Ив Малиноф
Да платиш цената (5)

Глава 5

— Ти май искаш да свършиш като Джеймс Дийн, Крис — почна го с остър даскалски тон Сара още от вратата.

Тя не знаеше, че нейният любим племенник не се забавляваше като шофира така. Просто бе проверил, за да е сигурен в един факт. Следяха го, макар и ненатрапчиво, отдалеч. Беше карал наистина бързо, за да провери кой ще наруши ограничението от 55 мили, за да го последва.

— Чух как влезе в завоя — продължи да го мъмри тя — Как можеш да караш така! Ще убиеш това прекрасно създание, между впрочем единствената жена, която има достатъчно кураж, такт и търпение, а може би скрити самоубийствени склонности, та да се захване с това изчадие, което си ти! За съжаление и моята скромна персона има не малък дял в изграждането на невъзможния ти характер. Трябва да призная, че в твоето възпитание напълно се провалих.

Джини и Крис щяха да избухнат в смях всеки миг. Те обичаха тирадите на Сара. Когато поучаваше тя редеше думите като морзова азбука без паузи. Упреците й бумтяха като Ниагарския водопад.

— Сара, обичам те — усмихна й се от сърце Джини и я прегърна.

Лицето на Сара се озари от неповторимата й усмивка. Не малко мъже бяха копнели да бъдат до тази жена, повечето безуспешно.

— И аз те обичам малката ми. Жалко, че се захвана с този непрокопсаник, но ние двете ще го оправим, след като ще му ставаш съпруга.

— Стига заговори — прекъсна ги Крис и целуна, жената, която бе заместила майка му през всичките тези години, неподражаемата Сара Лакомб.

Тя гордо ги поведе през покритата с плочи външна алея към дома си, специално подготвен за случая. Романтичната къща в Сан Клементе, където сред цветя, стари френски мебели и дъх на океан, тя живееше като светска дама, незабравена от многото си стари приятели и верни почитатели. Хората обичаха да идват тук, където лъхаше на уют и бодрост. Сара си бе създала в миниатюрен вариант истинска френска изба с любими марки вина, каквото с трудност откриваше тук-там на по-прилични цени и държеше цялото си домакинство в бойна готовност за някое „очарователно посещение“. Такива никога не липсваха. Дори колегите и приятелите на Крис, които я познаваха, толкова я харесваха, че с удоволствие цитираха пиперливите й фрази и за забавление подражаваха на саркастичния й стил. Случваше се, ако изпаднат в някое житейско затруднение, с мъж или жена най-вече, да й звъннат и да изпият с нея чаша кафе докато поговорят.

Сара беше непримирим и мъдър боец, често ловък дипломат и винаги впечатляваща жена. Накратко беше „страшна“. Силният й характер и безкомпромисност бяха пословични. Привързана към някои фамилни традиции тя ги отстояваше със страстта на кръстоносец. Изглеждаше горда и несломима. И заедно с това — тайно самотна. Малцина можеха да го усетят. В онази далечна вечер, когато изгуби любимия си човек заедно с брат си и неговата мила съпруга, родителите на Крис в нелепата катастрофа край Амстердам, Сара остана сама. Съвсем сама. Но се пребори с всичко и сега беше горда със своя племенник и с Джини.

Когато наближиха градината Сара лукаво се обърна към Крис:

— Я погледни там?

Той обърна глава и не повярва на очите си.

— Хей Бърти-и-и. Бърти-и-и! Откъде се взе бе човек! — извика той, като съзря приятеля си от ученическите години и се забърза да го поздрави. Беше с Лейла. Къде ли Сара беше открила търсеният икономически гений Алберт Коен и неговата съпруга, за да ги покани на този семеен обяд? В Лондон? Май там се подвизаваше на стоковата борса в последните години. Зов на кръвта. Тази на стария Джеремая Коен.

— Я да те видя — огледа го Крис докато още стискаше ръката му — Да, бива си те, елегантни лондончанино. А Лейла, ти си ослепителна! — поздрави той миловидната му червенокоса съпруга.

— Първо поздравления и за наградата, и за годежа. Няма ли да ни запознаеш?

— Разбира се. Бих искал да ви представя годеницата си Джини…

Кръстосаха се ръце и усмивки. Бързо намериха общ език и весело забърбориха за миналото, за сега, за това, което очакваха и планираха…

— Да знаеш Крис, направо ми сгря сърцето с тоя комплимент, че ме намираш елегантен — каза весело Бърти. — Куп пари му давам на моя шивач, за да ме издокара да изглеждам поне като датско прасе, а не като хипопотам. Но какво да направя като Лейла е такава безупречна съпруга. Кулинарията е второто й либидо. А ти си все същият — мускулесто месо и кокали с поглед на чакал, качества, на които дължа топките си между другото.

