Ив Малиноф
Да платиш цената (40)

Глава 40

Двама мъже с тъмни леки костюми пристигнаха в Монтерей, за втори път този месец. Само преди три седмици присъстваха на залавянето на онзи предател, Реймънд Стрелицки, а сега ги бяха изпратили да намерят поне някаква нишка към онова, което шефовете им така настоятелно търсеха, без да знаят със сигурност как изглежда. Трябваше да открият с цената на всичко някаква програма и база данни, записани от Рей върху неуточнен информационен носител. Можеха да се обикновени 3.5 инчови дискети, компактдискове zip-диск и какво ли още не.

Със самоубийството си Рей ги лиши и от най-малкия шанс да ги изтръгнат чрез него и ако сега не се справеха, със сигурност ги очакваше най-лошото.

Сивокосият Алекс, от който всички се бояха до смърт, съвсем ясно им подсказа каква ще е съдбата им ако не се върнат с положителен резултат и този път. Когато им обясняваше задачата се мъчеше да не изглежда разтревожен, но започваше да нервничи все повече от ден на ден. Имаше нещо, което го плашеше. Направо го хвърляше в ужас. Не им беше трудно да се досетят, че файловете на Рей, които бяха изпратени да издирват като игла в купа сено, са истинска заплаха за шефа им, която той ще се стреми да премахне независимо и от средствата, и от цената.

Колата спря пред служебния вход на летището.

Двамата слязоха, набързо се мушнаха във входа и по вътрешна стълба се запътиха към втория етаж. Намериха необходимата им врата, почукаха и влязоха.

Очакваха ги.

Заместник-началникът на охраната на летище Монтерей бе млад, невисок мъж с умни живи очи. Казваше се Мануел. Не поиска обяснения и не зададе въпроси. Беше разбрал кой и какво очаква от него. Трябваше да съдейства.

— Колко камери следят летището и какъв периметър покриват — попита без предисловия по-ниският мъж с черна коса и очила. Другият, по-висок и плешив мълчаливо стоеше и наблюдаваше.

— Броят им е напълно достатъчен да наблюдаваме навсякъде в сградата — най-вече входовете, изходите, митницата и паспортния контрол. Разделени са по сектори и картината от всеки сектор се наблюдава на отделен монитор.

— Записвате ли видеоконтрола?

— Естествено. Това е задължително.

— А пространството извън сградата.

— Там е по-различно. Имаме възможност да наблюдаваме само определени места: входовете и изходите, но този път от външната им страна, както и големи части от загражденията около летището. Вниманието ни е съсредоточено предимно върху секторите, в които има движение на пътници или персонал, но не навсякъде.

Очилатият кимна. Повечето от тази информация му беше предварително известна. Бе прекарал цял ден на Канкунското летище в подобни занимания.

Вчера.

До края на деня бе научил достатъчно за да осъзнае, че ги бяха метнали като кръгли глупаци!

След като хората на Мендес откриха името на Стрелицки сред пътниците на Jetstream Airlines в онази предълга нощ, всички дотолкова се улисаха да предизвикат кацането на вече заминалия самолет и да координират пресрещането му, че не им остана нито секунда да мислят за друго. Времето ги подпираше. Ако Мендес се беше позабавил още час, боингът щеше да навлезе във въздушното пространство на Съединените щати с онзи мошеник Рей на борда. Слава богу, мексиканците успяха. Добре се бяха справили. Въпреки че беше събота и едва ли не посред нощ. По ирония на съдбата на Мендес помогнаха услужливи хора от бюрото за борба с наркотиците. Точно оттам бе издействано спешното нареждане за арестуването на Рей Стрелицки и за приземяването на самолета за извънредна проверка. Умело бяха уличили „перача“ като опасен трафикант, а после за хората на дона не представляваше проблем да го приберат в Монтерей направо от стълбичката на боинга. Градът си беше тяхна територия, важна изходна точка за наркоканала към Тексас. Работеха съвсем спокойно. Лесно се разбраха със служителите на местното полицейското управление. Когато Стрелицки умря, им върнаха тялото. Самоубийството му официално бе регистрирано с дата от следващия ден. „Намерили го“ мъртъв в килията на предварителния арест. Съдба!

