Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Steve Jobs, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 11 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
v_green (2014)
Корекция и форматиране
Fingli (2014)

Издание:

Уолтър Айзъксън. Стив Джобс

Второ издание. СофтПрес ООД, 2012

Редактор: Росица Златанова

Коректор: Лилия Анастасова

Графично оформление: Александрина Иванова

Оформление на корицата: Радослав Донев

ISBN 978-954-685-999-0

Формат: 70/100/16

Печатни коли: 42

История

  1. — Добавяне

Глава 7
Крисан и Лиса

Той, изоставеният…

Крисан Бренан

Откакто едно лято, след като завършват училище, заживяват заедно в бараката, Крисан Бренан влиза и излиза от живота на Джобс. След завръщането му от Индия през 1974 г. двамата прекарват известно време заедно във фермата на Робърт Фридланд.

— Стив ме покани. Бяхме млади, безгрижни и свободни — спомня си тя. — Там имаше някаква завладяваща енергия.

След като се връщат в Лос Алтос, отношенията им остават приятелски. Той живее при родителите си и работи в „Атари“, а тя има малък апартамент и прекарва много време в дзен центъра на Кобун Чино. В началото на 1975 г. започва връзка с общия им приятел Грег Калхун.

— Ходеше с Грег, но от време на време се връщаше при Стив — разказва Елизабет Холмс. — Това беше нормално за повечето от нас. Ту се сближавахме, ту се разделяхме — все пак бяха 70-те.

Калхун е учил в „Рийд“ като Джобс, Фридланд, Котке и Елизабет Холмс. Също като тях, и той се увлича от източните философии, напуска колежа и се оказва във фермата на Фридланд. Там се настанява в един кокошарник с размери два и петдесет на метър, който преустройва в къщичка, като го облицова с бетонни тухлички и прави вътре малка спалня. През пролетта на 1975 г. Крисан се премества при него, а на следващата година решават и те да отидат на поклонение в Индия. Джобс съветва Калхун да не взема Крисан, защото щяла да пречи на духовното му търсене, но двамата все пак отиват заедно.

— Бях толкова впечатлена от това, което се беше случило там със Стив, че непременно исках да отида — споделя тя.

През март 1976 г. започват сериозно пътешествие, което продължава близо година. По едно време свършват парите и Калхун отива на автостоп до Иран, за да преподава английски в Техеран. Крисан остава в Индия и когато курсът на Калхун свършва, двамата тръгват на автостоп, за да се срещнат по средата — в Афганистан. Тогава светът е много различен от сега.

След време се разделят и се връщат в Америка поотделно. През лятото на 1977 г. Крисан се прибира в Лос Алтос, където за кратко живее на палатка в будисткия център на Кобун Чино. По това време Джобс вече се е изнесъл от бащината си къща и живее под наем за 600 долара на месец в покрайнините на Купертино с Даниел Котке. Пребиваването на тези две волни хипита в самостоятелна къща, която наричат „Ранчо на края на града“, е доста странно явление.

— Имахме четири стаи и от време на време давахме под наем едната на всякакви откачени, включително на една стриптизьорка — спомня си Джобс.

Котке не проумява защо Джобс не си купи собствена къща, след като може да си го позволи финансово. „Предполагам, че просто искаше да има съквартирант“, казва той.

Не след дълго Крисан също се нанася при тях и това довежда до пренареждания, достойни за сюжет на ситком. Къщата има две големи спални и две много малки. Джобс, съвсем закономерно, се настанява в най-голямата, а Крисан (която не му е официална приятелка) взема другата голяма.

— Двете средни спални бяха като за бебета и не ми харесваха, затова спях на шалте в хола — разказва Котке.

Едната от малките спални става стая за медитации и употреба на ЛСД, както таванското помещение в „Рийд“ навремето. Напълват я със стиропорени опаковки от кутиите за Аpple.

— Децата от квартала идваха и ние ги мятахме вътре. Беше голям купон — спомня си Котке. — Обаче после Крисан донесе няколко котки, които препикаха стиропора и се наложи да го изхвърлим.

Съжителството им в къщата отново запалва искрата на физическата близост между Крисан и Джобс и след няколко месеца тя забременява.

— Когато забременях, със Стив поддържахме неангажираща връзка вече пет години — споделя тя. — Нито успявахме да живеем като семейство, нито да се разделим.

