Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (43)

Истинският творец се справя навреме

Рекламата „1984“

Лайтмотив на хавайската конференция на търговския отдел на „Епъл“ през октомври 1983 г. става един скеч, базиран върху телевизионното предаване „Намери си гадже“. Джобс играе водещия, а тримата съперници, които е убедил да дойдат с него в островния щат, са Бил Гейтс и двама други бизнесмени в компютърната област, Мич Капър и Фред Гибънс. Тримата заемат местата си под звънката музика на шоуто. Гейтс, с вид на гимназист, получава бурни аплодисменти от 750-те търговци на „Епъл“, когато заявява:

— През 1984 г. „Майкрософт“ очаква половината от приходите й да дойдат от програмни продукти за „Макинтош“.

Джобс, гладко избръснат и превъзбуден, се усмихва широко и пита госта дали новата операционна система на „Мак“ ще се наложи като нов стандарт при компютрите. Гейтс отговаря:

— За да се наложи нещо като стандарт, не е достатъчно да бъде малко по-различно от всичко останало. Трябва да е нещо наистина ново и да стимулира въображението на хората. От всички машини, които съм виждал, „Макинтош“ е единствената, отговаряща на това условие.

Но въпреки тези думи на Гейтс „Майкрософт“ постепенно се отклонява от първоначалния си път на сътрудничество с „Епъл“ и все повече се превръща в конкурент. Компанията продължава да пише програми като Word за „Макинтош“, но бързото нарастване на приходите й идва от операционната система, която подготвя за персоналния компютър на IBM. Предишната година са продадени 279 000 бройки от Apple II и 240 000 компютъра на IBM и сродни с него. През 1983 г. обаче числата драстично се различават: 420 000 на Apple II и 1.3 милиона на IBM. В същото време двете нови творения — Apple III и „Лиса“ — са мъртвородени.

Точно когато търговският отдел на „Епъл“ се събира на Хавайските острови, тази промяна на пазара се набива в погледа на читателите от предната корица на „Бизнесуийк“. Заглавието гласи: „И наградата за персонален компютър печели… IBM.“ Статията разказва за подема на фирмата в областта компютрите: „Битката за надмощие вече е решена. Със зашеметяваща блицкампания IBM завзе над 26% от пазара само за две години и се очаква през 1985 г. да владее половината. Други 25% остават за машини, съвместими с тези на IBM.“

Така става още по-належащо „Макинтош“ да спаси положението. Пускането му на пазара е предвидено за януари 1984 г., три месеца след срещата в Хавай. На конференцията Джобс решава да забие ножа до кокала. Излиза на подиума и описва всички грешки, допуснати от IBM от 1958 г. до момента; после с мрачен тон заявява, че сега фирмата се опитва да наложи монопол върху целия пазар на персонални компютри.

— Дали Големият син брат ще завладее цялата компютърна индустрия? Целия информационен век? Нима Джордж Оруел е бил прав за 1984?

В този момент от тавана се спуска екран и на него тръгва предварителният вариант на едноминутна телевизионна реклама за „Макинтош“. След няколко месеца тя ще се превърне в историческо събитие за рекламната индустрия, но за момента просто служи за сплотяване на обезкуражените търговци от „Епъл“. Джобс винаги съумява да мобилизира хората си, като се представя за бунтар, опълчил се срещу силите на злото. И сега успява да повдигне бойния им дух.

Има още един проблем: Херцфелд и колегите му трябва да довършат софтуера за „Макинтош“. Предвидено е доставките да започнат на 16 януари, понеделник. Седмица преди това програмистите установяват, че няма да се вместят в срока.

По това време Джобс е в „Гранд Хаят“ в Манхатън, за да се подготви за интервютата пред медиите, затова в неделя сутрин правят конферентна връзка с офиса. Началникът на софтуерния отдел спокойно му обяснява положението, докато Херцфелд и другите програмисти чакат притихнали, скупчени около високоговорителя. Трябват им само още две седмици, за да завършат всичко. Предложението е първата пратка на „Макинтош“ до дистрибуторите да бъде с „демоверсия“ на софтуера, а в края на месеца да им изпратят готовия вариант. Настъпва мълчание. Джобс не се ядосва, а заговаря с хладен, спокоен тон. Казва им, че са страхотни професионалисти. Толкова страхотни, че със сигурност ще се справят навреме.

— Не можем да допуснем да се изложим! — В офиса на улица „Бандли“ всички затаяват дъх. — Вече месеци наред работите върху този софтуер. За две седмици няма да направите нещо много по-различно. Затова се стегнете и приключвайте. След една седмица, в понеделник, ще пусна софтуера — и вашите имена ще стоят отгоре.

— Е, ще трябва да се справим — измърморва Стив Капс.

И успяват. За пореден път изкривяването на реалността на Джобс ги кара да постигнат нещо, което са смятали за невъзможно. В петък Ранди Уигинтън донася кафе за последните трима нощни работници. Когато влиза в офиса в 8:30 в понеделник, Джобс заварва Херцфелд проснат почти в безсъзнание на дивана. Разговарят няколко минути за един дребен недостатък на софтуера. Джобс заявява, че това не е проблем. Херцфелд се довлича до синия си фолксваген „Рабит“ (с регистрационен номер МАCWIZ) и се прибира да спи. Скоро след това фабриката на „Епъл“ във Фримонт изкарва кутии, украсени с цветовете на „Макинтош“. Истинският творец се справя навреме, е заявил Джобс, и екипът „Мак“ успява.