Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (130)

Битките през 2008 г.

В началото на 2008 г. и за Джобс, и за лекарите му става ясно, че ракът му се разпространява. Когато отстраняват туморите от панкреаса му през 2004 г., геномът на раковите му клетки е частично секвениран. Така лекарите установяват кои процеси в организма му са нарушени и му предписват прицелна терапия.

Освен това му дават обезболяващи, предимно на морфинова основа. Един февруарски ден близката приятелка на Лорийн Катрин Смит им гостува в Пало Алто и излиза на разходка с Джобс.

— Каза ми, че се чувства страшно зле. Съсредоточава се върху болката, мисли само за нея и това го разконцентрира — спомня си тя.

Това не е съвсем вярно. Когато го боли, Джобс прави така, че всички наоколо да разберат.

Има и още един здравословен проблем, който все повече се задълбочава — проблем, на който лекарите не обръщат толкова голямо внимание, колкото на рака и болката: Джобс не се храни добре и постоянно слабее. Това се дължи отчасти на факта, че са изрязали голяма част от панкреаса му — жлезата, която отделя ензимите за смилане на белтъчините и другите хранителни вещества. Освен това ракът и морфинът убиват апетита му. Има и психологически предпоставки, с които лекарите нямат никаква представа как да се справят: още от юношеските си години Джобс се вманиачава по крайни диети и гладуване.

Дори след като се оженва и му се раждат деца, той запазва съмнителните си хранителни навици. Способен е седмици наред да приема само един вид храна — салата от моркови с лимон или ябълки — сетне изведнъж намразва тези неща и заявява, че никога повече няма да ги сложи в устата си. Освен това се подлага на гладуване и има навика да поучава всеки, с когото седне на маса, за предимствата на хранителния режим, който спазва в момента. Преди да се оженят, Лорийн Пауъл е била строга вегетарианка, но след операцията на мъжа си започва да разнообразява семейната трапеза с риба и други белтъчни храни. Синът им Рийд, който първоначално също е вегетарианец, става „всеядно със зверски апетит“. И той, и майка му съзнават, че е важно Стив да приема разнообразни протеини.

Семейството наема добродушния и сръчен готвач Браяр Браун, който навремето е работил за Алис Уотърс в „При Панис“. Той идва всеки следобед и дава разнообразни предложения за здравословни ястия със зеленчуците и подправките, които Лорийн отглежда в градината. Ако Джобс изрази някакво желание — салата от моркови, макарони с босилек, супа от лимонена трева — Браун тихо и търпеливо намира начин да го удовлетвори. Стив винаги е бил краен в оценките си и има навик още от първата хапка да определя храната или за „страхотна“, или за „ужасна“. Може да опита от два плода авокадо, между които всеки друг трудно би направил разлика, и да обяви единия за най-вкусното авокадо на света, а другия — за отвратителен.

От началото на 2008 г. хранителните му разстройства се задълбочават. Понякога вечер забива поглед в земята, сякаш не забелязва ястията, сервирани на кухненската маса. После, докато другите се хранят, рязко се изправя и мълчаливо излиза. Това е голям стрес за семейството. През пролетта на 2008 г. пред очите им той отслабва с около двайсет килограма.

Здравословните му проблеми стават достояние на обществеността през март, когато „Форчън“ разкрива, че от девет месеца той се опитва да лекува рака с диети; освен това обсъжда ролята му в издаването на опции за купуване на акции на „Епъл“ със задна дата. Преди статията да бъде публикувана, Джобс извиква в Купертино главния редактор на „Форчън“ Анди Съруър и се опитва да го убеди да не я пуска. Навежда се над него и пита:

— Е, какво? Ще разкриете факта, че съм гадняр. Това новина ли е?

Същия доста прозорлив аргумент изтъква и когато се обажда на шефа на Съруър в корпорация „Тайм“, Джон Хюи, по сателитен телефон от хавайското селце Кона. Предлага да свикат съвет от изтъкнати бизнесмени и да обсъдят в негово присъствие кои от здравословните му проблеми е уместно да разкриват, но само ако „Форчън“ спре статията. Все пак тя излиза.

На представянето на iPhone 3G през юни 2008 г. Джобс е толкова слаб, че този факт напълно засенчва новия продукт. В „Ескуайър“ Том Джънод го описва като „съсухрен“ и „хилав като пират, облечен в одеждите на някогашната си неуязвимост“. „Епъл“ прави официално изявление, в което противно на истината твърди, че отслабването му се дължало на „обикновен вирус“. Следващия месец, под продължаващия медиен натиск, компанията заявява, че здравето на Джобс е негова „лична работа“.

