Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Steve Jobs, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Биография
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 11 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
v_green (2014)
Корекция и форматиране
Fingli (2014)

Издание:

Уолтър Айзъксън. Стив Джобс

Второ издание. СофтПрес ООД, 2012

Редактор: Росица Златанова

Коректор: Лилия Анастасова

Графично оформление: Александрина Иванова

Оформление на корицата: Радослав Донев

ISBN 978-954-685-999-0

Формат: 70/100/16

Печатни коли: 42

История

  1. — Добавяне

Стъклото Gorilla

Джобс се вманиачава по материалите така, както по храните. Когато се връща в „Епъл“ и започва работа по iMac, той е обсебен от мисълта да намери различни приложения на полупрозрачната, оцветена пластмаса. Следващата фаза е металът. Той и Айв заменят пластмасовия елегантно заоблен PowerBook G3 с металния PowerBook G4 с корпус от лъскав титан. Две години по-късно го правят алуминиев, сякаш да покажат колко много обичат различните метали. След това разработват корпусите на iMac и iPod Nano с анодизиран (матовочерен) алуминий (металът се поставя в киселинен разтвор, през който се пуска електрически ток, за да се оксидира повърхността на потопените детайли).

Когато съобщават на Джобс, че корпусите не могат да бъдат произведени в желаните количества, той ангажира една фабрика в Китай. Айв отива там по време на епидемията SARS (остро дихателно заболяване, тръгнало от Южен Китай), за да контролира нещата.

— Три месеца живях в пансион, за да усъвършенствам процеса — спомня си той. — Руби и останалите казаха, че няма как да стане, но аз упорствах, защото със Стив смятахме, че е важно да използваме анодизиран алуминий.

След това идва ред на стъклото.

— След като решихме проблема с металния корпус, казах на Джони, че трябва да изпипаме и стъкления екран — спомня си Джобс.

В магазините „Епъл“ те са поставили огромни витрини и стъклени стълбища. Според първоначалния план iPhone трябва да има пластмасов екран подобно на iPod. Джобс обаче решава, че екранът ще изглежда много по-елегантно и сериозно, ако е от стъкло. За целта се заема да намери такова, което е здраво и устойчиво на надраскване.

Най-логично е да търсят такова стъкло в Азия, където се правят и стъклата за магазините „Епъл“. Но приятелят на Джобс Джон Сийли Браун, член на борда на „Корнинг Глас“, му казва да говори с младия и динамичен изпълнителен директор на компанията — Уендъл Уикс. Джобс се обажда в централата на „Корнинг“ и моли да го свържат с Уикс. Попада на секретаря му, който предлага да предаде съобщение на Уикс.

— Не, аз съм Стив Джобс — отговаря той. — Свържете ме.

Секретарят отказва. Джобс се обажда на Браун и се оплаква, че е станал жертва на „типична идиотщина на Източното крайбрежие“.

Когато Уикс научава за обаждането, позвънява в централата на „Епъл“ и иска да говори с Джобс. Казват му да напише каквото има да казва и да го прати по факса. Когато съобщават на Джобс за случката, Уикс му става симпатичен и го поканва в Купертино.

Джобс описва стъклото, което му трябва за iPhone, и Уикс му казва, че през 60-те години компанията му е разработила химически йоннообменен процес, при който се получава т.нар. gorilla glass. Стъклото е невероятно здраво, но понеже не намират пазар за него, прекратяват производството му. Джобс не вярва, че е достатъчно добро, и започва да обяснява на Уикс как се прави стъкло. Това развеселява Уикс, който, естествено, знае много повече от Джобс по тази тема.

— Може ли да млъкнеш и да ме оставиш да ти обясня някои неща — прекъсва го Уикс.

Изненадан, Джобс млъква.

Уикс отива до черната дъска и му изнася лекция по химия на стъклото, която включва и йоннообменния процес, създаващ компресиран слой по повърхността на материала. Джобс си променя мнението и казва да му доставят толкова от стъклото, колкото могат да произведат за шест месеца.

— Нямаме нужния капацитет — отговаря Уикс. — За момента никой от заводите ни не прави това стъкло.

— Не се безпокой — казва Джобс.

Това слисва Уикс, който е добродушен и уверен човек, но не е свикнал със склонността на Джобс да изкривява реалността. Опитва се да му обясни, че фалшивата увереност не може да реши инженерните проблеми. Джобс многократно е показвал, че не приема подобен довод. Той се вторачва в Уикс с типичния си немигващ поглед.

— Ще се справиш — казва той. — Просто си размърдай мозъка.

Докато разказва тази история, Уикс клати изумено глава.

— Бяхме готови за по-малко от шест месеца — спомня си той. — Произведохме стъкло, което никой дотогава не беше правил.

Съоръженията на „Корнинг“ в Кентъки, в които преди това са се правили LCD-дисплеи, буквално за ден са пренастроени да произвеждат специалното стъкло.

— Събрахме най-добрите си научни сътрудници и инженери и намерихме начин да се справим — обяснява Уикс.

На стената в просторния му офис има само една рамка с текст от едно изречение. Това е съобщението, което Джобс му праща в деня, когато iPhone е пуснат на пазара: „Без теб нямаше да успеем.“