Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (29)

Великите художници крадат

Набегът на „Епъл“ върху „Ксерокс ПАРК“ се сочи като един от най-големите обири в историята на компютърната индустрия. Джобс понякога потвърждава тази гледна точка, и то с гордост. Веднъж казва:

— Пикасо има една сентенция: „Добрите художници копират; великите художници крадат.“ Ние никога не сме се свенили да крадем велики идеи.

Друго становище, също споделяно от Джобс, е, че случилото се е повече грешка на „Ксерокс“, отколкото обир от страна на „Епъл“.

— Те бяха обикновени копирачи, които не разбираха нищо от компютри — казва за ръководството на „Ксерокс“. — Провалиха се с най-успешното творение в компютърната история. „Ксерокс“ можеше да я владее цялата.

И в двете гледни точки има много истина, но и нещо повече. Тук пада сянката, както казва Т.С. Елиът, между зачатие и създаване. В света на иновациите новите идеи са само едната страна на уравнението. Реализирането им е не по-малко важно.

Джобс и колегите му инженери значително доразвиват идеите за графичен интерфейс, които виждат в ПАРК, и ги прилагат по начини, които „Ксерокс“ никога не би могъл да осъществи. Например мишката на „Ксерокс“ има три копчета, прекалено сложна е, струва 300 долара и не се движи плавно. Няколко дни след второто си посещение в ПАРК Джобс отива в една места фирма за индустриален дизайн, ИДЕО, и казва на съоснователя й Дийн Хоуви, че иска прост модел с едно копче, който да струва 15 долара. „И искам да мога да я използвам и върху пластмаса, и върху дънките си.“

Хоуви приема.

Подобренията не са само в подробностите, а в цялата концепция. Мишката на „Ксерокс“ не може да се използва за преместване на прозорец върху екрана. Инженерите на „Епъл“ измислят интерфейс, който не само позволява да се „влачат“ прозорци и файлове, а дори и да бъдат пускани в папки. Системата на „Ксерокс“ изисква от потребителя да избере команда за всяко действие, което иска да извърши, от оразмеряването на прозорците до промени в разширенията на файловете. Системата на „Епъл“ превръща идеята за компютър, симулиращ работно бюро, във виртуална реалност, която позволява на ползвателя да хваща, променя и премества обекти. Освен това инженерите на „Епъл“ работят в тандем с дизайнерите — под ежедневните натяквания на Джобс — за подобряване на изгледа. Те добавят симпатични икони, спускащи се менюта и възможността за отваряне на файлове и директории с двойно кликване.

Не би било справедливо да се твърди, че началниците на „Ксерокс“ са пренебрегнали създаденото от научния им отдел в ПАРК. Те дори се опитват да го внедрят и в този процес демонстрират защо доброто управление е важно поне колкото добрите идеи. През 1981 г., доста преди „Лиса“ и „Макинтош“ на „Епъл“, те пускат „Стар“ — машина с графичен интерфейс, мишка, битмапов дисплей, прозорци и симулация на работно бюро. Този компютър обаче е тромав (за запазването на по-голям файл са необходими няколко минути), скъп (16 595 долара на дребно) и предназначен главно за свързани в мрежа фирмени потребители. Оказва се пълен провал — продават едва 30 000 бройки.

Веднага след пускането на новия „Стар“ Джобс отива с екипа си в магазина на „Ксерокс“, за да го видят. Компютърът обаче му се струва толкова безполезен, че казва на колегите си, че не си струва да харчат пари за него.

— Отдъхнахме си — споделя той. — Видяхме, че не са го направили както трябва, а ние можем — и то на частица от тяхната цена.

Няколко седмици по-късно се обажда на Боб Белвил, един от хардуерните инженери в екипа на „Стар“ в „Ксерокс“.

— Всичко, което си постигнал в живота си, е пълен боклук — заявява му Джобс. — Затова я вземи да дойдеш да бачкаш за мен.

Белвил приема предложението; Лари Теслър — също.

Във въодушевлението си Джобс започва да се занимава с управлението на проекта „Лиса“, чието ръководство иначе е поверено на Джон Кауч, бивш инженер в „Хюлет-Пакард“. Джобс го изолира и директно контактува с Аткинсън и Теслър, за да внедряват идеите му, най-вече за дизайна на графичния интерфейс на „Лиса“.

