Ив Малиноф
Да платиш цената (24)

Глава 24

— Съжалявам господин Лакомб, но нямаме никаква информация за този полет. Просто не е пристигнал.

— Бихте ли ми обяснили какво означава това? — попита рязко Крис. Като не са кацнали тук все някъде трябва да са.

— Съжалявам сър, нямам никаква информация на разположение.

Той тръшна телефонната слушалка, взе ключовете от колата и изхвърча навън. След около четиридесет и пет минути вече обикаляше летището и разпитваше навсякъде. Обади се и на Франк, който обеща да дойде.

Напрежението му растеше, а информационната служба на Лос Анджелис Интернешънъл изобщо не успя да му помогне то да спадне.

— Как не е кацнал! Проверете отново! Моля ви! Да, полет на Jetstream 437. Точно така. Трябваше да пристигне отдавна, вчера. Колко може да чакаме още! Да, госпожо, зная, че е малка авиокомпания. Може ли да излети или кацне самолет без да знаете. Да не би да е пренасочен към по-малко летище наоколо заради претоварен трафик? Това ми съобщиха преди няколко часа ваши колеги. По дяволите, кажете ми нещо! Някой изобщо знае ли какво става!

Крис повече от три часа напрегнато се опитваше да научи нещо за полета на Джини. Разпита навсякъде. Франки, който пристигна удивително бързо също обиколи дори най-пъпчивите служителки с вечните си комплименти и закачки.

Никаква информация.

Такъв самолет просто не беше кацал на Лос Анджелис Интернешънъл.

Толкова.

Нямаше сведения да е стигнал на някое от другите летища наоколо. Крис, притеснен и напрегнат, едва се сдържаше да не се разкрещи.

— Успокой се — помоли го Франк и се огледа. Към тях се бяха присъединили и децата на възрастната двойка от Нюпорт бийч, която също не бе пристигнала. Още посрещачи се бяха скупчили в другия край на обширната зала. Те се оглеждаха стреснати и развълнувани. Можеха само да тънат в догадки и да се борят с ужасяващи предчувствия, които винаги съпътстват това човешко приключение, летенето.

— По дяволите, Франк! Няма да се успокоя — бушуваше Крис — Какво означава „очакваме официална информация“. Колко още ще я очакваме, седмица? — продължаваше с едва овладян глас той. — Това ли е Америка в информационния век! Нашите военни се хвалят, че със сигурност знаят кога най-незначителното самолетче излита от Камчатка или остров Шпицберген и дори какво си говорят руските пилоти, а тук никой нищо не казва за един най-обичаен граждански полет! Просто не бил кацнал! Това не е отговор Франк! Лос Анджелис Интернешънъл! Това световно летище ли е или общинска спортна площадка!?

— Чакай Крис, спокойно! Ще разберем какво е станало. Само си представи, че причината е някаква смешна бъркотия. Може някоя избързала мексиканка да е започнала да ражда поредния гражданин на Съединените Щати на 30 000 фута височина и са кацнали извънредно някъде докато се оправят! Само си спомни как с втората ми жена бяхме полудели за нашата Уини. Керън влязла през нощта в стаята й и не я намерила в леглото. Прозорецът бил леко отворен, както го оставяхме през лятото и само след миг вече бяхме обхванати от паника. Точно тогава върлуваше онзи извратен тип, серийния убиец на момиченца. След като вдигнахме на крак полицията в целия Лос Анджелис се оказа, че Уини със слушалки на главата и включено радио е заспала под леглото, прегърнала мечето си! Свряла се съвсем навътре и заспала. Изобщо не ни чула докато крещим из къщата. Затова задръж си нервите и дишай дълбоко, Ок? А аз ще се опитам да говоря с момчетата от Кулата. Няма много да ми се зарадват, но ако не ме изритат мигновено ще настоявам да ми кажат каквото им е известно. А сега не ми разваляй и без това краткия уикенд. Ако ме разстроиш няма да мога да се представя по подобаващ начин пред моите сладурани. Ще ме разнесат навсякъде. После няма да мога да си подам носа в тоя град от срам. Разбираш ме нали? Ок? Схващаш ли? — Франк пак го удряше на шега. Беше страхотен приятел.

— Добре Франк. Извинявай. Може наистина да е някаква глупава история. Знаеш каква беше тази седмица, като гоненица на стражари и апаши. Изнервен съм. А и предстоящия ми разговор с Джош не ми излиза от главата. Това не ме прави по-спокоен.

— Сега седни и вместо да размахваш шпагата на недоволството свърши нещо полезно. Например прегледай файловете, които изпрати Мелинда. Вземи моите копия. Дотогава ще съм се върнал с някакви вести.

— Май си прав. Така и ще направя — съгласи се Крис. Това поне щеше да го отвлече от напрежението. Поне за известно време.

Отвори и се зачете.

Фархат имаше богато минало.

