Ив Малиноф
Да платиш цената (15)

Глава 15

Разправията навън беше преминала. Тя видя всичко от прозореца докато се преобличаше за вечерта. Някакви проститутки се счепкаха с двама яки младежи, спрели с тъмна кола точно насреща, близо до входа на Конгресния център. Жените се разкрещяха нещо на испански, блъскаха по колата, дърпаха мъжете и ги налагаха с чантите си, скубаха им косите — изобщо вдигнаха такъв шум, че освен охраната от фоайето на хотел Кристал, с виещи сирени дохвърча и полиция. Както винаги се насъбра плътен кръг от любопитни минувачи и чакащи таксиметрови шофьори, цял панаир. Дори някакъв ТВ екип се появи, като че ли изпод земята, но не започна да снима, а само бързо премина без да обърне внимание на случилото се. За тях явно това не беше събитие за отразяване. Май бяха тези, „звездите“ на ССН, от четвъртия етаж.

Нещата от живота.

Мери си сложи тъмната рокля, онази с недвусмисленото деколте. Слава богу, че поне имаше още какво да покаже. Хвърли още един информативен поглед през прозореца, колкото да не изпусне нещо. Ония двамата бяха се оправили с полицаите, а колата преместена малко по-вляво от входа на хотела. Единият все така си седеше в нея, като че ли се готвеше да нощува там. Другият не се виждаше наоколо.

„Сутеньори, може би“, помисли си Мери и мигом забрави за тях.

Застана пред огледалото, направи няколко движения и пози. Хареса се. Днес, с обсипаното й със звезди домино на лицето тя щеше да изобразява нощта. Някакви веселяци бяха решили да си направят импровизиран маскарад в края на скучната конференция и камериерките бяха пъхнали под вратата на всяка стая ксерокопие с весело илюстрираното им предложение. Веднага реши да участва и вече беше готова. Огледа се пак критично и тръгна към морския бар.

Долу я очакваше изненада.

Приелите идеята бяха 30-тина души, които весело и гръмогласно се смееха и се сочеха с пръст, но друго беше онова, което я накара да потръпне от сладостни надежди.

Кривата Мери го поглъщаше с очи.

Този мъж направо я подлудяваше и го знаеше мръсникът! Само как си играеше на погледи и едва забележими усмивки… Панталоните, широката риза, старите авиаторски очила, небрежно преметнатото пилотско яке, стойката… Цялото му поведение бе предназначено да подскаже тайните наслади, които може да предложи това мъжко тъмнокожо тяло, облечено като летец-авантюрист от зората на авиацията.

— Да, истински плейбой — заключи Кривата Мери и му хвърли една усмивчица. Може би малко по-фриволна, отколкото бе необходимо. Както и да е. Вече беше пила. Надигаше втория коктейл. Наближаваше точката, в която целият й скапан живот щеше да се оттегли, заедно с проклетите й задръжки. Най-после можеше да се отпусне и да си помечтае за една весела до лудост вечер или за някоя екзалтираща нощ.

Хвърли поглед към красавеца. Той разговаряше небрежно с някакъв очилат чиновник, неумело облечен с чаршафи като кувейтски шейх. Вероятно корпоративна мишка в командировка. Една от онези, които докараха за заключителната сесия вчера. Самолетът бе претъпкан с такива закъснели, които сигурно се бяха засилили насам най-вече заради уикенда. На фона на стегнатото човече онзи хубавец бе направо Аполон! Божествен.

Сведе рязко поглед. Така го беше зяпнала, че не се усети как непознатия я стрелна с очи през огромните, обточени с плътна кожа очила и се усмихна с лека досада.

Тя заби поглед в тропическия си коктейл. Не че беше от смутителните. Напротив. Неслучайно колежките й стюардеси я бяха кръстили Кривата. Характерът й не можеше да се нарече дружелюбен. Беше избухлива и чепата, но честна. Просто много й се беше събрало през последните години. Може би щеше да преживее трудния период на финансова несигурност и проблемите с фатално болната й сестра по-нормално, ако не беше тоя лайнар, мъжът й. Слава богу, вече бивш. Понякога не й се вярваше, че такива хора ходят по земята. Не бе попадала на по-егоистично и гадно създание. Клетвите му във вечна и вярна любов, ролята на отхвърлен от живота гений, търсещ своето място, която перфектно владееше, я стимулираха да пренебрегва себе си за да му помага. Въпреки собствените й главоболия около болната от рак сестра и перманентно открития въпрос за парите. Мери работеше и работеше. Започна в „Jetstream airlines“ на смени и заедно с това тичаше да помага като санитарка в болницата на сестра си. Така можеше да е близо до нея и заедно с това да получава още по няколко долара по тарифа на час. Трудно ежедневие, но така се надяваше, че онзи, бившия съпруг, най-после ще пробие с уникалните си идеи в компютърния бизнес и всичко ще си иде по местата. Че проби, проби. Ама не в компютърния бизнес ами девствената ципа на съседската дъщеря. Върху собствената й спалня в собствения й дом. Мери си замълча, но остана нащрек. И разбра. Не беше само съседската щерка.