— Благодаря ти за милите подробности! Особено за това, че споменаваш определени човешки органи пред дамите!

— Добре де, какво толкова съм казал. В края на краищата чифт добре функциониращи топки са една от опорите на брака, след като ще се жениш трябва да знаеш това — не мирясваше Бърти.

— A la Table — извика Сара от терасата. Никой не можеше да забравя, че се намира в нейните владения дори за миг и че именно тя командва парада.

Поеха нагоре по стъпалата и се изкачиха в уханната шарена сянка на верандата.

— Сара какво е това?! — възкликнаха гостите.

Масата бе подредена като в най-изискан парижки ресторант от старото време.

Сребро и кристал.

Стара изработка. Предвоенна. Всеки детайл беше на мястото си и излъчваше атмосферата на онези неповторими кътчета на френската столица, в които хората са си давали среща за да съчетаят изискаността на маниерите с финеса на духа.

Едит Пиаф пееше за синьото небе над Париж и Сара сияеща плуваше в свои води. Наконтена и щастлива от резултата в огледалото тя се държеше като графиня, каквато беше нейната баба или прабаба или пък някой друг там от рода Лакомб. Френската кръв си казваше своето.

Наляха от френското вино, което къташе в избата си и се приготви за тост.

— Мили гости, Джини — изправи се с чаша в ръка Сара. — Днес пия за теб и благодаря на съдбата, че си тук до Крис. Този недодялан негодник, най-после намери жената, която заслужава да бъде обичана толкова, колкото може обича само той. Щастлива съм, че те намери. Вярвам, ти ще го направиш истински пълноценен човек. Страхувах се, че до края на дните си ще остане неудържим и самотен войн, който не познава друго, освен битките и раните. Днес искам да те прегърна, да ти благодаря, че му даваш толкова щастие и шанс да се наслади на живота. Ти си най-прекрасната млада жена, която съм срещнала и аз много бих искала да бъда до теб като твоя искрена приятелка.

Тишината заискря.

— За теб Джини.

— Наздраве!

Звън на кристал раздвижи наситените емоции.

Джини с навлажнени очи целуна Сара и я прегърна. Тази твърда жена, бдяла повече от 30 години над Крис откакто бе изгубил родителите си, а тя мъжа си, я приемаше с цялото си добро сърце.

Едит Пиаф бодро запя „Акордеонистът“.

— Започвайте ордьовъра! — подкани Сара, с което напомни, че капитанът отново се е качил на мостика.

Всички превъзнасяха ястията й, приготвени по свръхсложни рецепти, а госпожа Лакомб сияеше от удоволствие като никога досега. И се разбъбри също като никога досега доста фриволно:

— И когато той ме кани на танц усещам, че ако стана чорапът ми ще се смъкне, а и цялата ми царственост заедно с него — започна да разказва тя парижките си истории за танци и ухажори. А този мъж така ми харесваше! Направо се бях изкривила от стойки вече седмици наред. Трябваше да измисля нещо. Не можех да се проваля заради някакъв загубен производител на откопчаващи се жартиери! И знаете ли какво направих?

Всички гледаха с интерес.

— Накарах го да поръча на оркестъра нещо турско, арабско. Кавалерът ми се смая, ама не повика линейка. И ето, чувам първите тактове, дърпам рязко покривката от масата и сред трясъка на счупен порцелан я увивам около себе си като джелебия! Влетях в дансинга в най-невероятния ориенталски танц в живота си! Направо го шашнах! После тържествено се оттеглих към тоалетните… сещате се защо. На другия ден той ми предложи брак и не се успокои докато не казах „Да“! Толкова невероятен бохем беше чичо ти, Крис, бог да го прости! И много луд. Да се ожени за жена като мен! Не бих дала сина си никога на такава!

Смяха се много и от сърце. Сара беше във вихъра си. Но деликатесът на деня дойде неочакван.

— Чудесна, романтична къща имате — поласка домакинята Лейла, и добави: — Но не е ли много усамотена, сега са такива времена някой може да се опита да ви нападне.

— О, не! — Простенаха едновременно Крис и Бърти като актьори в лондонски водевил.

Обърканата от реакцията им Лейла погледна стреснато. Не знаеше, че току-що бе стъпила върху експлодираща противотанкова мина!

— Лейла — започна меко мадам Лакомб, — ние жените трябва да се оправяме в живота. Затова едва ли може от нещо да ме е страх, когато съм подготвена. Момчета я елате тук — тя им връчи по една празна бутилка Перие и бързо влезе в хола. Върна се почти мигновено.

— Моля затегнете коланите и проследете следващата демонстрация, изимитира тя инструкциите на стюардеса при излитане.

Лейла гледаше втрещена.

Джини, която познаваше добре Сара и малко неща можеха да я учудят сега се беше втренчила в нея безмълвна.

