Ив Малиноф
Да платиш цената (54)

Глава 54

„Платете им колкото поискат и незабавно започвайте“ — гласеше съобщението. Под него бяха изписани два реда цифри. Тя знаеше какво трябва да направи. Още от първия момент, когато съзря двамата мъже в тъмнозелената кола да следват Натали Сен Жак.

Още преди три дни.

За жалост, закъсня.

Вече бе използвала написаните номера. През собствения си мобилен телефон бе изпратила от преносимия си компютър писмено съобщение до фирмата. Такава беше уговорката. Никакви разговори — само писмени послания с уточнен кодиран подпис. Служителите на „Риск Интернешънъл“ не питаха кой точно е клиентът им. В повечето случаи сами се досещаха. Интересуваше ги хонорара и законността на операцията, която им възлагаха. Не бяха престъпници. Повечето от тях, бивши морски пехотинци от Френския легион, заедно с пенсионирани белгийски, британски и американски командоси, поставяха опита си в услуга на изключително богати и мощни корпорации или индивидуални клиенти с имперски състояния.

Тя беше доволна.

Артистичното й падане зад зеленото ауди паркирано пред клиниката „Ройх“ имаше чудесен резултат. Под задната броня на колата бе прилепнал с магнит малък предавател. Така вече автомобилът беше белязан. Дори скоро да забележеха устройството, да го отстранят или да изостават лимузината екипът на „инвеститорите“ беше попаднал под наблюдение.

„Риск интернешънъл“ си струваха парите.

Техниката и методите на проследяване, които използваха бяха почти перфектни. Разбира се, винаги съществуваше възможност за малки пропуски, но при техния опит и организация шансът бе сведен до минимум. Предстоеше й да получи първото съобщение за готовността им след около два часа. Работеха бързо, стегнато и систематично.

Вече знаеха мястото, където бе затворена Натали. Очакваха да откарат там и Симон Сен Жак. Когато му дойдеше времето, щяха да се намесят.

Но не още.

Ситуацията не беше никак проста. Ставаше дума за двубой не само между два екипа суперпрофесионалисти с противоположни цели. Усложненията бяха на най-високо ниво. Някъде между хора в скъпи кабинети, разпореждащи се с милиарди долари. Те нямаше просто да се хвърлят във война едни с други. По-скоро щяха да се дебнат и да преценяват баланса на силите и взаимните си моментни слабости, без да се отказват от двубоя. Цената беше висока — Регистъра. Съществуващ към днешна дата или не, той тревожеше и едните и другите. Стремяха се да го имат. Трябваше да го имат. Този мистериозен документ след десетилетия на тайнственост щеше да се покаже на повърхността. В ръцете на едните или на другите. Може би го преследваха и трети. Но дали наистина го имаше, или като митичните съкровища само предизвикваше нескончаемо преследване на нищото?

Тя не можеше да разсъждава за това. Тя трябваше да доведе задачата докрай: да измъкне двамата Сен Жак от „инвеститорите“, бързо и безболезнено, както й беше наредено. Без да се свързва с никой, докато не свърши.

Изпрати още няколко съобщения и зачака вести от Риск Интернешънъл.