Ив Малиноф
Да платиш цената (62)

Глава 62

Един социолог беше писал, че за дадено общество можеш да научиш много по отпадъците му. Май се казваше Ванс Пакард. Тя не си спомняше с точност. Беше отдавна, когато прочете един от трудовете му за потребителското общество в колежа. Стара история. Сега, когато се навърташе край рафтовете в малкия супермаркет за миг си помисли как някои безсмислени на пръв поглед знания могат да помагат в най-неочаквани ситуации. Загледа се в хората, които бутаха колички или носеха пластмасовите си кошници. От това какво пазаруват и как избират можеше да научи много за всеки един от тях. Колко внимателно разглеждат цените, пресмятат ли бързо наум максималната сума на покупките, двоумят ли се да вземат нещо по-луксозно? Можеше да отгатне колко голямо е семейството им, имат ли деца и дали те са момчета или момичета. Дали живеят сами или дали внезапно са им дошли гости.

Изискваше се само малко време и наблюдателност.

Тя разполагаше и с двете.

Проследи с поглед червенокосата. Бе влязла преди минути.

Тъкмо нея очакваше. За пореден път, тази седмица.

Несъмнено преди е била руса, каза си тя. Бе виждала това лице, обрамчено с руси къдри.

Червенокосата нахакано премина покрай рафтовете като жена, която добре знае как да се оправя с живота. Сама.

Вече знаеше името й. Паула. Фамилията беше без значение. Знаеше и адреса. Берг страат №2, тухлена къща на ъгъла с канала Херен Граахт. Беше съвсем наблизо, малко встрани от площад Дам. Можеше да я намери, когато реши. Нея и още някого. Ако беше там. Щеше да го научи със сигурност. Скоро. Може би сега.

Паула бе бърза в пазаруването, както и с клиентите. Нахвърля в количката си няколко плодови млека, пакет зеленчуци за салата, опаковка сухар и едно пиле за грил. После се отправи към щанда за козметика.

Тя не я изпускаше от поглед.

Беше открила Паула там, където очакваше. В Амстердам. Край каналите и витрините с червени фенери. Съвсем в центъра на града. Там откровено и безсрамно иззад стъклата тържествуваше най-древната професия. Жени от цял свят, хубави и ужасни, заставаха в рамките на прозорците, облечени в еротично бельо и настойчиво предизвикваха клиенти с жестове и пози. Групички туристи се лутаха насам-натам и весело си подхвърляха остроумни забележки. Пъпчиви юноши разпалено коментираха женските прелести, втренчени в някоя усмихваща им се кака, а когато някой се престрашаваше да влезе при нея за първото си сексуално преживяване останалите го изпращаха и посрещаха с възторжени скандирания, като на футболен мач.

Всяка нощ Паула беше една от тях, от платените витринни красавици. През деня — справяща се със самотното си ежедневие млада жена. Предизвикателна, но хубава.

Почти приключи покупките.

Беше се справила много бързо. Като човек, който предварително знае от какво има нужда. Забави се само пред безкрайната редица шампоани и гелове за коса. Механично протегна ръка към един, такъв, вероятно често си купуваше, после се замисли за миг. Като че ли се опитваше да си спомни нещо. После избра друг.

Хвърли попътно в кошницата кутия ученически пастели и блок за рисуване и се отправи към касата.

Беше достатъчно.

Докато Паула плащаше, тя излезе на улицата.

Трябваше час по-скоро да изпрати съобщението си.