Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (57)

Пиратите напускат кораба

Логото NeXT

При завръщането си от Европа през август 1985 г., докато се чуди с какво да се захване, Джобс се обажда на биохимика от Станфорд Пол Бърг, за да си поговорят за кръстосването на гените и рекомбинантната ДНК. Бърг му се оплаква колко е трудно да се провеждат опити в биологична лаборатория, защото минават цели седмици, докато излязат резултатите.

— Защо не симулираш опитите на компютър? — пита Джобс.

Бърг му отговаря, че компютрите, които могат да правят това, са твърде скъпи за университетските лаборатории.

— Изведнъж той много се развълнува от открилите се възможности — спомня си Бърг. — Вече замисляше да открие нова компания. Беше млад и богат и трябваше да намери нещо, с което да се занимава през остатъка от живота си.

Джобс вече е започнал да прави проучвания сред академичните среди, за да разбере какви са нуждите им. Интересът му датира още от 1983 г., когато посещава катедрата по компютърни технологии в университет „Браун“, за да им покаже „Макинтош“, но оттам му казват, че за да може да се използва в университетските лаборатории, компютърът трябва да е много по-мощен. Мечтата на научните работници е да имат компютър, който е едновременно персонален и мощен. Като ръководител на отдела „Макинтош“ Джобс започва проект, чиято цел е да са създаде такъв компютър, наречен „Биг Мак“. Той трябвало да има операционна система UNIX, но и лесния за използване интерфейс на „Макинтош“. Но след като Джобс е отстранен от отдела „Макинтош“, неговият наследник Жан-Луи Гасе отменя проекта.

Когато това се случва, Джобс получава тревожно обаждане от Рич Пейдж, който работи върху създаването на чипсета на „Бик Мак“. Това е последният от поредицата разговори, които Джобс провежда с недоволните служители на „Епъл“, които настойчиво го подканят да основе нова компания и да ги отърве. Плановете му за това започват да се оформят около Деня на труда. Тогава Джобс разговаря с Бъд Трибъл, първоначалния ръководител на софтуерния отдел на „Макинтош“, и споделя с него идеята да основат компания, която да създаде мощен персонален компютър. Той включва и двама други служители на отдела „Макинтош“, които възнамеряват да напуснат — инженерът Джордж Кроу и Сюзан Барнс.

При това положение остава да се намери един ключов човек — някой, който да успее да продаде новия продукт на университетите. Очевидно най-подходящият за това е Дан’л Люин, който в миналото организира консорциум от университети, които да закупят компютри „Макинтош“ на едро.

Освен че му липсват две букви от първото име (Даниел), Люин има привлекателността на Кларк Кент и лустрото на възпитаник на „Принстън“. Между него и Джобс има топла връзка — докато учи в Принстън, Люин написва дисертация върху Боб Дилън и харизматичните лидери, а Джобс поназнайвал нещичко и по двете теми.

Университетският консорциум, създаден от Люин, навремето се оказва манна небесна за „Макинтош“, но той остава силно разочарован, когато Джобс напуска, а Бил Кембъл реорганизира маркетинга така, че намалява ролята на директните продажби за университетите. Отдавна иска да се обади на Джобс, но в Деня на труда Джобс му позвънява пръв. Люин веднага отива до огромната необзаведена къща на Джобс и двамата дълго обикалят наоколо, обсъждайки възможността да създадат нова компания. Люин е много въодушевен, но все още не иска да се ангажира твърдо с проекта. През следващата седмица щял да пътува до Остин заедно с Кембъл и искал да изчака с решението си дотогава. След като се връща, дава окончателния си отговор: ще участва. Новината пристига точно навреме за събранието на борда на „Епъл“ на 13 септември.

Въпреки че Джобс все още формално е председател на борда, след загубата на властта той не е присъствал на нито едно от заседанията. Обажда се на Скъли, казва, че ще дойде, и иска в края на дневния ред да бъде включена още една точка, наречена „Доклад на председателя“. Не казва за какво точно ще говори и Скъли предполага, че ще критикува последните реорганизации. Вместо това, когато взима думата, Джобс излага пред борда плановете си да създаде нова компания.