Беше срещал името му и преди. Официално занимание, търговия с петрол. Неофициално — оръжие. По непотвърдени данни работи предимно с иракски петрол и го продава като кувейтски или саудитски. Съсобственик в някои близкоизточни рафинерии и в една корабна компания, притежаваща танкери под либерийски флаг. Изключително здрави позиции на близкоизточния пазар на оръжие. Използва петролните си обороти за частично изпиране на парите от оръжейни сделки. „Специалист“ в продажбата на боеприпаси, често на бартер срещу петрол. Продава предимно руско оръжие, но също така чешко и произведено в България и Унгария. Два опита за убийство. Първият, вероятно, като предупреждение към баща му, основател на бизнеса, а вторият наскоро, през 1994 — по повод на сделка с боеприпаси за Сирия. Продал им огромно количество зенитни заряди с изтекъл срок. Просто отказвали да гръмнат. Толкова били стари. Явно Фархат бе разчистил някоя забравена складова база из източна Европа на нула цена, а после бе продал по международния минимум. И бе попаднал на мерника. Но се бе отървал. Фархат бе от големите играчи и именно затова бе домакин на срещата в Санта Ана. Дискретно, чрез пълномощник. Лукавият ливанец бе избрал тактиката на кварталната красавица: хем да, хем не. Играеше с две карти.

— Последно повикване на пътниците за Лас Вегас, полет…

Крис се стресна и внезапно се сети за Франк.

Къде ли се беше запилял толкова време? Дали бе научил нещо от авиодиспечерите на кулата?

Нервните спазми го нападнаха отново. Притесняваше се за Джини. И се чувстваше виновен, че я забърка в това пътуване. Ужасно, ужасно виновен. Но и самият той не очакваше това, което с Франки видяха и заснеха. Не можеше да знае предварително. Колко само й бе благодарен за съпричастието и разбирането, с които му даваше обичта си. Дано всичко с нея да е наред. Та днес беше техният празничен ден, романтичната им годишнина. Искаше да я прегърне по-скоро и да се успокои от уханието на косата й. Да почувства тялото, което усещаше като неотделима част от своето.

Франк се зададе по коридора.

Крис се забърза към него и напрегнато заслуша обясненията.

— Но това е просто една абсурдна история!

— Съгласен съм Крис, но това е единственото, което мога да ти кажа. Говорих с момчетата на Кулата. Самолетът не е бил под радар при тях. Нямат друга информация.

— Какво означава, че не е бил под радар?

— Авиодиспечерите от тази кула не са контролирали полета, защото самолетът все още не е бил навлязъл в обсега на LAX approach. Летял е над друг район.

— Над кой?

— По картата, ако е спазвал стриктно летателния коридор е трябвало да прелети над мексиканския залив и после на северозапад над Мексико, после над част от Аризона и да навлезе в радарите на LAX approach.

— Значи някой по трасето знае, къде са били!

— По принцип е така. Пилотите поддържат връзка с авиодиспечерите, но не обезателно с всички сектори. Това не е наложително, ако летят по фиксиран коридор.

— Франк аз искам да намеря Джини! Всички тези навигаторски щуротии не ми дават отговор на този въпрос. Как да намеря Джини!

Франк мълчеше.

Реален отговор не съществуваше.

— Ами ако се свържем с военните? А Франк? Нали си бил във ВВС и знаеш какво могат да ни кажат те? А и аз мога да се опитам…

— Крис престани с тия глупости! Как си въобразяваш да го направим? Хей, момчета здравейте ние сме от ССН, я ни дайте малко данни от спътниците шпиони и специалните радиолокационни станции! Направо ще ни разцелуват! Не забравяй, че става дума за трасе преминаващо през въздушното пространство на Мексико, над Мексиканския залив, както сам се сещаш значи близо до въздушното пространство на Куба. Да ти дадат официални данни за проследяване на полет по това трасе би означавало съвсем официално да заявят, че шпионират целия район. Не е кой знае каква тайна, но никой не го разправя на журналисти, за да си проси дипломатически престрелки. Само ще ни пратят по дяволите.

— Какво да правим. Не можем просто да стоим така.

— Ще се наложи да чакаме. Може би повече отколкото ти се иска. Авиокомпанията ще процедира по установените закони на авиацията.

— Не можем просто да чакаме. Ами ако самолетът е отвлечен? Може би имат нужда от помощ!

— Не е изключено. Но ние не знаем дори къде е този самолет. Как ще помогнем? Може би искаш да натоварим един камион кучета и да се пръснем из цяло Мексико във верига? Крис стегни се и не истеризирай. Ще трябва да чакаме. Нека получим дори минимална информация и ще направим необходимото. Просто се успокой. Няма какво да правим повече тук. Нека да тръгваме.

Франк се държеше преднамерено студено и уверено. Опитваше се да прогонва лошите мисли от главата си, а и да не ги допуска да витаят около Крис. Въпреки това въпросът оставаше.

— Може ли да се е случило нещо фатално? — едва зададе въпроса си Крис.

— Самолетът не е излъчвал сигнал за опасност. Ако е било така, вече щяхме да знаем. Всички щяха да знаят. — Опита се да бъде убедителен. Донякъде се получаваше. Донякъде.

— Дано само това да не е нещо свързано с Мендес. Дано само не съм тикнал Джини в ръцете на неговите главорези. Боже мили, само не това. Няма да мога да си го простя!

— Млъквай, Крис, да тръгваме.