Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (69)

Изгубеният баща

Междувременно Мона Симпсън се опитва да открие баща си, който ги е напуснал, когато тя е била на пет години. Кен Аулета и Ник Пиледжи, изявени писатели от Манхатън, я запознават с един пенсиониран нюйоркски полицай, който притежава детективска агенция.

— Дадох му малкото пари, които имах — спомня си Мона, но издирването е безуспешно.

След това тя се среща с частен детектив в Калифорния, който чрез Отдела за моторни превозни средства успява да издири адреса на Абдулфатах Джандали в Сакраменто. Мона съобщава за това на брат си и заминава да се срещне с мъжа, който очевидно е техен баща.

Джобс изобщо не проявява интерес към него.

— Той не се е отнесъл добре с мен — обяснява решението си по-късно. — Нямам нищо против него, радвам се, че съм жив. Но това, което най-много ме притеснява, е, че не се е отнесъл добре с Мона. Изоставил я е.

Самият Джобс е изоставил незаконната си дъщеря Лиса и в този момент се опитва да възстанови отношенията си с нея, но това не променя чувствата, които изпитва към Джандали. Мона отива в Сакраменто сама.

— Атмосферата беше много напрегната — спомня си тя.

Открива, че баща й работи в един малък ресторант. Изглежда щастлив да я види, но през цялото време остава някак странно резервиран. Разговарят в продължение на няколко часа и той й разказва, че след като напуснал Уисконсин, се отказал от учителската професия и се заел с ресторантьорство.

Джобс е помолил Мона да не споменава нищо за него и тя изпълнява обещанието си. Но в един момент баща й между другото споменава, че преди да се роди тя, двамата с майка й са имали син.

— Какво стана с него? — пита тя.

— Никога няма да видим това момче — отвръща бащата. — Отиде си завинаги.

Мона трепва вътрешно, но не казва нищо.

Когато Джандали описва предишните ресторанти, в които е работил, се случва нещо много изненадващо. Според него някои били много добри, много по-изискани от тази дупка в Сакраменто. С емоция споделя, че му се иска да го бе видяла, докато управлявал един средиземноморски ресторант на север от Сан Хосе.

— Беше чудесно място — казва той. — Всички преуспели компютърджии идваха там. Дори Стив Джобс.

Мона е поразена.

— О, да, и той идваше — продължава баща й. — Много приятен човек и оставяше големи бакшиши.

Мона едва успява да се въздържи да не му каже: „Стив Джобс ти е син!“

След като срещата приключва, тя тайно се обажда на Джобс от телефона в ресторанта и си урежда среща с него в кафе „Еспресо Рома“ в Бъркли. За да бъде семейната драма пълна, той води със себе си Лиса, която сега е в гимназията и живее с майка си Крисан. Наближава десет вечерта, когато всички пристигат в кафенето и Мона разказва цялата история. Джобс остава силно изненадан, когато тя споменава ресторанта в близост до Сан Хосе. Той си спомня мястото и човека, който е биологичният му баща.

— Направо удивително! — възкликва той по-късно. — Ходил съм в този ресторант няколко пъти и си спомням, че дори се запознах със собственика му. Беше сириец. Оплешивяващ. Даже си стиснахме ръцете.

Въпреки това Джобс няма никакво желание да се срещне с него.

— По това време бях вече богат човек и се боях, че може да започне да ме изнудва или дори да се обърне към пресата — разказва Джобс. — Помолих Мона да не му казва нищо за мен.

Тя удържа на думата си, но няколко години по-късно Джандали разбира за Стив от интернет. (Един блогър отбелязва, че в една от книгите си Мона Симпсън споменава, че Джандали е неин баща, и се досеща, че той може да е баща и на Джобс.) По това време Джандали е женен за четвърти път и работи като доставчик на храни и напитки на казино „Бумтаун“ край Рино, щата Невада. Когато през 2006 г. той води новата си съпруга Розсил на гости на Мона, повдига въпроса:

— Каква е тази работа със Стив Джобс?

Мона потвърждава историята, но добавя, че според нея Джобс не иска да се срещне с баща си. Джандали като че ли приема това.

— Баща ми е сериозен човек и отличен разказвач на истории, но е много, много пасивен — казва тя. — Така и не потърси Стив.

Мона използва издирването на баща си като основа за втория си роман „Изгубеният баща“, публикуван през 1992 г. (Джобс убеждава Пол Ранд, дизайнерът, създал логото на NeXT, да направи корицата на книгата, но Мона казва: „Беше направо ужасна и не я използвахме“.) Тя успява да издири различни членове на рода Джандали, както в Хомс, така и в Америка и през 2011 г. пише за сирийските си корени. Посланикът на Сирия във Вашингтон дава вечеря в нейна чест, на която са поканени един братовчед и съпругата му, които живеят във Флорида.

Мона предполага, че в крайна сметка Джобс ще се срещне с Джандали, но времето минава и той все по-малко се интересува от баща си. През 2010 г. Джобс и синът му Рийд отиват на вечеря по случай рождения ден на Мона в къщата й в Лос Анджелис. Рийд с интерес разглежда някои снимки на биологичния си дядо, но Джобс не им обръща никакво внимание. Нито пък се интересува от сирийския си произход. Когато по време на разговор става въпрос за Близкия изток, той не реагира, нито изказва мнение, дори и след като през 2011 г. Сирия е пометена от Арабската пролет.

— Мисля, че никой не знае какво би трябвало да направим — отговаря той на въпроса дали правителството на Обама трябва да се намеси по-сериозно в Египет, Либия и Сирия. — И да участваме, и да не участваме, все ще бъдем прецакани.

Въпреки това Джобс продължава да поддържа приятелски отношения с биологичната си майка Джоан Симпсън. През годините двете с Мона често посрещат Коледа в дома на Джобс. Тези посещения са много трогателни, но и емоционално изтощителни. Понякога Джоан избухва в сълзи, казва колко много го е обичала и се извинява, че го е дала за осиновяване. В крайна сметка всичко се е наредило чудесно, успокоява я Джобс. Една Коледа й казва:

— Не се притеснявай, аз имах чудесно детство. Всичко ми е наред.