Бе толкова погълната от ежедневните си грижи, че когато се връщаше късно вкъщи само й се искаше да прекара една приятна и спокойна вечер с любимия, за да може на другия ден отново да се впусне в борбата си за оцеляване. Нейният хубостник през това време спокойно предлагаше услугите на своята мъжественост на някоя готова за авантюра съседка или случайно срещната самка. Беше се устроил чудесно. Разполагаше с дом, внимание и джобни пари, оставаше му само да се забавлява.

Беше толкова онаглял, че когато една нощ тя пожела да правят любов той направо й се изхили в очите без да каже нищо. Но жестът му бе достатъчно красноречив — „Я се погледни ма! Кой би те чукал!“ Тя почти чу непроизнесените думи. Беше сигурна. Познаваше го. Ако си бе отворил устата точно това би изпаднало от нея. Стана от леглото, взе тигана и го тресна по главата. После още зашеметен го изхвърли на улицата заедно с един куфар. Заключи се и плака непрекъснато цяла нощ.

Следващите два месеца бяха кошмар. Не можеше да се отърве от този дъх на гнило, който изпълваше душата й. Държеше се заради сестра си. Не можеше да я изостави и да изпада в депресии.

После тя почина и нещо у Мери се пречупи. Тегли чертата и се пусна по течението. Започна да лети като стюардеса и да се отдава на авантюри. С този с онзи…

Щеше да живее само за момента.

Тук и сега.

Отпи от коктейла си, погледна към бара — непознатият красавец бе изчезнал. Тя стреснато се заоглежда.

И го зърна.

Стоеше зад нея.

— Добър вечер госпожице. — Той й се усмихна. — Ще ми позволите ли да седна при вас.

Тя направи неопределен жест с ръка. Не можеше да продума от изненада.

Оказа се ловък събеседник. Само как я подтикваше да разказва и да бъде духовита! Кривата Мери сияеше. Поръча си още един коктейл. Колко беше изпила дотук, може би три или четири? Нямаше значение. Вече бе сложила ръка на рамото му, а той дискретно, но плътно бе допрял бедрото си до нейното. Танцуваха лудо, привлекли погледите на останалите и за малко не скочиха от ентусиазъм с дрехите в басейна.

Тръгнаха си заедно.

Да, сега гадния й живот бе се сврял някъде под стълбището. Изобщо го бе забравила. Всичко. До изгрева. До утре.

— Ужас! — простена Кривата Мери. Часовникът в стаята й показваше 01:23 P.M. — Сега вече загазих!

Как можа да откачи толкова? Беше пропуснала полета. Нейният екипаж бе заминал обратно за Л. А. без нея! От днес повече нямаше да е стюардеса на „Jetstream airlines“, освен ако не се случеше чудо, та да я оставят на работа.

— Ужас! Каква я свърших!

Опита се да си припомни случилото се. Този Франк, май така се казваше, ако не я беше метнал, я отведе в собствения си апартамент в съседния хотел, луксозния „Фиеста Американа“. Отидоха дотам прегърнати направо по плажната ивица и после през градините. Пиха шампанско и гледаха към океана. Той беше нежен и опитен любовник.

При тази мисъл приятна топлина се разля по тялото й. Накара я да забрави за всичко и всички. Беше изпаднала в нирвана. Прибра се в „Кристал“ едва по съмнало. Така и не разбра защо толкова настояваше да се върне в хотела си, докато той ласкаво я увещаваше да остане при него още и още. Накрая все пак я изпрати по същия романтичен маршрут, целуна я на стълбището към плажа и я остави да се качи сама. Беше дискретен. Слънцето вече изгряваше, когато Мери след дълго къпане сред благоуханна пяна и пресни спомени от изтеклата нощ се отпусна доволна в леглото и заспа.

01:24 P.M.

Въздъхна и сложи длани върху очите си. Майната му на всичко! Все нещо щеше да измисли!

Стана и по навик, несъзнателно се запъти към банята. Пусна водата във ваната и изля останалата половина от шишето шампоан.

Върна се в стаята си и разтвори гардероба. Какво ли щеше да облече днес? Багажът й не бе голям, а също и изборът. Погледна към закачалките и онемя. Бързо ги прегледа една по една… Отвори и страничната преграда с рафтовете…

Вече бе сигурна.

Униформата й липсваше.