Смъртта на Рей беше истински провал за тях, пратениците на Алекс. Тя остави много открити въпроси, с които бързо трябваше да се справят. Все пак започваха да сглобяват парчетата на онази фатална събота минута по минута. Вчера, на контролните записи от камерите на Канкунското летище, бяха видели едно лице, което можеше да ги отведе направо към целта. Трябваше да намерят това лице отново, на мониторите тук в Монтерей.

— Да започваме — каза делово очилатия, като се върна към разговора си с Мануел, — сега трябва да ми помогнете да прегледам всички касети отпреди три седмици на тази дата — и посочи календара на стената — от 5:30 до около 7:00 часа сутринта.

— Разбирам — отговори Мануел и се насочи към един метален шкаф с внушителни размери. Приличаше на каса. Или по-точно на огнеупорен шкаф за оръжие. Отвори го и затърси. Отдели няколко касети и делово се обърна към гостите си:

— В съседната стая има монитор и видеокасетофон. Предполагам, че искате да прегледате касетите сами. Ако съм ви нужен, извикайте ме.

Очилатият кимна. Оцени тактичността на младежа. Премина през малката врата в тъмна стаичка, следван от мълчаливия си колега, настаниха се пред екрана и пуснаха първата касета. Не им се наложи да я изгледат до края. После бързо и методично започнаха да превъртат останалите. След час плешивият бързо излезе и отиде някъде с копие от видеозаписа, а очилатия нервно сграбчи телефона и набра сателитен телефонен номер…

Алекс научи новината веднага. Истината. Потвърждаваше се. Беше повече от отвратителна. Предателят без съмнение бе Рей Стрелицки. Никой не можеше да очаква, че е знаел с невероятни подробности какво става в щаба на „инвеститорите“, при Фархат и при Мендес. Когато светкавично му докладваха, че „перача“ се е опитал да се рови в тайните им банкови сметки Алекс се усъмни в достоверността на информацията. За дълъг период от време Рей беше изчезнал някъде и повече от година не се беше появявал около Фархат и Мендес. Въпреки това бе научил всичко за тройната им комбинация с тайното участие на „инвеститорите“. Невероятен мошеник!

Но това че знаеше тайни далеч не беше най-лошото.

Подмолно ги бе атакувал като предизвика тази гадна история с Хосе Гарсия. Нямаше съмнение, че е негово дело. Той бе подсказал на онзи нагъл журналист как да намери платежните документи, които се оказаха решаващи за процеса. Беше логично. След като тайно бе следил сметките им е разполагал с необходимите сведения, за да може да им навреди.

Сега, дори мъртъв, „перача“ продължаваше да му съсипва живота. Алекс щеше да се чувства уязвим докато информационното наследство на Рей оставаше в чужди ръце. Засега беше именно така. Джини Маккинли, годеницата на Крис Лакомб, бе скрила в багажен бокс малък квадратен пакет. Двамата му пратеници, в Монтерей го бяха разглеждали дълго и внимателно на мониторите от различни ъгли, заснети от пръснатите из летището камери. Бяха почти сигурни какво е съдържанието му, след като проучиха и формата и размерите на жълтия четириъгълник. Най-вероятно данните, предадени на Джини Маккинли, са били записани на компактдиск. Наследството на Рей Стрелицки бе предназначено да отиде в ръцете на Кристофър Лакомб, който неминуемо щеше да се възползува да направи още някой сензационен удар.

Лоша работа.

Напоследък всичко вървеше с главата надолу.

