Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (58)

Блестящи провали

— Най-доброто нещо, което някога се е случвало на Стив, е това, че го уволнихме и му казахме да се маха — заявява по-късно Артър Рок.

Много хора споделят мнението, че тези взаимоотношения на любов и омраза са направили Джобс по-мъдър и по-зрял. Но нещата не са толкова прости. В компанията, която основава след изгонването си от „Епъл“, той получава възможността да се отдаде изцяло на инстинктите си — и добрите, и лошите. Чувства се като звяр, пуснат от клетка. В резултат на това се раждат няколко атрактивни продукта, които се оказват зрелищен провал. Именно това е истинският урок за него. Онова, което го подготвя за огромния успех, който ще постигне в Действие III, не е изгонването му по време на Действие I, а блестящите провали по време на Действие II.

Първият инстинкт, на който Джобс се отдава, е страстта му към дизайна. Името, което избира за новата си компания, е многозначително: Next. За да се откроява ясно, той решава, че логото трябва да е на световно ниво, затова започва да ухажва доайена по корпоративен дизайн Пол Ранд. Седемдесет и една годишният графичен дизайнер, роден в Бруклин, е създател на някои от най-известните логота в бизнеса, включително тези на Esquire, IBM, Westinghouse, ABC и UPS. По това време той има договор с IBM и началниците му го предупреждават, че ще влезе в конфликт на интереси, ако създаде логото на друга компютърна компания. Ето защо Джобс грабва телефона и се обажда на изпълнителния директор на IBM Джон Ейкърс. Ейкърс е извън града, но Джобс настоява, докато накрая не го свързват със заместник-председателя Пол Рицо. Два дни по-късо Рицо решава, че е безсмислено да се съпротивлява на Джобс, и дава разрешение на Ранд да поеме поръчката.

Ранд взема самолета и отива в Пало Алто, където известно време се разхожда с Джобс и слуша внимателно идеите му. Джобс заявява, че компютърът ще прилича на куб — геометрична форма, която той обожава заради нейната простота и съвършена симетрия. Затова Ранд решава, че логото също трябва да представлява куб, наклонен под ъгъл от 28 градуса. Джобс иска от него да създаде различни варианти, от които да си избере, но Ранд заявява, че не работи по този начин.

— Аз ще ти направя лого, а ти ще ми платиш — казва той на Джобс. — Ти ще решиш дали да използваш създаденото от мен, но и в двата случая ще ми платиш. Варианти обаче аз не създавам.

Джобс се възхищава на този начин на мислене и постъпва доста хазартно. Съгласява се компанията да плати астрономическата сума от 100 000 долара за едно-единствено лого.

— В нашите отношения имаше абсолютна яснота — казва Джобс. — Той беше чист творец, но едновременно с това и достатъчно хитър в решаването на бизнес проблеми. Изглеждаше корав и създаваше впечатление на темерут, но всъщност беше добродушен като плюшено мече.

„Чист творец“ е една от най-големите похвали, които дава Джобс.

Само след две седмици Ранд взима самолета и отива в къщата на Джобс в Удсайд, за да му представи резултата. Първо вечерят, след това Ранд дава на Джобс една елегантна брошура, в която е описан творческият процес на създаване на логото. На последната страница е изобразено самото лого. „Дизайнът, цветът, подредбата и ориентацията на логото са един вид изследване на контраста“, пише в брошурата. „Ъгълът на наклона придава на куба веселост, напереност, които внушават приятелското, спонтанно излъчване на коледна пощенска марка, но едновременно с това и авторитетния вид на печат“. Думата next е изписана на два реда, така че да запълни лицето на куба, като само буквата „е“ не е главна. В брошурата Ранд обяснява, че тази буква трябва да изпъкне, за да събуди асоциация с „education, excellence^[1]… e=mc²“.

В повечето случаи е трудно да се предположи как Джобс би реагирал на дадена презентация. Може да я нарече както „боклук“, така и „брилянтна“. Но като се има предвид, че логото е създадено от легендарния дизайнер Ранд, вероятността Джобс да прегърне предложението е много по-голяма. Той се заглежда продължително в последната страница, после вдига поглед към Ранд и го прегръща. Имат само едно дребно разногласие: Ранд е използвал тъмножълто за буквата „e“, което Джобс иска да замени с традиционното по-светложълто. Ранд удря с юмрук по масата и заявява:

— Занимавам се с дизайн от петдесет години и знам много добре какво правя.

Джобс веднага омеква.

