Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (94)

Представянето: 6 май 1998 г.

Още при представянето на първия „Макинтош“ през 1984 г. Джобс създава нов вид театър: дебютът на продукта се превръща в епохално събитие, чиято кулминационна точка е моментът, в който се обявява „Нека бъде светлина!“. Небесата се разтварят и блесва светлина, разнася се песента на ангелски хор, а групичката богоизбрани започва да възклицава „Алилуя!“. За грандиозното представяне на продукта, с който се надява да спаси „Епъл“ и още веднъж да промени света на персоналните компютри, Джобс избира едно изпълнено със символика място: залата „Флинт“ в Купертино, същата, която използва през 1984 г. Сега възнамерява да направи и невъзможното, за да отхвърли всички съмнения; да събере под знамената си войските, да си осигури колкото може повече подкрепа от технологичната общност — и да стартира маркетинговата кампания за новата машина. Има и още един мотив: просто обича да се прави на импресарио. Изнасянето на великолепно представление го въодушевява по същия начин, по който му въздейства създаването на страхотен нов продукт.

Той започва със сантименталната част: посочва трима души от публиката, които е поканил специално за случая. С годините са се отчуждили, но сега иска отново да ги събере на едно място.

— Поставих началото на тази компания в гаража на родителите си заедно със Стив Возняк. И ето че днес Стив е тук — заявява той и го посочва с пръст, при което избухват бурни аплодисменти.

— Към нас се присъедини Майк Марккула, а много скоро след това — и първият ни президент Майк Скот — продължава той. — Днес и двамата са сред публиката. А никой от нас не би бил тук сега, ако не бяха те тримата. Очите му се замъгляват за миг; отново гръмват аплодисменти. Сред публиката са също и Анди Херцфелд, и голяма част от първия екип на „Мак“. Джобс им се усмихва. Убеден е, че ще ги накара да се гордеят с него.

След като разкрива в най-общи линии стратегията на „Епъл“ за новия продукт и прави кратка презентация на характеристиките му, вече е готов да покаже новата си рожба.

— Ето как изглеждат компютрите в днешни дни — заявява той, а на големия екран зад гърба му се появява изображението на бежов паралелепипед и ъгловат монитор. — А сега имам удоволствието да ви покажа как ще изглеждат оттук нататък!

След тези думи дръпва плата, който покрива масата в центъра на сцената и разкрива новия iMac, който проблясва под светлините на лампите, включили се в уговорения миг. Натиска бутона на мишката и точно както при представянето на първия „Макинтош“, на екрана започват да се сменят изображения, демонстриращи всички прекрасни неща, които компютърът е в състояние да прави. Накрая се появява думата „Привет!“, изписана със същия закачлив шрифт, украсявал „Макинтош“ от 1984 г., само дето сега под първата дума изскача втора, поставена в скоби: „Привет (отново)“. Последвалите аплодисменти са наистина оглушителни. Джобс отстъпва крачка назад и гордо се вглежда в новия си „Макинтош“.

— Изглежда като нещо, дошло от друга планета — казва той, а присъстващите избухват в смях. — Хубава планета. Планета с по-добри дизайнери.

За пореден път Джобс е произвел култов нов продукт, който в този случай е предвестник на новото хилядолетие. Изпълнено е обещанието на фразата „Мисли различно“. Вместо бозави кутии и монитори като трупчета, плетеница от кабели и огромно упътване се появява симпатично и дръзко устройство, гладко на допир и приятно за окото като яйце на червеношийка. Човек може да стисне малката дръжка на върха му и да го измъкне от елегантната бяла опаковка, а после направо да го включи в контакта на стената. Онези, които преди са се страхували от компютрите, сега искат свой собствен. При това държат да го поставят в стая, където останалите да го виждат, да му се възхищават и да ламтят да го притежават.