Когато Грег Калхун идва на автостоп от Колорадо, за да им гостува за Деня на благодарността, Крисан му съобщава новината: „Със Стив се събрахме и съм бременна, но отново ту се сближаваме, ту се разделяме и не знам какво да правя.“

Калхун забелязва, че Джобс не мисли сериозно за проблема. Той дори се опитва да убеди госта да остане и да започне да работи в „Епъл“.

— Стив просто не се интересуваше от Крисан и това, че е бременна — разказва Калхун. — В един момент можеше да е адски загрижен за теб, а в следващия изобщо да не му пука. Понякога се държеше смразяващо хладно.

Когато не иска да се занимава с нещо, което го разсейва, Джобс просто забравя за него, сякаш може да го накара да изчезне. От време на време успява да изкриви действителността не само за другите, а и за самия себе си. В случая с бременността на Крисан той просто я изключва от съзнанието си. Когато му поставят ребром въпроса, отрича да е знаел, че е баща на детето, макар да признава, че е спал с майката.

— Не бях сигурен, че детето е мое, защото бях убеден, че не съм единственият, с когото е правила секс — разказа ми по-късно. — Когато забременя, не бяхме гаджета в истинския смисъл на думата. Тя просто спеше в къщата ни.

Крисан не се съмнява, че Джобс е бащата. По това време не е спала нито с Грег, нито с друг мъж.

Дали е отказвал да признае факта пред себе си, или наистина не е знаел, че е баща на детето?

— Мисля, че мозъкът му просто не можеше да го проумее или да приеме идеята за отговорност — смята Котке.

Елизабет също е на това мнение:

— Обмислил е идеята да стане баща и възможността да не стане и е решил да повярва във второто. Тогава имаше други планове.

За женитба и дума не може да става.

— Знаех, че тя не е жената, за която искам да се оженя. Нямаше да бъдем щастливи и бракът ни нямаше да просъществува дълго — призна ми по-късно Джобс. — Аз бях за аборт, но тя не знаеше какво да прави. Дълго се колеба и накрая се отказа от аборта, ако изобщо е взела някакво решение… Мисля, че просто остави времето да реши.

Крисан Бренан ми каза, че е искала да задържи детето:

— Той беше за аборт, но не настояваше.

Интересно, че предвид на собственото си минало, той категорично не одобрява един от възможните изходи:

— В никакъв случай не искаше да дам детето за осиновяване — спомня си Крисан.

В това има една обезпокоителна ирония. Джобс и Крисан са на двайсет и три — на същата възраст, на която са били Джоан Шибле и Абдулфатах Джандали, когато се е родил Стив. Той все още не познава биологичните си родители, но осиновителите му са му разказали за тях.

— Тогава не знаех за съвпадението във възрастта, затова не съм го обсъждал с Крисан — разказа ми по-късно.

Той отхвърли идеята, че по някакъв начин следва стъпките на биологичния си баща, като е направил дете на приятелката си на двайсет и три, но призна, че това иронично съвпадение го стъписва:

— Когато научих, че е бил на двайсет и три, когато мама е забременяла с мен, си рекох: „Леле!“

Отношенията между Джобс и Крисан бързо се влошават.

— Крисан започваше да се държи като жертва и твърдеше, че със Стив сме се съюзили срещу нея — спомня си Котке. — Той просто се изсмиваше и не я приемаше сериозно.

По-късно Крисан признава, че е била емоционално нестабилна. Чупела чинии, хвърляла предмети, разбърквала всичко в къщата и пишела цинизми по стените. Разказа ми, че Джобс постоянно я предизвиквал с безсърдечността си:

— Той беше едно просветено жестоко същество.

Котке се оказва между чука и наковалнята.

— Даниел нямаше тази вродена коравосърдечност — казва Крисан — затова бе малко стреснат от поведението на Стив. Понякога ме уверяваше, че Стив не постъпва правилно с мен, друг път ми се присмиваше заедно с него.

Робърт Фридланд й се притичва на помощ.

— Чул, че съм бременна, и ме покани при него във фермата да родя там. Така и направих.

Елизабет Холмс и други приятели все още живеят във фермата и намират акушерка да помага при раждането. На 17 май 1978 г. Крисан ражда момиченце. Три дни по-късно Джобс отива да ги види и да помогне в избора на име. В комуната е възприета практиката да дават на новородените източни духовни имена, но Джобс настоява, че детето е родено в Америка и трябва да носи подходящо име. Крисан се съгласява. Кръщават момиченцето Лиса Никол Бренан, но не й дават неговата фамилия — Джобс. След това той се връща да работи за „Епъл“.

