Ив Малиноф
Да платиш цената (19)

Глава 19

— Хей новата — обърна се към нея първият пилот. Донеси ми, моля те, едно тройно кафе с мляко, захар и каквото има още там, иначе няма да мога да дотътря тая барака до Л. А.

— Веднага командире. Идва! Младата жена тръгна да изпълни поръчката.

Командирът я изпрати с любопитен поглед.

„Новата“ стюардеса беше тъмнокоса, с искрящи зелени очи, и приятно, но не предизвикателно тяло. Яви се да замести в последния момент оная кучка Мери, която уж била получила кръвоизлив. Глупости! Щом Мери се развъртеше из по-скъпите барове, си намираше по един жребец да я язди и се правеше на болна. Без съмнение и този път вместо да лети, усукваше чаршафите с някой мургав мачо и ето ти кръвоизлив! Може би си заслужаваше да я опита и той някой път — помисли си пилота. Все едно щяха да я уволнят, ако продължаваше да я кара така, и една колегиална авантюрка не би стигнала до ушите на вечно сърдитата заради непрекъснатите му отсъствия жена.

Джини влезе с табличка в ръка в пилотската кабина.

— Кафето ви командире.

— Направо ми спасяваш живота, малката. Как се казваше? — попита разсеяно летецът.

— Джи — отговори Джини. — Така е по-лесно, така се обръщат към мен всичките ми приятели.

— Благодаря ти Джи. — Пилотът се усмихна сънено, но с видимо удоволствие. Е, заместничката поне си я биваше. Хем хубава, хем такава една приятна и сериозна, мислеше си той докато отпиваше от отровно силното кафе.

Изгревът ги посрещна над Атлантика.

Слънцето бе оранжево и с форма на пъпеш… Изглеждаше като че ли са го закачили с кабарче на сиво-синия фон на утринното небе. Почти нереално.

Набираха височина.

Джини се поуспокои.

Вече можеше да се отпусне и да махне тия ужасни очила и да се приведе в по-приличен вид. Огледа пътниците. Повечето се опитваха да заемат удобно място за сън. Щеше им се да дремнат още някой час. И те като нея бяха тръгнали от стаите си посред нощ.

Този Крис!

Искаше й се да го намрази. Отново, тази нощ й сервира най-невероятната изненада. Една от поредните, но за жалост не така примамлива като онази, на плажната ивица на Санта Моника. След като вчера я беше помолил след шест вечерта да не напуска стаята и да го чака не се появи цялата вечер. Не можеше да звъни и по телефоните да го търси, защото специално я беше помолил да не го прави. Позволи си само да звънне на Франк, но не го намери, а после не посмя да опита отново, за да не обърка нещо. В напрежение и измъчвана от чакане и какви ли не мисли остана будна до късно и нервно прелистваше някакъв сладникав роман. Едва към два през нощта на вратата й се почука и там, както винаги отнесен и далеч от суетата на света, стоеше техническият помощник Стив.

— Добър вечер, Джини, Крис ме помоли да ти предам това.

Той й подаде плик за писмо и някакъв пакет, като от химическо чистене с инициалите на хотела.

— Стив, ще ми кажеш ли къде е той, къде е Франк, звънях му в стаята, но там го няма.

Техникът само сви рамене и невъзмутимо каза:

— Според Крис, всичко ще ти стане ясно, от това, което ти предадох. Друго не знам. Е, ще тръгвам, лека нощ, Джини — пожела той и тръгна по коридора.

Тя остана на вратата още миг, изумена и неразбираща. После седна на леглото и отвори плика. Прочете внимателно написаното. Прочете го още веднъж и лицето й се покри с напрегнато разочарование.

— Света богородице, за кого ще се омъжвам! — избухна ядосано тя. — „Конференция по икономическо сътрудничество“, карнавали и пиянски оргии, тайнствени среднощни полети! А сега, тия двамата сценаристи кой знае къде са, какви ги вършат и какво може да им се случи! Боже господи! Знаех си, че накрая ще излезе отново някоя заплетена нарко-мафиотска история. Та това е Крис в комплект с Франк! Тия две журналистически изчадия никога няма да проумеят, че някой се притеснява за тях и могат да те докарат до лудост!

Със сигурност беше луда. Луда по него, разтревожена, ядосана и влюбена.

Но…

Не, нямаше да му остане длъжна!

Усмихна се и огледа още веднъж пътниците. Спяха, нямаха нужда още от нея. Планът назряваше в главата й и отпускаше изпънатите нерви.

Точно така!

Това ще направи!

Утре вечер им престоеше романтична вечеря на брега на Пасифика, с която щяха да отпразнуват втората годишнина от първата им среща. Поне това Крис беше потвърдил в писмото си, не го беше забравил, улисан в своите екшъни. Джини познаваше добре мястото, където предвиждаха да отидат. Готвеше се сама да избере масата в ресторанта, над водите на океана. Маса за двама, недалеч от изхода към дървения кей. После, нежна музика от малкия оркестър, покана за танц върху старите скърцащи дъски край водата…

И после…

После щеше да го бутне долу както е с официалните дрехи! Така му се падаше на Крис Лакомб! Една изненада и от нея! Джини се усмихна.

Успокояваше се.

Дотук пътуването й бе безпроблемно.

Дежурните на граничния контрол на Канкунското летище бяха полузаспали. С ленива досада прегледаха набързо документите на пилотите пред нея. В зачервените от безсънната нощна смяна очи се четеше неприкритото недоволство на чиновника — „Какви са тези безумци, които пътуват в 3:40 часа в събота призори!“ Изобщо не се престараваха с документите на екипажа. Джини бе сплела косата си на малка плитка и отпред бе оформила дълъг бретон над очите. Очилата й бяха ученически тип и променяха донякъде цвета на очите й с леко сините си стъкла. Изобщо беше поработила така върху себе си, че да изглежда по-смотана.

Когато дойде нейния ред, онзи зад гишето я погледна сънено. Тя му се усмихна изкуствено и примижа закачливо с очи. Служителят не беше очарован. Сигурно му изглеждаше като жена, която толкова се престарава, че притеснява с това мъжете и затова не може никога да си намери гадже, въпреки че флиртува навсякъде. Погледна снимката в паспорта й. Беше отпреди 15 години. Изгледа я пак. Накрая с уморено безразличие й го върна. Не издирваха стюардеса.

Джини се грижеше за пътниците си в задната част на самолета. Започваха да се размърдват. Русо четиригодишно момиченце пътуваше само без родители и тя направи всичко възможно, за да го предразположи и забавлява. Детето изглеждаше уплашено, но като че ли малко се поотпусна след нейните смешки и закачки. Представлението „Джини стюардеса“ вървеше добре. Само да не беше онзи мрачен, рус мъж в края на салона. Излъчваше някаква заплаха. През цялото време се преструваше, че спи, но нещо смущаващо и напрегнато се долавяше в неговата неподвижност. Джини реши да не обръща внимание на спонтанните си притеснения. След по-малко от три часа щяха да кацнат в Лос Анджелис и да е в пълна безопасност. И все пак този русокосият я смущаваше… Преструваше се на заспал, но очевидно съвсем не му беше до сън!