— Мислих дълго и реших, че е дошло времето да продължа живота си — започва той. — Очевидно е, че трябва да върша нещо. Аз съм само на трийсет години.

След това поглежда предварително подготвените си бележки и описва плана си да създаде компютър за университетския пазар. Обещава, че новосъздадената компания няма да се конкурира с „Епъл“ и че ще вземе със себе си само някои служители на неключови позиции. Казва, че може да си подаде оставката като председател на „Епъл“, но изразява надежда, че ще продължат да работят заедно. Предлага компанията да закупи правата за дистрибуция на новия продукт и дори да му предоставят софтуера на „Макинтош“.

На Майк Марккула не му допада идеята Джобс да наеме някой от служителите на „Епъл“.

— Защо ти е да вземаш когото и да е от тях? — пита той.

— Няма за какво да се притесняваш — успокоява го Джобс. — Тези хора работят на ниски позиции, така че няма да усетите липсата им, а те и без това са решили да напуснат.

В началото членовете на борда са склонни да пожелаят на Джобс успех в новото начинание. След разговор на четири очи директорите дори предлагат „Епъл“ да закупи 10% от новата компания, а Джобс да остане в борда.

Същата вечер Джобс и петимата ренегати се събират на вечеря в къщата му. Той настоява да приемат инвестицията на „Епъл“, но останалите го убеждават, че не е разумно. Решават да си подадат оставките веднага, и то заедно, за да могат да започнат на чисто.

Ето защо Джобс написва официално писмо до Скъли, в което му съобщава имената на петимата, които напускат, подписва го със заплетения си като паяжина подпис и рано на следващата сутрин отива в „Епъл“, за да му го предаде преди съвещанието в 7:30.

— Стив, тези хора не работят на ниски позиции — възразява Скъли.

— Тези хора така или иначе са решили да напуснат — отвръща Джобс. — До девет часа тази сутрин всички ще си подадат оставките.

От своя гледна точка Джобс постъпва честно. Петимата не са ръководители на отдели, нито членове на топ екипа на Скъли. Освен това всички се чувстват подценени в новата организация, въведена в компанията. Но от гледна точка на Скъли това са важни играчи — Пейдж е член на борда на „Епъл“, а Люин е ключова фигура към университетския пазар. Освен това те знаят за плана за създаването на „Биг Мак“ и макар че за момента проектът е замразен, това все пак е поверителна информация. Въпреки това Скъли е оптимистично настроен, решава да не настоява повече и дори кани Джобс да остане член на борда. Джобс отговаря, че ще си помисли.

Но когато Скъли отива на съвещанието в 7:30 и съобщава на присъстващите кой напуска, сред висшите членове настъпва негодувание. Повечето от тях смятат, че Джобс е нарушил задълженията си на председател на борда и е проявил недопустима липса на лоялност към компанията.

— Трябва да го уличим пред служителите, за да разберат какъв мошеник е и да престанат да го смятат за месия — разкрещява се Кембъл по думите на Скъли.

Макар че по-късно става ревностен защитник на Джобс, Кембъл признава, че онази сутрин е бил страшно гневен.

— Бях направо побеснял, особено за това, че взима със себе си Дан’л Люин — спомня си той. — Дан’л беше изградил връзката ни с университетите. Освен това винаги се оплакваше колко трудно се работи със Стив, а сега изведнъж реши да напусне.

В гнева си Кембъл си тръгва от съвещанието и отива да позвъни в дома на Люин. Когато съпругата на Дан’л му казва, че в момента той е в банята, Кембъл отвръща, че ще почака. Когато Люин най-после вдига телефона, Кембъл го пита дали наистина напуска. Люин потвърждава и той затваря телефона без нито дума повече.

След като чува гневните забележки на старшите служители, Скъли иска мнението и на членовете на борда. Те също смятат, че Джобс ги е подвел с твърдението си, че няма да вземе със себе си ключови служители на фирмата. Особено гневен е Артър Рок. Въпреки че по време на скандала, разразил се в Деня на загиналите, той застава на страната на Скъли, по-късно успява да възстанови бащинската си връзка с Джобс. Само седмица по-рано той кани Стив и приятелката му в Сан Франциско, за да може съпругата му да се запознае с нея. Четиримата вечерят заедно в дома на семейството в Пасифик Хайтс и прекарват много приятно. Тогава Джобс не споменава нищо за намеренията си да основе нова компания и Рок се чувства предаден, когато чува за това от Скъли.

