беше да се съмнява и в него и в „перача“.

— Има ли резултати от издирването на Стрелицки — попита той своя довереник.

— Засега имаме само една следа, но очаквам до половин час да ми се обадят за повече информация — значи преди 4 сутринта. После ще видим.

— Добре, дръж ме в течение — въздъхна Мендес и освободи Франсиско.

В тази напрегната нощ след вчерашната среща, все по-малко виждаше шанс за бляскаво бъдеше, въпреки че Ернандо Мендес никога и от нищо не се отказваше лесно и твърдо щеше да отстоява своята разклатена наркоимперия. Но така наречените „инвеститори“, представлявани от сивокосия пипаха яко. Искаха да навлязат в бизнеса им, поставяйки такива условия, че само да споменеше полу на шега исканията им на колумбийските донове, онези щяха да подивеят от гняв! Ернандо Мендес бе оцелял толкова години в играта заради пословичния си здрав разум и усещане за баланс на силите. Чувстваше, че „инвеститорите“ са стабилна и добре организирана нова сила. Затова се бе решил на съвместната кокаинова сделка и общи бизнес проекти, за нещастие блокирани засега с онова публично фиаско. Но Мендес също така знаеше, че никой не можеше да поставя условия като техните на първооткривателите на бизнеса, чиято гордост на могъщи господари на потока от бял прах бе изковавана през годините с тонове кръв и хиляди убити конкуренти и други врагове. Все повече му миришеше на война. Партньорски подмолна. Нещо щеше да се случи. Не можеха да вървят напред като орел, рак и щука. А сътрудничеството им за момента бе именно такова — трудно и неизбежно.

Изведнъж се сети за нещо. Стана и започна да се разхожда нервно. Застана пред прозореца и се опря на старата прясно боядисана дървена рамка.

Може би имаше шанс да обърне нещата в своя полза с тази касета? Отдавна му се искаше да държи „инвеститорите“ на разстояние. Единствено за тях записът представляваше голяма опасност. Те искаха да останат в сянка докато той и Фархат продължават известната на мнозина игра оръжие срещу кока. Включваха се активно само в последния цикъл, когато парите от сделките оставаха складирани в Щатите или в друга интересуваща ги държава. Едва тогава започваха машинациите си по закупуване на фирми, недвижимост и акции, в които включиха Мендес и ливанеца от немай-къде. Дон Ернандо беше повече от сигурен, че накрая ще се опитат да ги притиснат и него и арабския оръжеен клан с цел да ги превърнат в явни изпълнители на тайните си планове и постепенно да ги елиминират напълно, поемайки едноличен контрол над канала ЛАМИ — Latin America-Middle East. Ако касетата видеше бял свят с тяхното инкогнито беше свършено. Това можеше да означава за дон Ернандо загуба на пари, но от друга страна щяха да му се махнат от главата. Поне засега, най-малко за година, година и половина.

Въздъхна облекчено. Самодоволно се похвали за способността си постепенно да превръща проблемите в успехи.

Като че ли съдбата му даваше шанс. Затова трябваше да се мобилизира до предела на възможностите си: да намери и видеозаписа, за да го използува по най-добрия начин. А и онзи ловък финансов мошеник Рей. Щом „инвеститорите“ го искаха щеше да им го намери и предаде, но не и без да си поговори с него в подходящ момент. Заедно с това след един ден, в неделя, предстоеше и „прибирането“ на Лакомб и компания. Можеше да намери начин да се сработи с журналиста. Дон Ернандо Мендес бе приел предизвикателството.

Щеше да демонстрира възможностите си.