В края на юли Джо Носера от „Ню Йорк Таймс“ критикува начина, по който се потулват здравните проблеми на Джобс: „На «Епъл» просто не може да се вярва, че ще каже истината за изпълнителния си директор. Под ръководството на г-н Джобс фирмата създаде атмосфера на тайнственост, която неведнъж й е служила добре — спекулациите за новите продукти, които ще бъдат представени на поредната годишна конференция «Макуърлд», са най-добрият й рекламен трик. Тази политика обаче е вредна за управлението на компанията.“ Докато пише статията и получава стандартните отговори от „Епъл“, че това е „лична работа“, един ден неочаквано му телефонира самият Джобс:

— Ало, обажда се Стив Джобс. Знам, че ме смяташ за арогантен гадняр, който си мисли, че стои над закона. А пък за мене ти си лигав червей, който нищо не разбира.

След това доста стъписващо встъпление Джобс предлага да даде информация за здравето си, но само ако Носера не разгласява подробности. Журналистът се съгласява, но все пак съобщава на страниците на вестника, че макар да не се дължат на обикновен вирус, проблемите на Джобс „не са опасни за живота му и не са свързани с нов пристъп на болестта“. Стив дава на Носера повече информация, отколкото е готов да сподели с акционерите, но не му казва цялата истина.

Отчасти поради загрижеността около отслабването на Джобс акциите на „Епъл“ спадат от 188 долара в началото на юни 2008 г. до 156 долара през юли. Нещата се влошават през август, когато „Блумбърг Нюз“ погрешка пуска негов некролог, който се разпространява в сайта „Гоукър“. Няколко дни по-късно на ежегодното музикално мероприятие Джобс повтаря знаменитата шега на Марк Твен:

— Сведенията за смъртта ми са силно преувеличени — казва той при представянето на новата серия айподи.

Изпитият му вид обаче е доста обезпокоителен. В началото на октомври цената на акциите спада на 97 долара.

Същия месец с Дъг Морис от „Юнивърсал Мюзик“ имат уговорена среща в „Епъл“. Вместо това Джобс го кани у тях. Гостът се изненадва колко болен изглежда той. Предстои Морис да бъде награден на галавечер в Лос Анджелис за приноса си към „Град на надеждата“ — кампания за набиране на средства за противоракови изследвания — и той иска Стив също да присъства. Джобс избягва благотворителните събития, но решава да отиде заради Морис и заради каузата. На срещата, която се провежда в голяма шатра на плажа на Санта Моника, Морис казва на двете хиляди гости, че Джобс е вдъхнал нов живот на музикалната индустрия. Концертът продължава до среднощ; сред участниците са Стиви Никс, Лайънъл Ричи, Ерика Баду и Ейкън. Джобс го втриса, затова Джими Айовин му дава суичъра си и той стои с качулка на главата през цялата вечер.

— Беше страшно болен, измръзнал и слаб — спомня си Морис.

Дългогодишният научен репортер на „Форчън“ Брент Шлендър се кани да се пенсионира през декември и лебедовата му песен е съвместно интервю с Джобс, Бил Гейтс, Анди Гроув и Майкъл Дел. Организацията на събитието е доста трудна и малко преди насрочения ден Джобс се обажда да каже, че няма да отиде.

— Ако попитат защо, кажете им, че понеже съм гадняр.

Гейтс се ядосва, но после разбира за здравословното състояние на Стив.

— Разбира се, че имаше много основателна причина — разказва по-късно. — Просто не искаше да ни каже.

Проблемът става още по-ясен на 16 декември, когато „Епъл“ обявява, че Джобс е отменил участието си в „Макуърлд“ през януари — форумът, на който през последните единайсет години представя новите си продукти.

Блогосферата се взривява с догадки относно здравословното му състояние, много от които са с горчивия привкус на истината. Джобс се вбесява, чувства се омерзен. Освен това се ядосва, че „Епъл“ не полага повече усилия да тушира предположенията. Затова на 5 януари 2009 г. разпространява едно заблуждаващо отворено писмо, в което твърди, че ще пропусне „Макуърлд“, защото иска да отдели повече време на семейството си: „Както мнозина знаят, през 2008 г. рязко отслабнах. Лекарите смятат, че са открили причината — хормонален дисбаланс, заради който организмът ми губи важни за здравето протеини. Диагнозата бе доказана с модерни кръвни изследвания. Лечението на този хранителен проблем е сравнително просто.“

В това има зрънце истина. Един от хормоните на панкреаса — глюкагонът — противодейства на инсулина. Той кара чернодробните клетки да отделят глюкоза в кръвта. Туморът на Джобс е метастазирал в черния дроб и смущава функциите му. Накратко, тялото му се самоизяжда отвътре, затова лекарите се опитват да го лекуват с медикаменти, намаляващи нивото на глюкагона. Това наистина предизвиква хормонален дисбаланс, но причината е ракът, който поглъща черния му дроб. Джобс отказва да признае истината пред себе си, отрича я и пред обществото. За жалост това противоречи на закона, защото той управлява публично акционерно дружество. Най-много обаче го ядосва начинът, по който авторите на блогове се отнасят към него, и иска да си отмъсти.

