Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (133)

Значи искате революция

През 2002 г. Джобс се ядосва на програмиста от „Майкрософт“, който постоянно се хвали със софтуера за таблетни компютри, позволяващ на потребителя да въвежда информация с писец. Джобс иска да демонстрира как би трябвало да се правят тези неща — без писец! — но когато вижда мултисензорната технология, разработвана от „Епъл“, решава първо да направят iPhone.

Междувременно идеята за таблетите постепенно изкристализира в групата на хардуеристите от „Макинтош“.

— Нямаме планове да правим таблет — заявява Джобс през март 2003 г. в интервю с Уолт Мосбърг. — Оказва се, че хората искат клавиатура. Таблетите се харесват на богатите, които вече имат много компютри и други устройства.

Също като твърдението за „хормоналния дисбаланс“, това е заблуда. Таблетът е сред обсъжданите проекти на годишните конференции на фирмата.

— Дискутирахме го много на работните срещи, защото Стив не се отказваше от идеята — спомня си Фил Шилер.

Проектът за създаване на таблет е задвижен през 2007 г., когато Джобс обмисля създаването на евтин нетбук. На една идейна среща на ръководния екип Айв задава въпроса защо трябва към екрана да има прикачена клавиатура, която само вдига цената и заема място. Нека клавиатурата да бъде сензорна. Джобс се съгласява и усилията на екипа се съсредоточават върху създаването на таблет, а не на нетбук.

Процесът започва с определянето на подходящ размер за екрана. Поръчват двайсет модела, леко различаващи се по размер и пропорции, но всичките правоъгълни, със заоблени ъгли. Айв ги поставя на една маса в дизайнерското студио и следобед махат кадифеното покривало, за да си поиграят с тях.

Както обикновено, Джобс настоява устройството да бъде възможно най-просто. За целта трябва да се определи най-фундаменталната черта на продукта: екранът. Всичко, което правят, е подчинено на него. Айв се пита как да избегнат натрупването на чаркове и копчета, които само отвличат вниманието. На всеки етап Джобс настоява да махат неща и да опростят устройството.

В един момент той поглежда модела и не остава много доволен. Не му изглежда толкова естествен и привлекателен, че да ти се прииска да го вземеш в ръка и да си тръгнеш с него. Айв успява да „напипа“ проблема: таблетът трябва да внушава, че можеш да го вземеш с една ръка, да те подтиква да го направиш. За целта долният ръб трябва да е леко заоблен, тъй че на човек да му е удобно да го забере с едно движение, а не да внимава как ще го вдигне. За целта е нужно инженерите да поберат необходимите изходи в тънка пластина, която да е леко изместена отдолу.

Ако някой следеше внимателно заявленията за патенти, щеше да забележи един с номер D504889, който „Епъл“ подава през март 2004 г. и регистрира четиринайсет месеца по-късно. Джобс и Айв също са в списъка на създателите му. Сред документите има скици на правоъгълен електронен таблет със заоблени ръбове, точно като вече готовия iPad. На една от тях е изобразен човек, който небрежно държи устройството с лявата си ръка, а десния си показалец движи по екрана.

Тъй като компютрите „Макинтош“ вече използват чипове на „Интел“, първоначално Джобс планира да сложи на айпада нисковолтовия „Атом“, който е в процес на разработка. Изпълнителният директор на „Интел“ Пол Отелини настоява да работят заедно и Джобс е склонен да му се довери. Компанията на Отелини прави най-бързите процесори в света. Продуктите на „Интел“ обаче са предвидени за машини, които се включват в електрическата мрежа и не се налага да пестят енергия. Затова Тони Фадъл настоява да направят нещо, базирано на архитектурата ARM, която е по-просто устроена и изразходва по-малко енергия. Нейните чипове са в основата на първия модел iPhone. Фадъл получава подкрепата и на други свои колеги и доказва, че е възможно да се противопоставиш на Джобс и да го накараш да си промени мнението. Когато на едно съвещание Джобс настоява да се доверят на „Интел“, инженерът изкрещява:

— Не, не и не!

Дори поставя служебната си карта на масата и заплашва, че ще напусне. Джобс отстъпва:

— Добре, разбрах. Няма да се карам с най-добрия си инженер.

Всъщност отива в другата крайност. Освен че лицензира архитектурата ARM, „Епъл“ купува една фирма за микропроцесори в Пало Алто със 150 служители на име „Пи Ей Семи“. Поръчват им да направят специално за нуждите на iPad „система върху чип“, наречена A4. Тя е базирана върху архитектурата ARM и се произвежда в Южна Корея от „Самсунг“. Ето какво обяснява Джобс:

По отношение на техническите характеристики „Интел“ са ненадминати. Ако захранването и цената нямат значение, те могат да ти направят най-бързите микрочипове. Но слагат на един чип само процесора, което налага да използват още много други части. При нашия A4 върху чипа се намира не само процесорът, а и графичният хардуер, мобилната операционна система и паметта. Опитахме се да помогнем на „Интел“, но те не приемат съвети. От години им повтаряме, че графичните им продукти са скапани. На всяко тримесечие правя среща с тримата ни най-добри инженери и Пол Отелини. В началото постигахме страхотни неща заедно. Те искаха да разработим съвместно чипове за бъдещите айфони. Не стана поради две причини. Първо, защото работят адски бавно. „Интел“ е като стар параход — не особено маневрен, а ние търсим бързина. Второ, не искахме да им отворим очите за нещо, което можеха да продадат на конкурентите ни.

Според Отелини айпадът спокойно може да използва интелски микрочипове. Проблемът според него е в това, че „Епъл“ и „Интел“ не се споразумели за цената. Освен това имало спор кой да избере дизайна. Това било още един пример за граничещия с мания стремеж на Джобс да контролира всяка страна на продукта.