Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Корекция
beertobeer (2013)

Издание:

Автор: Ив Малиноф

Заглавие: Да платиш цената

Издател: Издателство „Мърлин Пъбликейшън“,

Година на издаване: 1998

Тип: роман

Националност: Българска

Редактор: Силвия Великова

ISBN: 954-714-013-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5251

История

  1. — Добавяне

Глава 26

Крис преживяваше най-кошмарните часове в живота си. Измъчваха го ужасни мисли. Как можа да забърка Джини в тази история! Толкова ли бе заслепен от откритието и от перспективата за страхотен репортерски удар, че си позволи да вземе лекомислено Джини на тази мисия?

Чувстваше се отвратително.

Виновен и заедно с това амбициран да разрови всяка секунда на полет Jetstream 437, да открие неизвестното, което можеше да носи щастие или безгранична болка.

— Госпожице, бихте ли ми показали къде е представителството на Jetstream Àirlines? — попита Крис. Силно зачервените му от безсънната нощ очи и изострените черти на лицето му излъчваха напрегнато нетърпение.

— Намира се ето в този сектор — започна обяснението си служителката, като показваше с химикалката си по изпъстрения с цветни зони план на летището. — За улеснение можете да вземете тази карта. — Тя му подаде умалено копие на плана. Бе отбелязала мястото с кръстче.

— Благодаря ви — промълви изморено Крис и погледна часовника си. Беше още много рано, едва 6:15. По това време нямаше да намери в Jetstream airlines никой, с който да си заслужава да говори. А нямаше търпение.

Насочи към най-близкото място за едно кафе.

Жизнерадостен дебелак подреждаше сандвичи в хладилната витрина. Изглеждаше като човек, който с удоволствие започва любимата си работа. Тананикаше си някаква кънтри песен, май беше на Кени Роджърс.

— Какво ще обичате сър? — запита бодряшки шишкото.

— Двойно кафе с мляко моля, без захар — поръча си Крис.

— Here you are sir! — Заедно с кафето този усмихнат бюфетчия като че ли му поднасяше и порция от собственото си безгрижие. Открит, добър човек.

Крис му благодари с насилена усмивка. Избра си място в ъгъла на помещението и се опита да помисли отново за всичко, което трябваше да направи.

Щеше да се срещне с някой от отговорните служители на Jetstream Airlines и да поиска изчерпателно обяснение. Това беше най-прекия път към информацията, която естествено можеше да е твърде мъглява.

В главата му се оформяха три основни версии за изчезването на самолета. Случи се едва вчера, в неделя. А като че ли бяха минали години. Толкова много време му се струваше, че е изтекло в напрежение и търсене на приемливо обяснение. Опитваше се да подреди мислите си в разумни предположения и да работи по тях. Усещаше колко е болезнено трудно и все пак си налагаше да се съсредоточи и доколкото е възможно да систематизира вероятностите:

1. Кацане по технически или други неотложни причини на някое третостепенно летище с лоши комуникации?

2. Отвличане на самолета и приземяването му на неизвестно място?

3. Не дай боже — авиокатастрофа?

„Джини, къде си мила Джини!“ — кънтеше въпросът в душата му.

Усещанията му бяха притъпени, чувстваше се като в безтегловност, сякаш всичко това не се случваше с него. Въпреки всичко мозъкът му не спираше да работи, макар и с усилие, подредено и целенасочено.

Освен задължителната обиколка по офисите на летищните власти, информационните служби и всички достъпни за широката публика източници на сведения в подобни случаи той трябваше да научи бързо по нещо за историята на Jetstream airlines, конкуренти, врагове, финансово състояние, имат ли карго самолети, които да са свързани с „по-необичайни“ товари? Разписание на полетите, техническо обслужване, отношения с летищните власти на Лос Анджелис Интернешънъл. Лист на авиодиспечерите… Всеки един от тези елементи можеше да означава много и да води направо към целта.

— Здрасти Уил.

— Добро утро Уили.

Значи добродушния дебелак се казваше Уили. Помощниците му бяха пристигнали. Беше вече почти 7:45. С повечко късмет след около час Крис щеше да открие някой, с когото да поговори. А сега можеше да поразпита тук-таме.