— Хвърляйте силно към океана! — подвикна тя на „момчетата“. Крис и Бърти се подчиниха с усмивки и запратиха бутилките напред. След миг те се разлетяха на парчета сред оглушителен двоен гръм от стар едрокалибрен Уинчестър.

Джини и Лейла бяха занемели.

— Скъпа Сара, — опомни се първа Джини, — ако в американската армия имаше стотина снайперисти като теб може би нямаше да загубим войната във Виетнам! — думите й изразяваха искрена почуда и възхищение.

— Много убедително… — додаде шашната Лейла. Последната й дума потъна в настойчивия звън на старомодния телефон Сименс, пренесен, разбира се от Европа през хиляда деветстотин и някоя си година. Някъде там след войната.

— О, не! — продължаваха ролята си на комедианти Крис и Бърти. Те знаеха кой може да се обажда и най-вече защо. Явно бяха присъствали на това шоу и преди.

— Да моля, отговори Сара.

— Шериф Симънс — прошепна заговорнически на другите Крис.

— О, какво има шерифе, кокетничеше Сара. — Разбира се, при мен всичко е наред. Да? Но моля те шерифе, аз съм най-лоялната ти избирателка и винаги досега съм поддържала кандидатурата ти. Какво толкова те е развълнувало, че се налага така да крещиш на една дама!?

Шерифът наистина се дереше в слушалката така, че всички вече можеха да го чуят от изнесения в края на терасата телефон.

— Слушай Сара, в целия район няма друг като теб, който да гърми с тоя оглушителен армейски Уинчестър, дето го държиш вкъщи. Най-малко дамите се занимават с това. Следващия път, когато стреляш безпричинно, кълна се в Бога, наистина ще пристигна и ще те арестувам за нарушение на обществения ред. В неделя, точно следобед превръщаш мирния ни район във военен полигон по време на маневри. До среднощ ще ми се обаждат с оплаквания…

— Добре шерифе, забрави за това. Защо някой ден не минеш насам на кафе и кроасани — изчурулика Сара с чаровно пресилен френски акцент. — Ще дойдеш нали? Във вторник? Чудесно. Предполагам не искаш да потвърждавам поканата с изстрел?

— Сара, за бога, моля те! — изстена шерифа и тръшна слушалката.

Госпожа Лакомб с престорена небрежност се присъедини към гостите си.

— Малко си поговорихме с шериф Симънс и той ме задържа повечко на линията. Извинете — каза тя, все едно нищо не се бе случило. С игрива усмивка тя завърши своя забавен етюд.

Всички се разсмяха от сърце с възхищение към неуморния й дух.

Заедно с десертите тя им сервира нова порция спомени и шеги.

— Крис, може ли да поговорим насаме — дръпна го леко Бърти, докато Сара забавляваше с поредната история „момичетата“ и заедно правеха кафе.

Двамата слязоха към градината. Коен младши погледна съсредоточено Крис, с което му показваше, че шегите са временно забравени.

— Един човек иска да се срещне с теб тези дни.

— Бърти, заминавам за една седмица, нали ти казах. Отдавна имаме нужда с Джини да прекараме няколко дни заедно. Последните месеци бяха направо ужас.

— Тази среща няма да попречи на почивката ти, той ще бъде също там.

— В Пебла бийч?

— Да, в Лодж. В една от вилите. Живее там от седмици. Имам чувството, че почти не излиза от голф игрището. Като че ли само това прави.

— Кой е той и защо съм му притрябвал така спешно — попита Крис.

— Самюъл Голдбърг.

— Самюъл Голдбърг? Полудя ли, Бърти?

— Това е самата истина, иска да говори с теб.

— Ти трябва да се шегуваш. За какво съм му притрябвал! Та той е банкер, финансов магнат от световна величина, негласен съветник на правителства и президенти. Кажи, че е шега и да се качваме горе.

— Истина е Крис. Той мисли, че имате общи интереси.

— Вече ще ме убиеш!

— Джеремая ти изпраща поздрави и помоли да се срещнеш със Сам. Двамата са говорили за теб.

— Баща ти? Това ли каза?

— Стига си питал като малоумен, бе! Какво толкова! На Сам Голдбърг му се приискало да пие едно с теб. Голяма работа! Чуй го какво има да ти каже. Дори да ти говори единствено за цици, бъди сигурен, че някъде край него валят пари. Като че ли ги произвежда и на вдишване и на издишване. Симпатяга!

— Извинявай за реакцията ми Бърти! — каза Крис, след като премина първоначалната му изненада. Може би сега, когато беше признат за най-добрия журналист и други такива хора щяха да го канят на разговор. Трябваше да го осъзнае. — Разбира се ще го направя. Благодаря ти, Бърти. Още повече щом Джеремая ме съветва. Знаеш колко го уважавам.