Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (121)

Опции върху акции

Една от чудатостите на Джобс е неговото отношение към парите. Когато се връща в „Епъл“ през 1997 г., той обявява, че ще работи за 1 долар на година, за да допринесе за компанията, без да се стреми към лично обогатяване. Независимо от това Джобс възприема идеята за предоставяне на големи пакети от опции^[1] за закупуване на акции на „Епъл“ по определена цена. Тази идея не е част от обичайните добри практики за компенсации, отразявани в отчетите на комитетите към борда и критериите за ефективност.

След като думата „временен“ отпада от титлата на Джобс и той става официално изпълнителен директор (CEO) на „Епъл“, в началото на 2000 г. Ед Улард и бордът му предлагат опции (в допълнение към самолета). Опровергавайки изградения си образ на човек, който не се интересува от пари, Джобс слисва Улард, като поисква още опции освен предложените от борда. След като ги получава обаче, се оказва, че всичко е било „за едното нищо“. Стойността на акциите спада рязко през септември 2000 г. вследствие на разочароващите продажби на куба и спукването на балона „интернет“. Това обезценява и опциите.

Нещата се влошават още повече след водещата публикация в списание „Форчън“ през юни 2001 г. за изпълнителните директори със свръхзаплати. На корицата се мъдри Джобс, самодоволно усмихнат. Въпреки че неговите финансови опции са с почти нищожна стойност по това време, техническият метод за оценката им към момента на предоставяне (известен като оценка на Black-Scholes), определя стойността им на 872 милиона долара. „Форчън“ обявява това за „несъмнено“ най-големия пакет компенсации, предоставян някога на изпълнителен директор. Това е най-лошият от всички сценарии: Джобс всъщност почти няма какво да сложи в джоба си след четири години усилена и успешна работа в „Епъл“, а пред света става олицетворение на алчните изпълнителни директори. Това го представя като двуличник и подронва изградения от самия него образ. Той написва язвително писмо до главния редактор, посочвайки, че неговите опции всъщност „са с нулева стойност“, и предлага да ги продаде на „Форчън“ за половината от обявените предполагаеми 872 милиона.

Междувременно Джобс поисква от борда да му предостави още финансови опции, тъй като предишните са останали без стойност. Той заявява пред членовете (и вероятно си вярва), че прави това повече заради признанието за труда си, а не за да забогатее.

— Въпросът не беше толкова в парите — казва по-късно той по повод на опциите в показанията си при съдебния процес, иницииран от Федералната агенция за финансова и борсова сигурност. — Всеки иска да бъде признат от колегите си. Аз чувствах, че не съм получил такова признание.

Той е на мнение, че бордът би трябвало по своя инициатива да му предложи още опции.

— Смятах, че върша доста добра работа. Опциите щяха да ме накарат да се чувствам още по-добре в този момент.

Подбраният от самия него борд всъщност го обича сляпо, затова решават да му предоставят още опции през август 2001 г., когато цената на акциите е малко под 18 долара. Проблемът е, че той се тревожи за имиджа си, особено след статията във „Форчън“. Джобс не желае да ги приеме, докато бордът не анулира старите. Но за да се направи това, е необходимо „насрещно“ осчетоводяване, тъй като старите опции ще бъдат преоценени. Това изисква вземане на такса от текущите приходи. Единственият начин да се избегне проблемът с „променливото осчетоводяване“ е да се анулират старите опции най-малко шест месеца след предоставяне на новите. В допълнение към всичко това Джобс започва да се пазари с борда доколко бързо могат да му предоставят новите опции.

Едва към средата на декември 2001 г. Джобс се съгласява най-накрая да получи новия пакет опции и изчаква шест месеца до анулирането на старите. Към този момент обаче цената на акциите се покачва с 3 долара до около 21 долара за акция. Ако балансовата цена на новите опции се приравни към новото ниво, тогава всяка акция би била обезценена с 3 долара. Затова юридическият съветник на „Епъл“ Нанси Хайнън преглежда неотдавнашните цени на акциите и избира една октомврийска дата, когато стойността на всяка акция е 18.30 долара. Освен това тя одобрява комплект протоколи, които показват, че бордът е определил възнаграждението на тази дата. Задното датиране условно струва на Джобс 20 милиона.

