Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (37)

Конкуренцията

През август 1981 г., когато IBM представя персоналния си компютър, Джобс нарежда на хората си да купят един и да го разглобят. Крис Еспиноза го нарича „нескопосан скучен експеримент“ и в това има известна истина. IBM използва старомодни езикови команди и не поддържа битмап графично изобразяване. Екипът на „Епъл“ добива самоувереност, без да си дава пълна сметка, че управителите на големи фирми може би ще са по-склонни да купуват от наложена на пазара компания, а не от фирма с име на плод. По стечение на обстоятелствата Бил Гейтс посещава централата на „Епъл“ в деня, в който е обявено пускането на компютъра на IBM.

— Изглеждаше, че не им пука — споделя наблюденията си той. — Цяла година им трябваше, докато осъзнаят какво се е случило.

През целия си живот Джобс обича да се възприема като просветлен бунтар, опълчващ се срещу империите на злото; джедай или самурай, борещ се срещу силите на мрака. IBM е идеалният кандидат за такъв враг. Джобс хитро представя наближаващата битка не като обикновена търговска конкуренция, а като духовна борба.

— Ако по някаква причина допуснем толкова груба грешка, че IBM да спечели, моето лично убеждение е, че в следващите двайсет години ще потънем в един вид компютърно средновековие — заявява в едно интервю. — Ако IBM наложи контрол на пазара, това почти със сигурност ще спре всякакви нововъведения.

Дори трийсет години по-късно, когато разсъждава за конкуренцията по онова време, Джобс се представя като благороден рицар кръстоносец:

— Принципно IBM беше „Майкрософт“ в най-лош вид. Не бяха новаторска сила; бяха сила на злото. Същите като АТТ, „Майкрософт“ и „Гугъл“.

За нещастие на „Епъл“ Джобс се прицелва и в друг потенциален конкурент на неговия „Макинтош“: компютърът „Лиса“, създаден от собствената му компания. Причините за това са отчасти психологически. Понеже са го изгонили оттам, той иска да си отмъсти. В това полезно съперничество вижда и начин да мотивира хората си, затова се обзалага на 5000 долара с Джон Кауч, че „Мак“ ще излезе преди „Лиса“. Проблемът е в това, че съперничеството се оказва вредно. Джобс многократно представя екипа си като печени типове, съвсем различни от задръстените инженери, работещи над „Лиса“.

И нещо по-важно — когато се отдалечава от плана на Джеф Раскин за създаване на евтино и не много мощно преносимо устройство и прави от „Мак“ стационарна машина с графичен интерфейс, компютърът му се превръща просто в по-малък вариант на „Лиса“, който я подбива на пазара.

Лари Теслър, който координира програмното обезпечаване на „Лиса“, осъзнава, че е много важно двете машини да се направят така, че да могат да ползват един и същи софтуер. Затова в опит за примирие кани Смит и Херцфелд да посетят работното помещение на „Лиса“ и да демонстрират своя „Мак“. Двайсет и петима инженери и програмисти се събират и внимателно слушат колегите си, докато в един момент вратата се отваря с трясък. Нахълтва Рич Пейдж, един енергичен инженер, отговорен за голяма част от дизайна на „Лиса“.

— „Макинтош“ ще унищожи „Лиса“! — възкликва той. — „Макинтош“ ще разори „Епъл“!

Смит и Херцфелд не отговарят, затова Пейдж продължава да се оплаква почти през сълзи:

— Джобс иска да унищожи „Лиса“, защото не му даваме да се бърка в проекта. Никой няма да си купи „Лиса“, защото хората чакат „Мак“. Но на вас не ви дреме!

Излиза и гневно тряска вратата, но след малко пак влиза.

— Знам, че вината не е ваша — казва на Смит и Херцфелд. — Проблемът е Стив Джобс. Кажете му, че така ще унищожи „Епъл“!

Джобс наистина прави „Макинтош“ по-евтин конкурентен вариант на „Лиса“ с несъвместим софтуер. По-лошо — никоя от двете машини не е съвместима с Apple II. При липса на човек, който да координира работата в цялата компания, няма никакъв шанс Джобс да бъде обуздан.