Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (56)

Като дух без покой

Джобс сяда на последния ред в залата, където Скъли обяснява на войската новия боен ред. Някои от хората го поглеждат бегло, но малцина си дават вид, че изобщо са го забелязали, и никой не идва да му засвидетелства подкрепа. През повечето време гледа немигащо Скъли, който по-късно ясно си спомня този „презрителен поглед“:

— Не го отмести нито за миг. Беше като рентген, проникващ в костите ти, до най-уязвимите тъкани, смъртоносен.

Докато е на подиума и се преструва, че не забелязва противника си, Скъли си спомня как преди време са били в Кеймбридж, Масачузетс, за да видят един от героите на Джобс — Едуин Ланд, който току-що е бил свален от трона на основаната от него компания „Полароид“. Тогава Джобс казва отвратено на Скъли: „Прахоса няколко пършиви милиона и веднага му отнеха фирмата.“

Сега Скъли осъзнава, че прави същото с Джобс.

След като разяснява организационната схема на компанията, Скъли представя Гасе като новия началник на обединения отдел за продуктите „Макинтош“ и Apple II. На схемата има правоъгълник с надпис „председател“, което не е свързано нито с името на Скъли, нито с нечие друго. Мимоходом Скъли отбелязва, че в тази роля Джобс би могъл да работи като „глобален стратег“ на фирмата. Казва го, сякаш говори за някого, който не е в залата. Думите му са съпроводени от вяли ръкопляскания.

Джобс се затваря вкъщи за няколко дни, със спуснати щори и включен телефонен секретар. Вижда се само с приятелката си Тина Редси. Часове наред слуша записите на Боб Дилън, особено „Времената се менят“. Цитирал е тези стихове шестнайсет месеца по-рано, когато представя „Макинтош“ пред акционерите на „Епъл“. Завършекът звучи оптимистично: „Защото губещият днес ще бъде победител утре.“

В неделя вечерта на помощ се притичва спасителен отряд от бившата му банда в „Макинтош“, предвождан от Анди Херцфелд и Бил Аткинсън. Отначало Джобс не отваря, но после ги пуска в кухнята, която е една от малкото стаи с някакви мебели. Тина им сипва от вегетарианската храна, която са поръчали по-рано.

— Е, какво стана? — пита Херцфелд. — Толкова ли е лошо, колкото изглежда?

— Не, по-лошо е — казва намръщено Джобс. — Много по-лошо, отколкото можете да си представите.

Започва да обвинява Скъли, че го е предал, и заявява, че „Епъл“ няма да „прокопса“ без него. Ролята му като председател на събранието била само представителна. Ръководството го е изгонило от главния офис на „Бандли“ 3 и го е изпратило на заточение в една почти празна сграда, която той нарича „Сибир“. Херцфелд насочва разговора към щастливите дни и всички се отдават на спомени от миналото.

В началото на седмицата Дилън е пуснал новия си албум „Емпайър Бурлеск“. Херцфелд е купил плочата и сега я пускат на свръхмодерния грамофон на Джобс. С апокалиптичното си послание парчето „Когато нощта се спусне от небето“ изглежда най-подходящо за вечерта, но Джобс не го харесва. Песента му звучи почти като диско и той заявява, че след „Блъд он дъ Тракс“ кариерата на Дилън върви надолу. Тогава Херцфелд премества иглата на последната песен от плочата — „Черни очи“ — акустично парче на китара и хармоника. Надява се, че тя ще напомни на приятеля му за старите парчета на Дилън, които толкова много обича. Стив обаче не харесва и нея и не желае да изслуша албума.

Рязката реакция на Джобс е разбираема. Навремето той приема Скъли като свой духовен баща. Същото е било отношението му към Майк Марккула и към Артър Рок. Тази седмица обаче и тримата го изоставят.

— Това изостри болката, че е бил изоставен като бебе — смята приятелят му, адвокатът Джордж Райли. — Това е важна част от личната му митология и е определящо за начина, по който вижда себе си.

По-късно Джобс си спомня:

— Чувствах се, сякаш са ме фраснали в корема, изкарали са ми въздуха и не мога да дишам.