— Той ни излъга — недоволства по-късно Рок. — Каза ни, че обмисля да създаде нова компания, а тя вече е била факт. Каза ни, че ще вземе със себе си пет души от средния ешелон, а те се оказаха старши служители.

Макар да не се изразява така рязко, Марккула също е обиден.

— Споразумял се е тайно с някои от най-важните служители на компанията. Така не се прави, просто не е джентълменско — казва той.

През уикенда членовете на борда и останалите служители убеждават Скъли, че трябва да обяви война на съоснователя на фирмата. Марккула излиза с официално съобщение, в което обвинява Джобс, че е „действал противно на обещанието си да не назначава в новата си компания служители, работещи на ключови позиции в «Епъл». В момента мислим какви мерки да предприемем“. „Уолстрийт Джърнал“ цитира Кембъл, който заявил, че е „шокиран и потресен“ от поведението на Джобс.

Джобс си тръгва от срещата със Скъли с убеждението, че нещата се развиват гладко, затова запазва мълчание. След като обаче прочита написаното във вестниците, решава да отговори на обвиненията. Звъни на някои репортери, с които се познава, и ги кани на частен брифинг в дома си. След това се обажда на Анди Кънингам, която е отговаряла за връзките му с обществеността при Реджис Маккена.

— Отидох в необзаведеното му имение в Удсайд — спомня си тя. — Заварих го сврян в кухнята с петима негови колеги, а репортерите чакаха отвън на поляната.

Джобс й казва, че смята да организира обширна пресконференция и изброява някои от обидите, които възнамерява да изрече. Анди Кънингам е ужасена и го предупреждава, че така ще навреди сериозно на името си.

Най-накрая той отстъпва и решава да предостави на репортерите копие от оставката си и да сведе изказванията си до няколко любезни изречения.

Джобс възнамерява да изпрати оставката си по пощата, но Сюзън Барнс го убеждава, че подобен жест би изглеждал доста презрителен. Вместо това той отива до къщата на Марккула, където заварва и Ал Айзенстат. Следва петнайсетминутен напрегнат разговор, след което Сюзън Барнс влиза вътре и убеждава Джобс да си тръгне, преди да е казал нещо, за което ще съжалява. Той оставя писмото, което бил написал на „Макинтош“ и принтирал на новия LaserWriter.

17 септември 1985 г.

Скъпи Майк,

В днешните вестници се твърди, че „Епъл“ възнамерява да ме отстрани от поста председател на борда. Не знам кой е източникът на тази информация, но тя е подвеждаща за читателите и несправедлива към мен.

Вероятно си спомняш, че миналия четвъртък, на последното събрание на борда, съобщих намерението си да основа нова компания и предложих оставката си като председател.

Бордът отказа да я приеме и ме помоли да отложа връчването й с една седмица. С оглед на подкрепата, която изрази относно новото ми начинание, и намерението да инвестира в него, аз приех предложението. В петък, след като съобщих на Джон Скъли имената на служителите, които ще се присъединят към мен, той потвърди желанието си за евентуално сътрудничество между „Епъл“ и новата фирма.

Сега изглежда, че компанията е враждебно настроена към мен. Затова настоявам оставката ми да бъде приета незабавно…

Както знаеш, след последната реорганизация в компанията аз на практика останах без работа и без достъп до докладите на фирменото ръководство. Аз съм само на трийсет години и все още имам какво да дам и към какво да се стремя.

След значителните успехи, които постигнахме заедно, бих искал да се разделим с добри чувства, без взаимно да накърняваме достойнството си.

Искрено твой:

стивън п. джобс

Когато един служител отива в кабинета на Джобс да събере вещите му, на пода намира снимка, поставена в рамка. Тя била направена само преди седем месеца и на нея се виждат Джобс и Скъли, които дружески разговарят помежду си. Надписът гласи: „За страхотните идеи, страхотните преживявания и страхотното приятелство! Джон“. Стъклото на снимката е счупено — преди да напусне кабинета си, Джобс е запратил снимката в стената. От този ден нататък той никога повече не проговаря на Скъли.

