Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Корекция
beertobeer (2013)

Издание:

Автор: Ив Малиноф

Заглавие: Да платиш цената

Издател: Издателство „Мърлин Пъбликейшън“,

Година на издаване: 1998

Тип: роман

Националност: Българска

Редактор: Силвия Великова

ISBN: 954-714-013-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5251

История

  1. — Добавяне

Глава 37

Не можеше да каже, че хората му вършеха кой знае каква работа. Наблюдението продължаваше без драматични резултати. Това напълно удовлетворяваше Ернандо Мендес. След като годеницата му изчезна „репортерът на годината“ нещо се беше спотаил и основно прекарваше времето си в телевизията и напоследък не посещаваше места или хора, които можеха да се окажат опасни за възстановяването на тексаския канал. Въпреки че знаеше ежедневието му час по час и засега нямаше поводи за безпокойство, той се тревожеше от друго. „Инвеститорите“ се интересуваха от Лакомб повече, отколкото му се искаше, а това можеше да се окаже пречка пред плана му да ги постави на мястото им — малко по-настрана от лидерския трон в района. Както винаги потайни, не обясниха защо настояват по-изчерпателна информация за журналиста. Само помолиха учтиво за съдействие. Толкова учтиво, на колкото бяха способни тези наглеци. Идваше му до гуша от тях. Позволяваха си непрестанно да го безпокоят за какво ли не, но най-лошото беше, че се държаха с него като заместник-директор на някой от техните безбройни филиали. Неприятни хора. Имаха нещо наум за Крис Лакомб. Намекнаха, че те самите биха могли да поемат наблюдението. Но се отказаха, след като Дон Ернандо енергично и настоятелно се противопостави и ги убеди, че ще е голяма грешка. Лакомб беше свикнал с хората на Мендес. Несъмнено беше ги забелязал. Ако на смяна дойдеха други, би се разтревожил. „Инвеститорите“ не искаха той да се тревожи и дон Ернандо заложи на тази карта, за да оспори намеренията им. Но от друга страна бяха нетърпеливи. Настояваха за пълно подслушване на апартамента му и на офиса му в ССН. Бяха готови да изпратят най-добрите специалисти.

„Само това не!“ — бе възразил Мендес. Не искаше да му връзват ръцете и им го обясни съвсем ясно с най-резкия си тон. Толкова ли не разбираха положението? Започваха сложните му маневри по възстановяването на тексаския канал, напълно блокиран след Далаското дело. Ако избухнеше някой скандал с шпиониране на журналиста, превърнал се в национален герой, онзи можеше да вдигне олелия до небето и обвиненията щяха да се насочат към него самия, към Ернандо Мендес. Вече и за простосмъртните беше ясно, че му има зъб заради присъдата на Хосе Гарсия.

Една нова сензация в медиите би разбутала отново старата кокаинова история и всички високопоставени чиновници на щатските и федералните служби, на които плащаше и разчиташе на съдействието им, щяха отново да се изпокрият в миша дупка, докато отмине бурята. Щяха да изгубят още много време и пари, преди комбинацията да проработи. Такава беше позицията му и Алекс, неохотно се съгласи с нея. Засега това беше идеалната ситуация. Крис Лакомб оставаше единствено в полезрението на Мендес. Дори предупреди Франсиско да намери начин да обясни на хората му, че трябва да се оглеждат и мигновено да докладват, ако някой друг съгледвач се навърта около репортера на годината. Той трябваше спокойно да остане да работи върху касетата с видеозаписите от „Санта Ана“. Те напълно удовлетворяваха Мендес и водеха до елиминирането на Алекс. Но заедно с това трябваше да си подсигури една важна подкрепа. Затова беше тук, в Колумбия, в дома на семейство Очиле. Старият му приятел дон Педро Очиле, мозъкът на кокаиновия бизнес го бе поканил на вечеря. Срещаха се много рядко, дон Очиле не обичаше да пътува, но винаги го приемаше, когато имаха нещо изключително важно да обсъдят. Както днес.

— Май ти създават доста главоболия тези „инвеститори“ — заключи Дон Педро, като изслуша краткия разказ на Мендес за срещата на „Симона“ и последните събития.

— Така е и затова съм дошъл дон Очиле. Ти си отдавна в този бизнес, съвсем от началото и затова реших, че трябва да обсъдим някои варианти за по-неангажиращо сътрудничество с тях. Ако продължаваме така, аз скоро ще бъда просто изпълнител и няма да можем да работим с теб както преди.