Въпреки оптимистичното му изявление здравето му е силно влошено и го раздира нетърпима болка. Подлага се на нов цикъл на противоракова терапия с ужасяващи странични ефекти. Кожата му започва да изсъхва и да се пука. В търсене на алтернативно лечение отива в Базел, Швейцария, за да пробва един експериментален хормононасочен радиационен метод. Подлага се и на друг експеримент — радионуклидна терапия на пептидните рецептори.

След като цяла седмица е подложен на натиск от юристите на фирмата, Джобс най-сетне се съгласява да си вземе отпуск по болест. Съобщава го на 14 януари 2009 г. с друго отворено писмо до служителите на „Епъл“. Отначало обвинява за това решение недискретността на блогърите и пресата: „За жалост любопитството към моето здраве продължава да тревожи не само мен и семейството ми, а и всички работещи в «Епъл».“ После обаче признава, че лечението за хормоналния му дисбаланс не е толкова просто: „През изминалата седмица научих, че здравословните ми проблеми са по-сериозни, отколкото смятах първоначално.“ Джобс съобщава, че Тим Кук отново ще поеме ръководството на текущите дейности на фирмата, но самият той остава изпълнителен директор и ще участва във вземането на важни решения до юни месец, когато планира да се върне.

Той редовно се консултира с Бил Кембъл и Арт Левинсън, които са едновременно негови лични здравни съветници и участници в управлението на компанията. Останалите членове на борда на директорите обаче не са така добре информирани, а на акционерите е подадена грешна информация. Това създава юридически проблеми и Комисията по ценните книжа започва разследване дали компанията е укрила „съществена информация“ от притежателите на акции. Ако ръководството е разпространявало лъжливи сведения или премълчало информация, която има отношение към финансовото състояние на фирмата, това е измама — углавно престъпление. Тъй като Джобс и обаянието му са тясно свързани с възраждането на „Епъл“, заблудата относно здравословното му състояние действително може да се тълкува като нарушение. В мътния свят на юридическата практика обаче може да се настоява, че един изпълнителен директор има право на лична неприкосновеност. Казусът на Джобс е особено труден за решаване, тъй като той високо цени личното си пространство и олицетворява фирмата си повече от всеки друг висш ръководител. При всеки опит да го накарат да разкрие повече информация за себе си, той реагира силно емоционално, като понякога крещи и плаче едновременно.

Кембъл цени приятелството си с Джобс и не иска по силата на служебното си положение да бъде задължен да разкрие подробности за здравето му, затова предлага да подаде оставка.

— Личната неприкосновеност е много важна за мен — споделя по-късно. — С него сме приятели от цяла вечност.

В крайна сметка юристите решават, че не е необходимо Кембъл да подава оставка от управителния съвет, но трябва да се откаже от поста директор. На негово място идва Андреа Юнг от „Ейвън“. Разследването на Комисията по ценните книжа в крайна сметка не довежда до нищо и управителният съвет се мобилизира, за да защити Джобс от натиска да разкрие допълнителна информация.

— Медиите искаха да им изсипем още лични подробности — разказва Ал Гор. — Само от Стив зависеше дали ще разкрие повече, отколкото изисква законът, а той категорично отказваше да жертва правото си на лична тайна. Трябваше да уважим желанието му.

Попитах Гор дали управителният съвет не трябваше да бъде по-откровен в началото на 2009 г., когато на акционерите не е съобщено, че Джобс е толкова болен. Ето какво отговори той:

— Наехме външен юрист да ни разясни какви са изискванията на закона и добросъвестната практика и направихме всичко по правилата. Може да изглежда, че се оправдавам, но критиките адски ме ядосаха.

Един член на съвета не е на това мнение. Джери Йорк, бившият финансов директор на „Крайслер“ и IBM, не прави публични изявления, но споделя неофициално пред репортер от „Уолстрийт Джърнъл“, че бил „отвратен“, когато научил, че компанията крие здравословните проблеми на Джобс:

— Честно казано, идеше ми да подам оставка.

„Джърнъл“ публикува коментара на Йорк след смъртта му през 2010 г. Оказа се, че е давал неофициална информация и на „Форчън“, която списанието използва през 2011 г., след като Джобс си взе трети отпуск по болест.

Някои хора в „Епъл“ се съмняват, че цитатите, приписвани на Йорк, са точни, тъй като той никога не е повдигал официални възражения. Бил Кембъл обаче смята, че са достоверни, защото в началото на 2009 г. Йорк му се е оплакал.

— Когато пийнеше малко повече бяло вино, Джери ми звънеше в два-три часа и се ядосваше: „Не вярвам на тия глупости за здравето на Стив. Трябва да сме сигурни.“ На другата сутрин му се обаждах, но тогава казваше: „О, нищо. Няма проблем.“ Сигурно някоя вечер пак е попрекалил и се е разприказвал пред репортерите.