Ив Малиноф
Да платиш цената (39)

Глава 39

Бърти още спеше на дивана в кабинета, направо с дрехите, когато Крис се приготви да тръгва за летището. Бяха останали цялата нощ в офиса на някакъв пореден семеен приятел на фамилия Коен. Естествено, евреин, и естествено, финансист. Офисът бе разположен, също така естествено, на „сокака“, както Бърти обичаше да нарича Уол Стрийт.

Бяха работили почти до зори. Най-вече Коен младши. Крис успя да поспи три часа, докато приятеля му напрегнато класираше файловете според най-малко 10 различни критерия: дати, изпращаща банка, приемаща банка, фирми, групи фирми и какво ли още не. На този етап Крис не можеше с нищо да му помогне. Само се взираше и подпитваше. В един момент Бърти безцеремонно му заяви, че не е необходимо да му „дреме на главата като данъчен инспектор“. Напълно в негов стил. Посочи му вратата към съседната стая и го прати да спи. Въпреки че както беше преуморен и напрегнат от обемната работа с удоволствие го би пратил и по дяволите. Когато беше готов го събуди, за да поговорят и да му илюстрира изводите си.

Докато лежеше в полусън Крис се опитваше да осъзнае и осмисли случилото се до момента. Само за броени дни пред очите му изплуваха тайни, от които започна да му се завива свят. Те с години бяха лежали в пълна секретност и сега, когато се нареждаха първите частици от пъзела не можеше да изпита нито ентусиазъм, нито възторженото чувство че е извоювал малка победа в началото на пътя. По-скоро се усещаше като факлоносец, осветяващ предпазливо стъпките си в пещерния мрак. Тъмнината го притегляше, изпълнена с още и още загадки, и заедно с това го плашеше. Изпълваше го с онова страхопочитание към тайнственото, което те кара да не бъдеш лекомислен и заедно с това подхранва нагона на следотърсача. Тази сутрин се подготвяше да изчезне. Веднага. Не можеше да разчита, че фокуса с кол гърлата, ще заблуди измъчения от скуката напоследък „ескорт на Мендес“ за повече от два дни. При повече късмет три. Щяха да се усетят, че се е измъкнал от дома си.

Независимо от номерата, които замислиха с Франк.

Бяха монтирали един прост процесор в електрическото табло на апартамента. Така лампите в определени стаи щяха автоматично да се палят и изключват във вечерните часове. Същото щеше да се случи с телевизора и радиото. Прахосмукачката трябваше да забоботи май утре сутринта. Бяха я включили на отделен часовник. А Франк щеше да дойде „на гости“ сам или с някой приятел да нагледа обстановката и да си побъбри с момичето, останало в апартамента вместо Крис. Нейна беше и роклята и перуката…

Няколко дена тя щеше да си прекара добре с пълен хладилник и високо заплатена почивка.

Когато излетя от JFK към Исландия беше сигурен, че се изплъзваше в последните часове преди да започнат да го издирват. Изминаваше втория ден от онази нощ, когато трябваше да се преоблича в тоалетната на паркинга под хотел Хилтън. Спокойно бе взел shuttle bus до летището и пристигна точно навреме, за да хлътне незабавно в самолета за нощния полет към източното крайбрежие. Към Ню Йорк. Прост номер. Ужасно прост. Но мъжете ставаха невнимателни, когато се намесваха жени. Особено мексиканците.

Сега трябваше да се добере до Цюрих. По един сложен и криволичещ маршрут през Исландия, Холандия и Люксембург. Беше решил да редува самолетите с влакове, а после и с автомобил под наем от някой забутан гараж без компютърна мрежа и строги регистрационни процедури. На пръв поглед имаше нещо пресилено във всичко това, в този безумен зигзаг. Но се налагаше да е напълно сигурен, че не са го проследили. Тази игра на таен агент не го забавляваше. Разбираше колко е важно да внимава. Много да внимава. Особено след снощи. Без обичайните шеги Бърти го предупреди:

— Крис, не знам с какво си се захванал, нито как си получил всичко това. Ще ти кажа едно. Много внимавай във всяко свое действие или унищожи дисковете и се откажи. — Албърт Коен изглеждаше притеснен и загрижен. — Това тук мирише не просто на лошо. Мирише ми на нещо могъщо и зловещо — продължи той. — Този, който е записал файловете на диска не може да не го е разбирал. Неслучайно е следил определени групи фирми и определени операции. Знаел е много.

— Да, така е, знаеше много.

— Познаваш ли го?

— Не, остана анонимен. Но подозирам кой е. Вероятно е мъртъв. Иначе дисковете едва ли биха стигнали до мен.

— Каква може да е била целта му според теб?

— И аз често се питах. Имам повече от един отговор.

— А каква е нашата цел? — попита Бърти.

— Този човек ми подсказваше как да вървя в дълбочина към корените на международната престъпност. Тези файлове трябва да съдържат отговора на важни въпроси. Какво в момента се мъти? Има някакъв процес на преразпределение на зоните на влияние или сливането им. Нещо такова. Движението на тези пари трябва да индикира промените.