Дон Очиле бавно отпиваше от виното си и премисляше всяка чута дума. Ясно му беше какво точно иска Ернандо Мендес, по-важното беше дали може да се осъществи. Затова попита:

— На чия страна е арабинът, тоя Селим, който пое бизнеса на Фархат? Чух, че е имал посещение в Малта от пратеник на Алекс.

— Селим ще се огъне според мен, — заяви Мендес, — от години кланът им е тясно свързан с „инвеститорите“. До голяма степен те са подпомогнали утвърждаването на ливанците като параван. Това че Фархат си имаше своя позиция по много сделки и успя да си осигури до голяма степен независимост е вече част от миналото. Селим не е Фархат. Ще го притиснат още докато не се е опомнил. Според мен вече е с тях.

— Тогава какво предлагаш.

— Да забравим за Селим. Да направим от триъгълника най-обикновен дует. Ние от една страна те от друга.

— Звучи логично — замислено и с провлачен глас каза Очиле и добави — но не вярвам, че ако апетитите им са отишли толкова далеч, колкото разбирам, да се откажат просто така. За да изпълнят този грандиозен план с изкупуването на важни индустриални и финансови фирми в Щатите, те трябва да имат пълен контрол и върху тексаския канал и върху другите пътища за внасяне на кока заради парите, които остават след продажбите на пласьорите там. Иначе не им е сигурна работата. Затова те притискат.

— Те на практика притискат и вас, колумбийците, Дон Педро. Най-добре от всички ти знаеш каква част от стоката преминава през моя територия, гарантирана от моите хора.

— Прав си, не го оспорвам, но помисли си само, ако ги отблъснем, макар и за момента, какви затруднения могат да ни създадат с доставките на оръжие, щом държат ливанеца. Да не говорим за средиземноморската връзка, за европейските ни пласьори и най-вече за бившия Източен блок. Ще сблъскат интересите ни със сицилианците и турците. Ще се окажем в сложно положение.

Мъжете замълчаха. И двамата разбираха, че в този бизнес и най-малкото нарушаване на равновесието на едно място водеше до безчислени последици в други области. Докато Мендес се опитваше да запази непокътната властта на империята си дон Очиле разсъждаваше глобално. Той също не харесваше наглия подход на „инвеститорите“, но не се противопоставяше открито. Бе готов да окаже подкрепа на Мендес, само ако мексиканецът сам беше готов да опира пешкира. Иначе не. Нямаше да вади от огъня чужди кестени със собствените си ръце, но щеше да го одобри, ако партньорът му бе достатъчно силен и съобразителен да го направи.

— Какво можеш да направиш, за да ги спреш и да преговаряш за нови условия — наруши мълчанието Очиле.

— Имам предвид един журналист, онзи, който забърка кашата с Гарсия — започна Мендес и извади снимките с маскирания телевизионен екип, заснемащ срещата на „Симона“.

Дон Педро ги разгледа и го подкани да продължи.

— Видеоматериалът е у него. Доколкото разбирам точно върху него сега работи. Алекс не знае за кадрите и това е нашият шанс. Когато репортерът ги излъчи Алекс ще има неприятности и ще трябва да зареже временно всичко. Освен това отново ще се разсмърди историята с Гарсия и това за нас е колкото лошо, толкова и добро. Засега ще забравим за Тексас, но ще имаме възможност междувременно да се правим пред „инвеститорите“ на разтревожени и безпомощни, а за да няма проблем с продажбите на вашата стока съм намислил и изпробвал една нова комбинация по тихоокеанското крайбрежие. Спокойно можем да разширим работата си през пристанището на Сан Диего, като за прикритие ще работя с други хора, една малка фамилия, но напълно под мой контрол.

Педро Очиле дълго мисли. Планът на Мендес не беше лош, защото знаеше колко много „инвеститорите“ държат да са незабележими. Ако такъв телевизионен репортаж излезеше наяве със сигурност щяха да са принудени да отложат всичко за дълъг период от време преди да опитат пак. След година равновесието на силите можеше да се окаже друго.

— Не е лошо Ернандо, — промърмори замислено колумбиецът и попита — но може да се доберат до този журналист и щом всичко зависи от неговата работа просто да го премахнат.

— Ние го наблюдаваме, а освен това следим да не се мотаят наоколо. Засега няма опасност. Това, което искам да знам, е дали одобряваш намерението ми да направя каквото ти казах и да прехвърлям коката през Калифорния, за да ни върви бизнеса, както е било винаги.

— С мен нямаш проблеми, — каза кратко дон Педро Очиле и вдигна чашата с вино.

Чукнаха се и пиха.