Ив Малиноф
Да платиш цената (49)

Глава 49

В една непривличаща с нищо вниманието фирма в Кипър, фигурираща в регистрите като малка търговска компания с офис от три стаи, очакваха вести.

Всъщност това бе „южната“ щабквартирата на „инвеститорите“, натоварена да координира сделките по обмена наркотици-оръжие в района в Средиземноморието и най-вече в Близкия изток. Европейските разклонения също работеха съгласувано с този център. Така бяха наредили от Борда, от Виена.

Сивокосият Алекс седеше до сателитния телефон. Край него имаше още два, ако не се брои мобилния му GSM. Докато минутите се точеха безкрайно и бавно Александър Федоров прехвърляше наум ежедневните си грижи.

„Този Лакомб трябва да изчезне от лицето на земята“ — си повтаряше той наум. Вече им пречеше повече, отколкото можеха да му позволят. Предстоеше да се справят с него. Твърдо и безкомпромисно, чисто. Не като тази омекнала баба Мендес, който за пореден път бе доказал, че не е същият човек отпреди десетина години. Когато пипнеха журналиста той несъмнено щеше да заиграе по тяхната свирка и да си изпълни задачата. Имаше задача за него — независимо дали я искаше или не. Преди всичко трябваше да ги отведе към дисковете, а едва след това и към всичко, което знаеше. Чак до майчиното мляко. Само да го открият. Само да го заловят. Тази досадна игра на гоненица продължаваше прекалено дълго. Време беше да се свърши с това безобразие и да се захванат с истинските си дела.

След десетилетия работа в службите на КГБ, Алекс бе преживял какво ли не. Беше видял как и най-коравите мъже, обучавани с години по най-суров начин въпреки всичко проговаряха. Пречупени. Лакомб нямаше да е изключение. Но за самоуверения суперрепортер бе Федоров бе подготвил истински специална процедура. Нямаше да му даде шанс да се направи на герой. В никакъв случай. Нито да го изпусне безмълвен като този мръсник Михаил. Реймънд Стрелицки! Чудесно си беше измайсторил тази напълно достоверна самоличност!

„Биваше те за разни номера, а дорогой Миша?“. Когато си спомняше за „перача“, очите на Александър Федоров се излъчваха ярост и омраза.

В най-важната сделка, която му бяха възложили другарите от Борда на директорите, управляващ в сянка финансовите операции, „инвестициите“ по света на славния в миналото Комитет възникнаха такива безумни усложнения! Не по други причини, а заради някакъв руснак-контрареволюционер Михаил не знам кой си Стрелицки или пък Мишел Сент Жак, съюзил се с американски журналист. Той, Александър Фьодоров бе отговорен за всичко, включително за тази недопустима бъркотия.

Преди месеци му се струваше, че най-сложното по пътя към изпълнението на плана ще е да сломи съпротивата на Фархат. Най-костеливия орех. Дори по-твърд от Мендес, въпреки че не изглеждаше такъв. Фархат още от младеж бе помагал на баща си да въртят сделки с оръжие, тайно продавано от военнопромишления комплекс на СССР, със знанието на определени хора от Комитета и Политбюро. Оправяше се много добре, направо страхотно с тия негови фокуси, в които така оплиташе сделки с оръжие петрол и най-елементарни потребителски стоки като цимент или цигари, че никой накрая не можеше да проследи кое къде е отишло, кой какво е купил и как е платил. Неслучайно го използваха толкова години като посредник и бушон. Каквото и да се случеше — Фархат гърмеше първи. Само че бушонът стана могъщ и започна да си въобразява, че може да плува в самостоятелна посока. Когато Комитетът и новият Борд на директорите поиска чрез него, Александър Федоров, бизнес операциите на Фархат да бъдат по-тясно свързани с плановете на Комитета, старата лисица започна да се опъва. Да маневрира и да заплита поредица лукави интриги.

Тайната му игричка с милиарда на Хосе Гарсия несъмнено е била част от усилията на Фрахат да ги държи тях, „инвеститорите“ по-настрана. Обърканият и притиснат от всички страни Ернандо Мендес, щеше да благославя небесата ако ливанецът го освободеше от главоболията около блокираните пари. Фархат на това бе разчитал. Да разиграе сумата като карта на обединението с Мендес, след като я освободи от мъртвата хватка. Следващата стъпка беше предвидима: да направи „подарък“ на дон Ернандо и стоящите зад гърба му колумбийски наркокартели, като ги спаси от досадната ситуация. После, доказал за пореден път ловкостта си, щеше да ги предразположи да поговорят от сърце, като истински приятели, по темата дали да не прекратят „тия експерименти“ с навлизащите в бизнеса им „натрапници“. Така каналът ЛАМИ — Latin America-Middle East и бартерите на колумбийска кока срещу калашници и друго оръжие, продавано с години от арабските трафиканти, можеше да продължи да функционира още някоя и друга година без тях, без „инвеститорите“ от Комитета.

Това Александър Федоров не можеше да си позволи. Комитетът не можеше да си го позволи. Задачата беше ясна — да се включат в двустранния трафик решително и постепенно да постигнат пълен контрол върху всички сделки с оръжие и наркотици, осъществявани по канала ЛАМИ.

Фархат си отиде от земята, защото много бързаше по стъпките на своя хитроумен план. Бе изтеглил към себе си милиарда прекалено очевидно, за да не го забележат и се готвеше за решаваща маневра. Банковият трансфер, който бе направил от негово име този юнак Миша или Рей, преди да го спипат, беше ясно и пряко доказателство. Стрелицки бе прехвърлил всичките пари лично на Фархат в новооткрита сметка, която „инвеститорите“ лесно проследиха. Така Рей им бе подсказал намеренията на арабина, вероятно без клиента му да се усети. С нарочно непредпазливия паричен превод „перачът“ бе обрекъл ливанеца на смърт. Съзнателно. Като истински предател! Играеше и срещу Фархат, и срещу Мендес, и срещу тях. Безумец! Същия като този Крис Лакомб, с който Рей се беше сработил и в тандем им докараха сегашните главоболия.

Все пак ситуацията вече влизаше под контрол. Единият бе мъртъв, а и другия щеше да го последва по реда си. Никой не можеше да се мери с Комитета.

Александър Федоров поглеждаше очакващо към телефона.

Надяваше се, че неговите момчета ще се справят успешно. Проследяването и залавянето на един човек не беше кой знае каква сложна операция. Но изискваше време. Понякога повече отколкото спешните им планове допускаха.

Факсът заработи и прекъсна мислите му.

Хартията ритмично се задвижи, съпроводена от тихото жужене на машината.

В краткото съобщение имаше само един ред:

„Джон Лоури паспорт серия WWR №7151475-21“.