Ето какво пише Стивън Леви в „Нюзуийк“:

„Тази машина съчетава високотехнологичния блясък и симпатичния кич на чадърче за коктейл. Това е не просто най-готиният на външен вид компютър, който сме виждали от години… Той носи послание, което кара сърцата да бият по-силно. Става дума за това, че някогашната компания-мечта от Силициевата долина вече не е просто налудничаво бълнуване.“

„Форбс“ го нарича „успех, който променя цялата индустрия“, а по-късно Джон Скъли прекъсва заточението си, за да заяви: „Той използва същата проста стратегия, която донесе такива успехи на «Епъл» преди петнайсет години: създавай хитови продукти и им прави невероятна реклама.“

Само от едно място — добре познато при това — се разнася недоволно мърморене. Докато iMac придобива слава и жъне успехи, Бил Гейтс уверява група финансови анализатори, дошли на посещение в „Майкрософт“, че това е само модна прищявка, която бързо ще отмине.

— Единствената област, в която „Епъл“ е лидер, е разнообразието на цветовете — отсича Гейтс и насочва вниманието им към един компютър с операционна система Windows, който на шега е боядисал в червено. — Няма да ни отнеме много време да ги настигнем, сигурен съм в това.

Джобс побеснява и казва на един репортер, че Гейтс, когото и преди е заклеймявал публично заради липсата му на вкус, няма дори бегла представа защо хората харесват повече iMac, отколкото другите компютри.

— Проблемът на нашите конкуренти е, че им липсва нещо, което те смятат за модно увлечение, за външен вид — обяснява той и добавя: — Те казват: „Дай да наплескаме тоя боклучав компютър с малко боя и ще се получи същото!“

iMac е пуснат в продажба през август 1998 г. на цена от 1299 долара. Само през първите шест седмици са продадени 278 000 бройки. До края на годината цифрата вече е 800 000, което го превръща в най-бързо продавания компютър в историята на „Епъл“. Най-голямо впечатление обаче прави фактът, че 32% от клиентите за първи път си купуват компютър, а други 12% преди това са ползвали машини с Windows.

Много скоро Айв измисля и други привлекателни цветове за компютрите iMac, освен вече възприетото „бонди-синьо“. Разбира се, ако даден компютър се предлага в пет цвята, това би създало сериозни затруднения на производствения отдел при поддържането на инвентара и разпространението. Повечето компании, включително „Епъл“ при старото ръководство, първо биха организирали един куп изследвания и срещи, на които да обсъдят разходите и възможните приходи. Но щом Джобс съзира новите цветове, той буквално си губи ума по тях. Веднага свиква останалите директори в дизайнерското студио. „Ще използваме всякакви цветове!“ — въодушевено ги осведомява. Когато те си тръгват, Айв удивено оглежда членовете на екипа си.

— На повечето други места подобно решение отнема месеци. На Стив му трябваше половин час — спомня си той.

В iMac има още един детайл, от който Джобс държи да се отърве: омразната поставка за диска.

— Бях видял устройство за компактдискове със слот в една много добра стереоуредба „Сони“ — разказва той, — така че отидох в производствения отдел и им казах да направят такова за версията на iMac, която пуснахме след девет месеца.

Рубинщайн се опитва да спори с него, да го убеди да се откаже от тази промяна. Предрича, че скоро ще се появят нови устройства, които ще могат не само да възпроизвеждат музика от компактдискове, но и да я записват — и те ще бъдат с вадеща се поставка, поне първоначално.

— Ако настояваш за слот, винаги ще бъдеш с една крачка назад по отношение на технологията! — аргументира се Рубинщайн.

— Не ме интересува, искам слот! — избухва в отговор Джобс.

Това се случва по време на обяда им в един суши бар в Сан Франциско, след който Джобс настоява да продължат разговора си, докато се разхождат.

— Искам да изработиш това устройство със слот. Направи го като лична услуга за мен — моли го Джобс.

Рубинщайн се съгласява, разбира се, но в крайна сметка се оказва прав. Компанията „Панасоник“ пуска на пазара устройство за компактдискове, чрез което може да се сваля музика от компютъра и да се записва на диск. Първоначалната му версия обаче е съвместима само с компютри със CD-устройства с вадеща се поставка. Резултатите от това решение се видни през следващите години. От една страна, „Епъл“ не успява да задоволи навреме нуждите на потребителите, които искат сами да подбират и записват музика. От друга страна, то принуждава компанията да прояви въображение и смелост, за да надскочи конкурентите си, когато Джобс най-после осъзнава, че трябва да навлязат на музикалния пазар.