Неотдавнашният провал на Гарсия и смъртта на Стрелицки бяха поставили Алекс в ужасна позиция пред големите шефове във Виена. Бордът на директорите не търпеше оправдания, а само точни, планирани и резултатни действия. Щеше да мине доста време за да може да изплува от неприятностите и те да гледат на него отново с пълно доверие. Ако намереха жълтия пакет главоболията му щяха да станат с едно по-малко, но екипа му беше открил багажния бокс разбит. Това правеше засега ситуацията малко неясна. Очакваше скоро и със сигурност да научи дали журналистът е получил диска или дисковете и кой му ги е предал. Всеки момент можеха да му звъннат от Монтерей.

Бяха го превърнали в кървава маса.

Само няколко удара бяха достатъчни измършавелия човечец да изпадне в онова състояние на парализиращ страх, в което бе готов да говори каквото го попитат само и само ударите по сгърченото му тяло да спрат.

Пратениците на Алекс бяха открили Фернандо, скитника. Разпознаха го на видеозаписа. Видяха и коронния му номер — блокиране на ключалка с парче кожа. Слабоумният бездомник гледаше като агонизиращо животно, притиснато в капан от жестоки ловци. Бе готов на всичко, за да се спаси. На всичко. Но май нямаше да може. Не отговаряше правилно.

— Къде е жълтият пакет, който отмъкна, казвай.

— Дадох го.

— На кого.

— Тя беше хубава и ми обеща да се оженим — с искрена наивност фъфлеше той. — Каза, че ще се върне.

— Коя е тя? Бързо! — плешивият, замахна и спря ръката си само на милиметри от лицето му. Скитникът застина в ужас и се напрегна да мисли. Постара се да отговори, така, че да задоволи мъчителите си и да го оставят.

— Казва се Мария и е от Маями. Тя го взе, пакета, жълтия, и ми даде и пари и ми каза, че ще се върне и ще се оженим. Много е хубава.

— Какво още знаеш за нея.

— Нищо… — притихнал и с нарастваща безпомощност промълви Фернандо.

Плешивият с всичка сила го ритна. От безсилие. Дори да го накълцаха на парчета този дрипльо нямаше какво да им отговори. Мария от Маями — ходи я търси! Можеше да се казва Хуанита и да е от някой местен бардак. Мамка му на тоя идиот!

Поне едно нещо беше разбрал: някой беше потърсил и получил проклетото нещо, което Алекс така упорито искаше да намери.

Едрият мъж ритна още веднъж нещастника и тръгна следван от очилатия. Знаеха, че Алекс няма да е доволен. Нито пък шефовете от Борда.

След час, седнал в офиса си сивокосият, започна да звъни на подчиненото му специално подразделение от агенти. Заповяда всички да се готови и на крак, без да им обясни каквото и да било. Очакваха от него напрегнато нареждания, а той задържаше линията отворена и междувременно непрестанно говореше по сателитния телефон.

Току-що му се бяха обадили повторно от Монтерей. Миг след това говори с негов засекретен информатор от Лос Анджелис и настръхна от извода, който направи. Лакомб го беше получил! Някаква жена бе взела жълтия пакет от Монтерей, а малко след това журналистът беше изчезнал. Онзи мексикански самохвалко Мендес го беше изпуснал!

За Алекс нямаше съмнение. Потъването на репортера на годината в неизвестността можеше да има само това значение.

Вече нямаха избор. Време беше да го намерят и да го убият. Но не и преди да приберат жълтия пакет.

Нямаше да е лесно. Светът беше голям, но за няколко дни можеха да се организират и да действат безкомпромисно чрез няколко основни групи.

Вдигна слушалката, която беше оставил отворена, изясни накратко задачата на командира на специалното подразделение и подчерта:

— Този го искам жив. Запомнете никакви ампули, никакви щуротии, никакъв бой. Трябва ни цял-целеничък и в отлична форма. С бистър ум. Мога да разчитам на вас, нали?

Беше заплаха. Учтива. За „инвеститорите“ случаят Стрелицки беше болезнено пресен.