Компанията се сдобива не само с ново лого, но и ново име. Тя вече не се казва Next, а NeXT. Повечето хора не биха разбрали защо е цялата тази драма около едно лого, още по-малко биха платили 100 000 долара за него. Но за Джобс това означава, че компанията NeXT започва живота си с идентичност и лого на световно ниво, дори и все още да не е създала нито един продукт. Както го е учил Марккула, една компания трябва да внушава значимост още с първото впечатление, което оставя.

Като бонус Ранд се съгласява да направи персонална визитка на Джобс. Джобс харесва ярката многоцветна картичка, но двамата влизат в дълъг и ожесточен спор за мястото на точката след буквата „P“ в името Steven P. Jobs. Ранд е поставил точката вдясно от буквата „P“, както би била напечатана, ако текстът се набере с оловни букви. Стив предпочитал точката да бъде изместена малко вляво, под извивката на буквата „P“, както е възможно при дигиталната типогрфия.

— Беше ожесточен спор за нещо сравнително дребно — спомня си Сюзан Кар.

Този път Джобс успява да се наложи.

Но за да може логото NeXT да бъде отпечатано върху реални продукти, Джобс има нужда от индустриален дизайнер, на когото има доверие. Той разговаря с няколко, но нито един от тях не го впечатлява толкова, колкото дивия баварец, който навремето е привлякъл в „Епъл“ — Хартмут Еслингер, чиято компания „Фрог Дизайн“ е базирана в Силициевата долина. Това, че успява да убеди IBM да му „отстъпи“ за кратко Пол Ранд, е едно малко чудо, превърнало се в реалност благодарение на вярата на Джобс, че действителността може да бъде изкривена. Но за да убеди „Епъл“ да позволи на Еслингер да работи за NeXT, е нужно едно много по-голямо чудо.

Това обаче не пречи на Джобс да опита. В началото на ноември 1985 г., само пет седмици след като от „Епъл“ завеждат дело срещу него, Джобс пише на Айзенстат и иска да му отстъпят Еслингер. „Разговарях с Хартмут Еслингер този уикенд и той предложи да напиша писмо, в което да обясня защо искам да работя с него по новите продукти на NeXT“ — пише той. Най-учудващ е аргументът на Джобс, че той за разлика от Еслингер не знае върху какво работи в момента „Епъл“. „В NeXT не знаем нищо за настоящата и бъдещата посока, в която ще се развива продуктовият дизайн на «Епъл». Другите дизайнерски фирми, с които евентуално може да работим, също не са наясно, затова е възможно неволно да създадем продукти със сходен на «Епъл» дизайн. В интерес е както на «Епъл», така и на NeXT да се доверим изцяло на професионализма на Хартмут, който да направи така, че подобно нещо да не се случи.“

Айзенстат си спомня, че е бил потресен от безочието на Джобс, затова му отговаря рязко: „Вече имах повод да изразя тревогата си, че в процес на дейността си може да използваш поверителна информация, свързана с работата ти в «Епъл»“. „Писмото ти по никакъв начин не разсейва тревогите ми. Напротив, дори ги задълбочава, защото ти твърдиш, че «не знаеш нищо за настоящата и бъдещата посока, в която ще се развива продуктовият дизайн на „Епъл“„, което изобщо не отговаря на истината“ — пише той.

За Айзенстат молбата е много странна и защото само преди година именно Джобс принуждава „Фрог Дизайн“ да спрат работа върху дизайна на дистанционното, създадено от Возняк.

Джобс осъзнава, че за да може да работи с Еслингер, а и по редица други причини, първо трябва да реши въпроса с делото, заведено срещу него от „Епъл“. За щастие Скъли е склонен да оттегли иска. През 1986 г. „Епъл“ и NeXT подписват извънсъдебно споразумение, което не включва изплащане на щети. Вместо това от NeXT се съгласяват на редица ограничения: продуктът им трябва да излезе на пазара като работна станция за специални клиенти, да се продава директно на колежите и университетите и да не се пуска в продажба преди март 1987 г. От „Епъл“ настояват също машината, създадена от NeXT, „да не използва операционна система, съвместима с «Макинтош»“. Тук може да се твърди, че в интерес на „Епъл“ би било да настоява точно за обратното.

След постигнатото споразумение и оттеглянето на иска Джобс продължава да ухажва Еслингер, докато най-накрая дизайнерът решава да прекрати договора си с „Епъл“. Така в края на 1986 г. „Фрог Дизайн“ може да започне да работи с NeXT. Еслингер, също като Пол Ранд, настоява да му бъде дадена пълна свобода. „Понякога се налага да размахаш пред Стив дебелата тояга“ — казва той. И той като Ранд е творец, затова Джобс е готов да му даде привилегии, които не дава на останалите простосмъртни.