Загубата на подкрепата на Артър Рок е особено болезнена.

— Артър ми беше като баща — разказва Джобс. — Беше ме взел под крилото си.

Рок го въвежда в света на операта и двамата с жена му Тони често го канят в къщите си в Сан Франциско и Аспен.

— Спомням си, че веднъж отидох в Сан Франциско и му казах: „Боже, тая сграда на «Банк ъф Америка» е ужасно грозна!“, а той ми отговори: „Не, върховна е“ и започна да ми обяснява защо. Разбира се, беше прав. — Очите на Джобс се напълниха със сълзи, докато ми разказваше. — А той предпочете Скъли пред мен. Това ме изкара от равновесие. Никога не съм очаквал, че ще ме изостави.

Още по-лошото е, че любимата му компания сега е в ръцете на човек, когото Джобс смята за некадърник:

— Съветът реши, че не мога да управлявам фирма, и имаха право. Обаче направиха една голяма грешка. Не трябваше да обвързват това решение с решението за Скъли. Трябваше да го уволнят дори да не смятаха, че мога да управлявам „Епъл“.

Първоначалното отчаяние отминава, но гневът му срещу Скъли и чувството, че е предаден, се задълбочават. Положението се влошава, когато Скъли заявява пред група анализатори, че Джобс не играе никаква роля във фирмата, въпреки че заема поста председател:

— От ръководна гледна точка няма роля, нито сега, нито в бъдеще, в която Стив Джобс да бъде полезен. Не знам какво би могъл да върши.

Това изказване шокира слушателите му и през залата преминава въздишка.

Джобс решава, че ако отиде в Европа, ще се успокои. През юни заминава за Париж, където изнася реч на едно събитие в чест на „Епъл“ и вечеря с тогавашния вицепрезидент Джордж Буш-старши. После отива в Италия, където обикаля хълмиста Тоскана с Тина. Във Флоренция се възхищава от архитектурата и структурата на строителните материали. Особено впечатление му правят паветата, добивани от кариерата „Казоне“ край градчето Фиренцуола. Имат успокояващ синкаво-сивкав цвят. Двайсет години по-късно той решава, че подът на магазините на „Епъл“ трябва да са от този пясъчник.

Apple II отскоро се продава в СССР, затова Джобс отива в Москва, където се среща с Ал Айзенстат. Тъй като имат проблеми с Вашингтон за отпускането на някои експортни лицензи, двамата посещават американския търговски аташе в Москва Майк Меруин. Той ги предупреждава, че има строги забрани за обмена на технологии със Съветския съюз. Това подразва Джобс. По-рано, на търговското изложение в Париж, вицепрезидентът Буш го насърчава да продава компютри в Русия, за да „подклаждаме революцията отвътре“. На вечеря в един грузински ресторант, където основен специалитет е шишкебапът, Джобс продължава да мърмори на Меруин:

— Как може да твърдите, че е в противоречие с американските закони, когато очевидно е в наш интерес? Като дадем „Мак“ на руснаците, цялата им преса ще се обработва с нашите компютри.

В Москва Джобс за пореден път показва ината си, като настоява да говори за Троцки — харизматичен революционер, който изпада в немилост и е убит по заповед на Сталин. В един момент агентът от КГБ, назначен да го придружава, му препоръчва да смекчи малко патоса си:

— Недейте да приказвате толкова за Троцки. Нашите историци преосмислиха събитията и вече не го смятаме за велик човек.

Това предупреждение не дава резултат. Когато отива да изнася лекция в Московския университет, Джобс започва да възхвалява Троцки. Заявява, че вижда много общи черти между себе си и революционера.

Двамата представители на „Епъл“ са поканени на празненството по случай Четвърти юли в американското посолство и в благодарствено писмо до посланика Артър Хартман Айзенстат споделя, че Джобс смята да развива още по-активно дейността на фирмата в Русия:

— Все още опипваме почвата, но мислим да се върнем в Москва през септември.

За момент изглежда, че надеждите на Скъли да направи Джобс „глобален стратег“ на компанията са на път да се осъществят. Но явно не е било писано. През септември се случва нещо съвсем различно.