— Обаждаше ми се, когато му скимнеше, може в два, може в пет сутринта — разказва Теслър. — Това много ме радваше, но дразнеше шефовете ми и останалите от проекта „Лиса“.

Казват на Джобс да не звъни на хората извън работно време. Той успява да се сдържи за известно време, но не за дълго.

Сериозен конфликт настъпва, когато Аткинсън решава, че екранът трябва да е с бял, а не с тъмен фон. Това е възможност за постигане на онова, към което се стремят двамата с Джобс: WYSIWYG („уизиуиг“) — съкратено от What You See Is What You Get („Виждаш каквото получаваш“). Тоест потребителят вижда на екрана онова, което ще получи, ако го отпечата.

— Хората от хардуерния екип скочиха на нож — спомня си Аткинсън. — Казаха, че така трябвало да използваме някакъв вид фосфор, който бил по-нетраен и щял да трепти много повече.

Аткинсън вика за подкрепа Джобс. Хардуерните инженери продължават да роптаят, но в крайна сметка го измислят.

— Стив не беше голям инженер, но умееше да преценява хората. Разбираше кога инженерите се инатят и кога са неуверени в себе си.

Едно от удивителните постижения на Аткинсън (с което толкова сме свикнали, че не се замисляме) е възможността прозорците да се припокриват на екрана така, че „горният“ да закрива „долните“. Аткинсън прави възможно тези прозорци да се местят, както човек прави с листата на бюрото си, като намиращите се отдолу стават видими, щом махнеш горните. За да се създаде илюзията на припокриващите се прозорци е необходимо сложно програмиране, свързано с така наречените „региони“. Аткинсън полага усилия да реализира този трик, защото му се струва, че е видял тази функция при посещението в „Ксерокс ПАРК“. Всъщност хората в ПАРК никога не са го постигнали и по-късно му казват, че са останали удивени, че той е успял.

— Почувствах окриляващата сила на наивността — споделя Аткинсън. — Успях, защото не знаех, че не може да се направи.

Той работи усилено и една сутрин е толкова замаян, че се блъска с корвета си в един паркиран камион и едва не загива. Джобс веднага отива да го види в болницата. „Много се притеснявахме за теб“, уверява го, когато пострадалият идва в съзнание. Аткинсън се усмихва и му отговаря: „Не се тревожи, не съм забравил да програмирам региони.“

От екипа искат мишката да мести лесно курсора във всички посоки, не само нагоре-надолу и наляво-надясно. Това налага да се използва топче, а не обичайните две колелца. Един от инженерите заявява на Аткинсън, че няма начин такава мишка да се пусне за серийно производство. Вечерта Аткинсън се оплаква на Джобс, а когато отива на работа следващата сутрин, установява, че инженерът вече е уволнен. На първата среща с Аткинсън заместникът заявява: „Аз ще направя мишката.“

Известно време Аткинсън и Джобс са най-добри приятели, почти всяка вечер се хранят заедно в „Добра земя“. Джон Кауч и професионалните инженери в екипа на „Лиса“ обаче, всички — суховати бивши служители на „Хюлет-Пакард“, се възмущават от намесата на Джобс и честите обиди. Освен това се разминават във вижданията си. Джобс иска да създаде „народен компютър“ — прост и евтин продукт за масово ползване.

— Имаше сериозни разногласия между хората като мен, които искаха една лека машина, и момчетата от „Хюлет-Пакард“ като Кауч, които се целеха в корпоративния пазар — спомня си той.

Майк Скот и Майк Марккула се стремят да въведат някакъв ред в „Епъл“ и нетолерантното поведение на Джобс все повече ги безпокои. Затова през септември 1980 г. тайно планират реорганизация на фирмата. Кауч става неоспорим шеф на проекта „Лиса“. Джобс губи контрол върху компютъра, който е кръстил на дъщеря си. Освен това му отнемат ролята на вицепрезидент на отдела за изследвания и развитие и го правят председател на управителния съвет без управленски правомощия. Тази позиция му позволява да остане официален представител на „Епъл“, но го лишава от реална власт. Обидата е жестока.

— Ядосах се и се почувствах предаден от Марккула — споделя той. — Двамата със Скоти смятаха, че не ме бива да управлявам проекта „Лиса“. Дълго време бях в мрачно настроение.