— Не искаше да има нещо общо с мен и с детето — оплака се Крисан.

Двете с Лиса се преместват в малка порутена къща в Менло Парк. Живеят от помощи, защото Крисан не предявява претенции за издръжка. След време властите в окръг Сан Матео завеждат дело срещу Джобс в опит да докажат бащинството му и да го принудят да поеме финансова отговорност. Той е решен да се защитава. Адвокатите му искат Котке да свидетелства, че никога не ги е виждал заедно в леглото, и се опитват да съберат доказателства, че Крисан е правила секс с други мъже.

— Веднъж се разкрещях на Стив по телефона: „Знаеш, че не е вярно!“ — спомня си тя. — Искаше да ме изправи пред съда с едно малко бебе на ръце и да ме обвини, че съм курва, че всеки може да е бащата.

Една година след раждането на Лиса Джобс се съгласява да си направи тест за бащинство. Близките на Крисан се изненадват, но той знае, че „Епъл“ скоро ще добие известност и е за предпочитане да реши проблема по-скоро. Изследванията на ДНК се правят отскоро и той отива за тест в Калифорнийския университет.

— Бях чел за ДНК тестовете и бързах да изясня нещата — казва той.

Резултатът е доста категоричен: „Вероятност за бащинство — 94.41%.“

Калифорнийският съд задължава Джобс да плаща издръжка от 385 долара месечно и да върне на държавата 5856 долара, изплатени до момента като помощи. Получава право да вижда детето, но доста време не се възползва от тази възможност.

Дори тогава Джобс преиначава реалността.

— Когато най-сетне съобщи на управителния съвет, твърдеше, че все още има голяма вероятност той да не е бащата — спомня си Артър Рок. — Фантазираше си.

Джобс казва на репортера от „Тайм“ Майкъл Мориц, че ако човек анализира статистическата вероятност, става ясно, че „28% от мъжкото население на Съединените щати могат да са бащи на това дете“. Това твърдение е не само невярно, а и странно. По-лошо — когато научава какво е казал, Крисан Бренан погрешно го приема за намек, че може да е спала с 28% от мъжете в Америка.

— Стив се опитваше да ме представи като уличница — спомня си тя. — Искаше да ме изкара курва, само и само да не поеме отговорността.

След години Джобс съжалява за поведението си и това е един от малкото случаи, когато го признава открито:

Съжалявам, че не постъпих другояче. Тогава не се виждах като баща, затова не исках да го приема. Не е вярно обаче, че съм се усъмнил в резултатите, когато стана ясно, че ми е дъщеря. Съгласих се да я издържам до пълнолетие и да подпомагам Крисан. Намерих една къща в Пало Алто, оправих я и уредих да живеят там безплатно. Крисан й избра хубави училища и аз й плащах образованието. Опитах се да помагам. Ако можех да променя нещата обаче, бих се постарал повече.

След като изяснява този въпрос, Джобс продължава да живее живота си. Става по-зрял в някои отношения, но в други — не. Спира наркотиците, отказва се от строгото вегетарианство и съкращава времето на духовните си уединения. Започва да се подстригва прилично и да си купува костюми и ризи от реномирания магазин в Сан Франциско „Уилкс Башфорд“. Освен това има сериозна връзка с една служителка на Реджис Маккена — красавица с полинезийско-полски произход на име Барбара Ясински.

Запазва обаче детинско-бунтарския си характер. С Ясински и Котке обичат да си правят нудистко къпане в езерото Фелт, купува си мотоциклет BMW R60/2, който украсява с оранжеви пискюли на кормилото. Освен това запазва острия си език. Често унижава сервитьорките и връща храна в ресторантите, като обявява, че е „пълен боклук“. На първото фирмено парти за Хелоуин през 1979 г. се маскира като Исус Христос — полуиронично олицетворение на твърде високото му самочувствие, което той самият намира за забавно, но предизвиква доста възмутени погледи. Дори първите му стъпки към улегнал живот са съпроводени от някои странности. Джобс си купува хубава къща в планината над Лос Гатос и я обзавежда с една картина на Максфийлд Париш, кафемашина „Браун“ и ножове „Хенкел“, но понеже е твърде взискателен в избора си на мебелировка, оставя стаите почти празни — без легла, столове или фотьойли. В спалнята му има само един матрак, снимки на Айнщайн и на Махардж Джи по стените и един Apple II на пода.