Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Корекция
beertobeer (2013)

Издание:

Автор: Ив Малиноф

Заглавие: Да платиш цената

Издател: Издателство „Мърлин Пъбликейшън“,

Година на издаване: 1998

Тип: роман

Националност: Българска

Редактор: Силвия Великова

ISBN: 954-714-013-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5251

История

  1. — Добавяне

Глава 4

— „Висшата справедливост тържествува! За един славата, за друг затвора, а за трети парите!“ — Рей Стрелицки иронично се изсмя и сгъна вестника.

Кристофър Лакомб бе получил своята награда, дон Хосе Гарсия се беше запътил на доживотно пътешествие из добре охраняваните федерални затвори и с това първата част от играта бе завършила. Това, което оставаше скрито от погледите на медиите, бяха пари.

Други пари.

Истинските пари.

Много, много, много.

Ето че завършиха представленията за публиката. Арести, процес, присъди, награди — всичко по реда си. Народът си беше получил и хляба и зрелищата.

Идваше време за истинското шоу.

На големите покерджии.

Дон Хосе беше оплескал работата. Грандоманското му чувство за недосегаемост не само го изхвърли от играта, но и му попречи да се подготви за трудна ситуация, в която макар зад решетките да може да свърши туй-онуй.

Като например да се разпореди навреме и според плановете с един милиард и сто милиона долара. Положението на тези „джобни парици“ със специално предназначение бе най-малкото деликатно и предизвикваше остро главоболие на няколко души, напрягащи в този момент мозъци из различни краища на света.

Рей с удоволствие си запали цигара.

Наближаваше неговият час. Идваше. Скоро. Твърде скоро. Само ще изчака големите акули да размърдат тежките си туловища. Нямаше как да не го направят.

Иначе хитроумния им проект отиваше по дяволите. Не без негова помощ. Реймънд Стрелицки елегантно ги беше препънал. Известно му беше какво ще последва. Дебнеше ги вече години.

— Прекрасни времена за този бизнес — каза си Рей докато гледаше през стъклената стена на бара към пристанището на Насау.

Банковата му сметка нарастваше главоломно и ако решеше да остави чергарския живот и фокусничеството, щеше да си купи къща като тази на Ян Флеминг тук някъде из Бахамите или на Ямайка, един средно голям круизер „Бертран“, „Крис Крофт“ или „Бейлайнер“ около 40–42 фута и да се подготви за удоволствията на живота. С повече късмет можеше да се наслаждава на всички човешки радости още около 45 години, ако бог бе милостив. Току-що бе навършил 33, а вече бе истински богат. Неподозирано от всички.

Не плащаше данъци и не си спомняше номера на социалната осигуровка и дали изобщо я има. Едва ли щеше да му трябва. Не вярваше, че може да се остави на някоя държава или институция да се грижи за него. За един номад.

Имаше още едно-две гражданства плюс американския си паспорт. Беше се превърнал в истински „гражданин на света“ — човек без родина, дом и корени.

— Още един коктейл моля… Текила Сънрайз.

Харесваше му тук в Насау. Блъсканицата, истерията на големите градове и водовъртежа на „цивилизования свят“ му се струваха нечовешки. Тези мегаполиси бяха нещо като трудов лагер, населен от доброволни затворници. Състезанието изместваше общуването и хората се обезличаваха.

„Лесно ти е на теб Рей!“ — биха казали онези, от трудовия лагер Ню Йорк, Лондон или Хонконг. Те се пребиваха от работа, получаваха инфаркти, инсулти и нервни кризи, запиваха се, радваха се на измъчените с години повишения или на младата любовница, ежедневно се бореха, за да платят вноската за колата, таксата за колежа на децата или заема за жилището. После отделяха останалото, за да си направят пикник, да отидат на кратко пътешествие, да живеят щастливо, кой колкото успее… И не печелеха милиони.

Е, Реймънд Стрелицки беше късметлия.

Получи чудесно образование. Семейството му бе заложило във възпитанието му и здравото чувство за реалност и дискретност. Учеха го да бъде почтен и отговорен. Да се посвети на полезна кариера и да бъде уважаван от обществото човек. Да се пенсионира с достойнство. И също така достойно да умре. Щяха да го погребат с почести и да му сложат портрета над камината. Щеше да е пример за деца и внуци.

Илюзии!

Рей беше прекалено умен, амбициозен и агресивен за такъв живот. Интелигентността му помогна да се ориентира бързо в света на парите и да разбере веднага коя е страната на печелившите. Къде е голямата игра и най-вече какво той лично иска от нея. Понякога почтеността трябваше да изчака по-добри времена. Но пък нямаше началник над главата и работно време. Нямаше и шанс да остане без работа. Особено през тези златни години.

Колко само раздвижи нещата Горбачов!

Разпадането на бившия комунистически блок предизвика такава активност в неговия бизнес, че можеше да работи до изнемога. Славата му на превъзходен „икономически консултант по диверсификация на капитала“ се бе разпростряла дори сред новоизпечените бизнесмени от преходния период на Източна Европа, които почтително го канеха да поработи върху трудните им финансови дилеми. Срещу традиционните му три процента, той се залавяше да пораздвижи парите им от „накисването“ до „центрофугата“.

Като в класическа гръцка триактова драма и в процеса на изпиране имаше три основни действия.

Накисване, пране, изсушаване.

В първото действие трябваше „мръсните“ кешови пари да попаднат в легална финансова система — банка, казино, курортен комплекс или поне в някоя верига ресторанти. Това беше най-трудното. После се прехвърляха в разни банкови сметки, започваха да пътуват отсам натам и после обратно оттам насам докато следите им напълно се загубят. В третото действие те се появяваха като легални фирмени или лични авоари, готови за най-почтени бизнес операции.

Едно-две-три.

Завеса!

Край.

Рей знаеше, че в този жанр е един блестящ драматург.

Но вече искаше въртележката да спре. Поне за него. Блестящият перач щеше да слезе от сцената. Дискретно и без фанфари, но преизпълнен от задоволство. Щеше да окачи гумираната престилка на пирона… и толкоз.

Но не точно сега.

Очакваше да го потърсят. Миришеше му на виелица от стегнати зелени пачки с лика на президента Франклин отгоре. И много.

— Поздравления за наградата господин Лакомб — каза на глас Рей към снимката върху сгънатата първа страница на вестника „И благодаря за съдействието“ — продължи вече на ум той.

Журналистът без да знае беше натиснал спусъка така, както Рей искаше. Изстрелът предстоеше. И „перачът“ Стрелицки щеше да е подготвен за него. Повече от всички. Защото летеше преди куршума.

За този момент беше мечтал години.

Нямаше да го пропусне.