— И ние чакаме вести за полета на Jetstream 437.

— И ние.

— Аз също.

Едно денонощие посрещачите не бяха напуснали летището. Първо им бяха казали, че полетът е отложен, после някой бе съобщил, че по неясни причини били кацнали другаде. Тази информация също бе опровергана. Хората се пръсваха навсякъде по летището и после се събираха отново да обсъдят кой какво е научил. Ставаше все по-лошо и по-лошо. Разменяха си всякакви слухове догадки и направо измислици. Оставаха скупчени, заедно. Това, което ги обединяваше, бе общият страх от най-лошото.

Когато Крис се присъедини към групата и го разпознаха първо помислиха, че ще ги снимат за ССН, но когато разбраха, че и той очаква пътник от същия полет се вкопчиха в него с надеждата, че той ще може да им каже нещо достоверно. Непрестанно му задаваха въпроси.

— Дойдох преди малко и сигурно не зная повече от вас — обърна се към очакващите лица Крис, — но след 9.00 ще отида да разговарям с представител на Jetstream Airlines и ви обещавам, че ще настоявам за пълни обяснения — заяви твърдо той.

 

 

— Господин Броуди ще ви приеме след миг. Секретарката на изпълнителния вицепрезидент на Jetstream Airlines се усмихваше, но едва ли днес беше весела. Телефоните в офиса на авиокомпанията щяха да се пръснат още от рано сутринта. Напрегнати хора викаха и настояваха да ги свържат на мига с „най-главния“. Когато деликатно им обясняваха, че още не е на работното си място оттатък на телефонната слушалка изригваха гейзери от думи, невинаги най-милите. Jetstream Airlines бяха под пара. А сега в приемната седеше не кой де е, а Крис Лакомб. Него нямаше начин да не го приемат.

— Заповядайте, — момичето посочи отворената врата, — господин Броуди ви очаква.

От вътрешността на кабинета с бавна крачка към Крис се приближи едър, но все още атлетичен мъж с почти напълно оплешивяла русолява коса и определено притеснен вид.

— Добър ден г-н Лакомб. Казвам се Еймъри Броуди и съм изпълнителен вицепрезидент на Jetstream Airlines.

— Добър ден г-н Броуди. Благодаря, че ме приехте без предварителна уговорка.

— Моля ви, дори не го споменавайте. При тези обстоятелства това е най-малкото, което мога да направя.

— Нека преминем на темата направо — започна Крис — какво досега ви е известно за непристигналия ви полет от Канкун.

— Както добре знаете, полета излиташе сутринта в 3.40. В събота. Подчертавам, съботен полет и то много рано сутринта. Това изключително затруднява събирането на всяка възможна информация от малките летища, над които преминава пътническия коридор. По информация от Канкун самолетът е излетял навреме и докато е излязъл от зоната на радарите им всичко е било наред. После пилотът е трябвало да поддържа връзка с другите сектори по трасето и накрая да се свърже с кулата тук на Лос Анджелис Интернешънъл. Все още нямаме от мексиканска страна пълна информация за проследяването на рейса. Кога ще ни я дадат, не се знае. Те не бързат особено. Ние постоянно ги притискаме. Моля ви да проявите разбиране и към нас. Зная какво ви е. Моля ви да ми дадете вашият мобилен телефон. Ще ви позвъня в първия миг, в който нещо научим. Засега няма какво да ви кажа. Самолетът е летял над Мексико и не е преминал границите на САЩ, дори не ги е доближил. Това знаем със сигурност.

— Ето, вземете номера ми. И побързайте с информацията. Не ме принуждавайте да започна паралелно проучване преди официалната ви версия. Не желая да поставя компанията ви в деликатно положение, но и не мога да чакам много. Отвън са най-малко двеста обезпокоени посрещачи и те имат право на информация колкото всеки гражданин на тази държава — каза Крис сухо.

— Разбирам и оценявам жеста ви. Ще побързам — обеща Еймъри Броуди Щеше да се постарае. Тези от ССН можеха да му докарат куп неприятности на главата.