След съобщението за оставката на Джобс акциите на „Епъл“ се покачват с един пункт, или с почти 7%.

— Акционерите от Източния бряг непрестанно се притесняваха от факта, че компанията се ръководи от няколко калифорнийски прахосници — обяснява редакторът на едно техническо списание. — Сега, когато Джобс и Возняк вече ги няма, те могат да си отдъхнат.

Но Нолан Бушнел, основателят на „Атари“, който преди десет години е играл ролята на ментор, заявява пред „Тайм“, че Джобс страшно ще липсва на компанията.

— Откъде „Епъл“ ще получава вдъхновение? Ще започне романс с някой нов вид „Пепси“ ли?

След като в продължение на няколко дни не успяват да постигнат споразумение с Джобс, Скъли и „Епъл“ решават да го съдят за „нарушаване на поверителността“. Ето в какво го обвиняват:

Въпреки задължението си към „Епъл“ да пази поверителност, в ролята си на председател на Борда на директорите на „Епъл“ и служител на компанията Джобс:

а) тайно е планирал създаването на компания, която да конкурира „Епъл“;

б) тайно е планирал неговата компания незаконно да се възползва от разработките на „Епъл“ с цел създаване, развитие и пласиране на Next Generation Product;

в) тайно е подмамил ключови служители на „Епъл“ да напуснат фирмата.

По това време Джобс притежава 6.5 милиона акции от „Епъл“, което представлява 11% от компанията, на стойност над 100 милиона долара. Той започва бързо да разпродава дяловете си и след пет месеца му остава само един, който да му гарантира правото да присъства на събранието на акционерите. Яростта му личи от нетърпението му да пусне в ход новата си компания, която, както и да го увърта, е конкурентна на „Епъл“.

— Беше много ядосан на „Епъл“ — казва Джоана Хофман, която за кратко време работи за новата фирма. — Насочи се към академичния пазар, където „Епъл“ имаше силни позиции, и то само за да си отмъсти.

Джобс, разбира се, не вижда нещата по същия начин. Той още веднъж кани познатите си репортери в къщата си в Удсайд, но този път Анди Кънингам не е при него, за да го предупреди да е предпазлив. Той отхвърля твърдението, че по нечестен път е подмамил колегите си да напуснат „Епъл“.

— Всички тези хора се обадиха на мен — заявява той пред репортерите, изпълнили необзаведения му хол. — Те имаха намерение да напуснат компанията. В „Епъл“ определено ги бива да подценяват хората си.

Той решава да си сътрудничи с „Нюзуийк“ и списанието отпечатва неговата версия на историята. Интервюто, което дава, е много показателно.

— Това, в което най-много ме бива, е да събера група талантливи хора и да работя с тях за създаването на нови продукти — казва той пред списанието. — Винаги ще помня „Епъл“, така както всеки мъж помни първата жена, в която се е влюбил.

Въпреки това той твърди, че ако се наложи, ще се бори с ръководството на компанията:

— Когато някой публично те нарече крадец, ти си длъжен да отвърнеш на обвиненията.

Според него заплахата на „Епъл“ да го съди е възмутителна и дори тъжна, защото това показва, че това вече не е онази уверена, бунтарска компания.

— Трудно ми е да повярвам, че компания, която струва 2 милиарда долара и има 4300 служители, не може да се конкурира с петима души, обути в дънки — допълва той.

За да парира обвиненията на Джобс, Скъли се обажда на Возняк и го подканва да се намеси.

— Понякога Стив се държи доста обидно и наранява хората около себе си — заявява същата седмица Возняк пред списание „Тайм“.

Той разкрива, че Джобс го е поканил да се присъедини към новата компания, което е щяло да бъде коварен удар върху ръководството на „Епъл“. Возняк обаче не искал да участва в играта и изобщо не отвърнал на телефонното обаждане. Пред вестник „Сан Франциско Кроникъл“ той разказва как Джобс е попречил на „Фрог Дизайн“ да разработи дистанционното управление под претекст, че така ще конкурира продуктите на „Епъл“.

— Очаквам да създаде отличен продукт и му пожелавам успех, но повече му нямам доверие — казва Возняк.