Ив Малиноф
Да платиш цената (52)

Глава 52

Оставаха му още няколко удара.

Приготви се, затаи дъх и с отмерено движение запрати топката. Отлично. Точно така искаше. Бавно тръгна напред.

Прекрасен ден. Само за една ленива партия голф.

Следващият му удар бе по-малко успешен. Може би се отпусна от предишния.

„Винаги малката победа те прави невнимателен. Затова трябва на финала да платиш за тази грешка с по-голяма концентрация. С повече усилие“ — каза си той.

Докато крачеше през ливадата, наблизо премина бяла количка. Една от многото, с които почитателите на зелените морави на Пебла Бийч се придвижваха между игрищата или отиваха до Лодж да се отдадат на следобедна леност и някое хубаво питие.

— Поздравления, Сам, и за играта, и за празника — викна му без да натиска спирачките Доусън, един от неизменните посетители на клуба, който току-що бе завършил играта си с някакви японски партньори.

Сам Голдбърг им махна приветливо с ръка и кимна в знак на благодарност.

„Празник ли?“ — изненада се той. Доусън нещо беше объркал.

Измина разстоянието до следващата позиция и се подготви за финалния удар.

Усмихна се самодоволно. Топчето беше застанало на неудобно място, но можеше да се отиграе. Удоволствието му щеше да бъде много по-голямо, ако успееше. Не можеше да си позволи да спечели с някакво смешно търкулване в права посока и то на метър от дупката. Щеше да го направи като истински майстор. Един хубав печеливш финален удар. Така както обичаше Сам Голдбърг майсторски извоювана победа.

Концентрира се, замахна и удари.

Успя.

Днес му вървеше.

Поздрави партньора си и се запъти към Лодж.

— Честит празник, сър — поздравиха го дежурните на рецепцията.

„Какво става тук“. Помисли си Сам изненадан отново. „Аз ли съм вече склеротик или те нещо са сбъркали?“ В този момент видя пиколото. Носеше разкошна кошница с отбрани вина и лакирана дървена кутия пури. На дръжката й украсена с цветя се мъдреше поздравителна картичка: „Честит празник, чичо!“

Без подпис. Почеркът му бе познат.

— Моля ви отнесете това във вилата ми — нареди той и отиде да потърси Ивон. Намери я на терасата под чадърите на бистрото на чаша вино със семейство Доусън.

— Хей, Сам, какъв е поводът? Да не е някоя стара любов — подкачи го развеселения от чашката Доусън.

— Не, Роджър — започна Голдбърг. Това е една смешна стара история. Мой племенник, а сигурно съм ти споменавал, че те са безброй, беше съвсем загазил в бизнеса. Ама много. Имаше проблеми и с данъчните, и с доставчиците, и с кредиторите с всички. Иначе беше умно момче, ама младо и зелено. Беше съвсем се оплел. И аз му предложих сделка. Да оправя кашата, а той да ми организира после най-невероятния празник. Бях млад, луд, неженен, дори не познавах още Ивон. Потрудихме се здравата и работите му потръгнаха, но празненството ни завърши в полицейското. Бяхме направили всички лудории, които можеше да се направят в ония времена без някоя крайност, заради която да те тикнат в затвора. Задържаха ни за няколко часа, после ни изчетоха по едно конско и ни пуснаха. Голям позор беше, но се смяхме много. Оттогава се уговорихме на тази дата да се поздравяваме и да си спомняме младежките щуротии. Бях забравил, но той не.

Семейство Доусън кимаха развеселени. Бе известно, че Сам Голдбърг никога не е бил светец, но това не се отразяваше на отличната му репутация. Ивон само погледна полушеговито към съпруга си с нотка на смущение.

— Е, ние ще вървим, приятен следобед — извини се тя, като забеляза, че Сам би предпочел да се оттеглят и пое под ръка с него към вилата.

Не му зададе въпроси. Не и тя. Разбра, че той имаше основателна причина да лъже така весело и безсрамно. Дискретно го остави в хола и се качи в спалнята си.

Самюъл Голдбърг свали красивата опаковка и разгледа разкошната кошница. Погледна етикетите на вината — от най-добрите европейски сортове. Френски и италиански. Изпращачът имаше вкус. Бе направил само един пропуск в етикета. Бе свалил традиционната целофанена опаковка на кутията скъпи пури. Сам познаваше тази марка. Продаваха ги с вакуумирана опаковка плътно обгръщаща лъскавото дърво. Не мисли дълго. Отлепи лесно хартиения бандерол и отвори кутията.

Отвътре проблеснаха два диска за CD-Rom устройство.

Днес наистина му вървеше.

Особено във финалния удар.