— Ти искаш да разбереш кой какво прави и защо. Надяваш се да проникнеш в механизма им на действие и да предвидиш какво ще последва. Освен това ще можеш да разбереш кой кой е в играта нали така?

— Абсолютно си прав.

— Трябва да те разочаровам Крис. Имаме само една начална следа и то не много обнадеждаваща. Някаква често срещана в преводите банка в Макао. Фар Ийст Къмършъл Банк. Но какво е ставало в нея нямаме никаква информация. Явно твоя тайнствен непознат не е успял да свърши работата си докрай и точно тук данните прекъсват. Едва ли ще можем да се оправим. Поне не сами.

— Защо, какво искаш да кажеш Бърти?

— Знаем твърде малко за тайните на трафика на злато.

Крис го погледна въпросително.

— Огромната част от тези пари идват от злато чрез световния пазар на златото през Хонконг. Там се разиграват толкова специфични комбинации, че само голям познавач може да ни даде отговорите, които ни трябват.

— На практика въпросите са три — резюмира Крис — Чии са парите и откъде идват — това не можем да знаем заради липса на данни от далекоизточната банка. Вторият, при кого отиват, е по-ясен, ако внимателно проучим дисковете и третият, каква е крайната цел, може би ще произлезе след анализ на първите два и допълнителни документи. Така ще разбера картината.

— Да, но първият интересуващ ни отговор е най-безнадежден — кой стои зад всичко това? Нали? Откъде идват количествата злато, превръщани в различни валути? Кой реално ги притежава и как останалите по веригата са свързани с първоизточника. Въпрос с много части. Дори да открием една-две ще ни трябва съвет от експерт. Знаеш, че както златото така и парите могат да бъдат съвършено анонимни, когато са добре прикрити. Нишката ни се къса още в началото.

— Как ще намерим такъв човек и как можем да му имаме доверие? Разбираш, не можем да разпространяваме тази информация в широк кръг.

Бърти се усмихна.

— Пак някой роднина? — опита се да отгатне Крис.

— Нещо такова. Бих казал повече от роднина. Избягали са заедно със стария от Германия, когато фашистите започнали да пращат евреите по лагерите. Били са деца, изгубили са близки и роднини. Държали са се един за друг. Знаеш, премеждията и преживяното сближават.

— Кой е той, Бърти?

— Май че го познаваш.

— Самюъл Голдбърг? — изумено запита Крис.

— Позна и ще бъда откровен приятелю. Няма да му искаме услуга. Имаме какво да го попитаме, но имаме и какво да предложим. Сделката ще му хареса. Може би от години той търси отговора на един въпрос, който, подозирам, се съдържа в тези дискове, които имаш ти тук. Вероятно ти е казал нещичко по време на вашата среща в Пебла Бийч. А на нас двамата пък ще са ни нужни години, за да разберем какво именно се крие зад тези обемни златни трансфери, записани във файловете и движението на парите след това. Информация за информация. Сам ще се съгласи. Обича чистите сделки. Освен това бях дочул преди време как коментираха със стария някакви странни, резки отклонения на цената на златото в далечния изток, по-големи от предвидимите. А тук — Бърти посочи екрана на компютъра, — златото извира като изпод земята. Тогава не обърнах внимание на приказките им, защото бе далеч от това, с което се занимавам, но останах с впечатлението, че Сам е обезпокоен. При хора като него е трудно да бъдеш сигурен. Те не го афишират, но все пак този въпрос човъркаше мозъка му. Ще трябва да видя доколко се е разширила дупката там и как да му предложим да я запълни. Подкрепата му ще ни е нужна. Не само знанията му. Знаеш, не е кой да е.

— Не Бърти. Още не. Не и преди да съм опитал всичко. Ще се обърнем към него само ако наистина попаднем в задънена улица.

— Крис, остави героизма. Няма да можеш сам. Ако за миг стъпиш накриво, докато човъркаш веригата, направо ще те очистят. Дай си сметка, че става дума за невероятни количества пари. С тях можеш да си купиш цяла държава! Говоря ти за невидими, изключително мощни групировки. Не се обиждай, но това не са някакви мексикански трафиканти, които можеш да тикнеш в затвора с един шумен процес. В сравнение с тези тук — Бърти посочи екрана — твоите симпатяги са незабележима прашинка в космоса. Разбери го. Трябва да се подсигуриш.

— Благодаря ти приятелю. Ще го обмисля и обезателно ще те потърся, когато трябва. А сега те моля за последна услуга. Забрави за всичко.

Бърти не каза нищо. Сви рамене, все едно казваше „както искаш“, протегна се измъчено и след няколко минути вече спеше. Крис бе взел своето решение. Внимателно прибра дисковете от бюрото с компютъра. Очакваше го дълъг път до Цюрих или още по-далеч. На изток.