Джобс нарежда компютърът да представлява идеален куб със страна един фут, или 30.48 см, а всички ъгли да бъдат 90 градуса. Той обича кубовете. Те излъчват сериозност, но едновременно с това наподобяват играчки. Но кубът, създаден от NeXT, е пример за това как дизайнерските идеи на Джобс влизат в противоречие с инженерните принципи. Печатните платки, които лесно се побират във формата на кутия за пица, сега трябва да бъдат преработени и подредени така, че да влязат в куб.

И нещо по-лошо — перфектен куб се произвежда трудно. Повечето части, които се отливат в матрици, са с ъгли малко по-големи от 90 градуса, така че да могат лесно да бъдат извадени от матриците. Но Еслингер нарежда, а Джобс ентусиазирано се съгласява, ъглите да са точно 90 градуса, за да не нарушават изчистените линии и перфектна форма на куба. Така страните на компютъра се налага да бъдат произведени отделно, в специална фабрика в Чикаго, с помощта на матрици на стойност 650 000 долара. Перфекционизмът на Джобс излиза извън контрол. Когато по кутиите забелязва незначителни линии, оставени от матриците, нещо което всеки друг производител на компютри би сметнал за неизбежно, той взима самолета за Чикаго и убеждава човека, който отговаря за отливането, да започне отначало. „Никой работник не очаква някоя знаменитост да долети, за да разговаря с него“ — отбелязва един от инженерите. Освен това Джобс кара компанията да купи машина на стойност 150 000 долара, с която да се премахват линиите, образувани на мястото, където се срещат излетите форми. Той настоява цветът да бъде матовочерен, заради което всички дефекти се забелязват съвсем ясно.

Джобс вярва твърдо, че онези части от продукта, които не се виждат, трябва да бъдат също толкова красиви, колкото и фасадата. Така го е учил баща му по времето, когато двамата строили огради. И сега, когато в NeXT е свободен да прави каквото си иска, той довежда това свое убеждение до крайност. По негово настояване винтовете вътре в машините са със скъпо метално покритие; дори вътрешната част на куба е в матовочерно, макар че може да бъде видяна единствено от техника по поддръжката.

Ето как Джо Носера, който тогава работи за списание „Ескуайър“, описва необуздаността на Джобс по време на съвещание на NeXT:

Да се каже, че Джобс присъства на дадено съвещание, не е съвсем точно. Той не може просто да „присъства“ на нещо, поне не за дълго. Един от начините му да доминира над останалите е като се движи непрекъснато. В един момент застава на колене върху стола си, в следващия се е отпуска назад, после скача и започва да драска нещо върху черната дъска зад гърба си. Не спира да маниерничи. Гризе си ноктите. Вперва влудяващо сериозен поглед в човека, който говори. Ръцете му, които необяснимо защо са леко пожълтели, са в непрекъснато движение.

Това, което прави особено впечатление на Носера, е „съзнателната му липса на всякакъв такт“. Тук не става въпрос само за неспособност да прикрие мнението си, когато другите казват нещо, което му се струва глупаво. Той съзнателно и целенасочено се стреми да сложи човека на мястото му, да го унижи и да покаже, че е по-умен. Когато например Дан’л Люин раздава на присъстващите схема със структурата на компанията, Джобс вдига очи към небето. „Тези схеми са пълна глупост“ — казва той. И в NeXT, както и в „Епъл“, настроенията му бързо се менят. Той щедро хвали един от финансистите с думите, че „е свършил наистина страхотна работа“, докато едва предишния ден му казва, че сделката е пълен боклук.

Един от първите десет служители на NeXT е интериорен дизайнер, създал офисите в Пало Алто. Джобс наема една нова сграда с чудесен дизайн, от която оставя само стените, а всичко останало иска да бъде подновено. Някои стени са заменени със стъкло, а мокетите — с леки плочи от твърда дървесина. Същото нещо се повтаря и през 1989 г., когато NeXT се премества в по-голяма сграда в Редуд Сити. Въпреки че сградата е съвсем нова, Джобс настоява асансьорите да бъдат преместени, така че фоайето да придобие по-драматичен вид. Джобс поръчва на И. М. Пей да създаде огромно стълбище, което сякаш виси във въздуха. Строителят заявява, че такова стълбище няма как да бъде построено. Джобс казва, че може, и то става реалност. Години по-късно Джобс създава подобни стълбища като запазена марка на магазините на „Епъл“.