За пореден път Джобс е представен публично в лоша светлина, без да е спечелил и пени. Стойността на акциите на „Епъл“ непрекъснато пада и към март 2003 г. дори новите опции са толкова обезценени, че Джобс ги разменя срещу опции върху акции на стойност 75 милиона долара, което се равнява на около 8.3 милиона за всяка година, в която е работил след завръщането си през 1997 г. до края на пълномощията му през 2006 г.

Нищо от това не би имало особено значение, ако „Уолстрийт Джърнъл“ не пуска през 2006 г. серия изобличителни статии за опциите с обратно датиране. „Епъл“ не е спомената, но нейният борд назначава комисия от трима членове — Ал Гор, Ерик Шмид от „Гугъл“ и Джери Йорк, служител в миналото на IBM и „Крайслер“ — да проучат практиките в компанията.

— Решихме още от самото начало, че ако Стив е действал нередно, ще оставим случилото се да излезе наяве — спомня си Гор.

Комитетът открива нередности с опциите на Джобс и на някои от старшите служители и незабавно информира Федералната агенция за финансова и борсова сигурност. Джобс е знаел за обратното датиране, се твърди в доклада, но като краен резултат не се е облагодетелствал финансово. (Комисията към борда на „Дисни“ установява аналогично обратно датиране в „Пиксар“, когато е била ръководена от Джобс.)

Законите, регулиращи такива практики с обратно датиране, са доста мъгляви, а и никой в „Епъл“ не се е облагодетелствал от опции с подозрително датиране. На Федералната агенция за финансова и борсова сигурност й трябват осем месеца, за да направи собствено разследване, и през април 2007 тя обявява, че няма да предприеме действия срещу компанията „отчасти заради нейното незабавно, всестранно и забележително сътрудничество с комисията по разследване и бързото й собствено докладване на случая“. Въпреки че агенцията установява, че Джобс е знаел за обратното датиране, тя не го обвинява за неправомерно поведение, тъй като той „не е знаел какви ще са счетоводните последици“.

Агенцията вписва в решението си писмени забележки срещу бившия финансов директор на „Епъл“ Фред Андерсън, както и към съветника Нанси Хайнън. Андерсън, пенсиониран капитан от ВВС, с квадратна челюст и дълбока почтеност, е мъдрият, спокоен и влиятелен авторитет в „Епъл“, известен и със способността си да потушава гневните изблици на Джобс. Андерсън е посочен само за допусната „небрежност“ по документацията и му е позволено да продължи да участва в управителни съвети. Независимо от това той подава оставката си от борда на „Епъл“.

Андерсън смята, че е станал изкупителна жертва. Когато приключва работата си с агенцията, неговият адвокат публикува изявление, което хвърля част от вината върху Джобс. Той посочва, че Андерсън е „предупредил г-н Джобс, че опциите за човек от изпълнителния екип би трябвало да се остойностят към датата на одобрение от борда или ще трябва да се начислят счетоводни такси“. На това Джобс отговаря че бордът е дал предварителното си съгласие.

Хайнън, която отначало отхвърля обвиненията срещу себе си, прибягва до споразумение и плаща глоба от 2.2 милиона долара, без да приема или отрича свои евентуални неправилни действия. Аналогично компанията приключва съдебния процес със съгласие да плати 14 милиона долара за нанесени щети.

„Рядко се случва толкова много иначе преодолими проблеми да се породят от вманиачеността на един човек по собствения му имидж“, пише Джо Носера в „Ню Йорк Таймс“. „И отново човекът, за когото говорим, е Стив Джобс.“

Понеже презира правилата и законите, той създава климат, в който е трудно някой като Хайнън да се противопостави на желанията му. Понякога резултатът е невероятна креативност. Но хората около него плащат цена. Специално по отношение на компенсациите затруднението да отхвърлят прищевките му кара някои добри хора да допуснат неприемливи грешки.

Въпросът с компенсациите напомня чудатостите на Джобс по отношение на паркирането. Той отхвърля такива парадни привилегии като лично място за паркиране, означено като „Запазено за изпълнителния директор“. Същевременно смята за нормално да паркира на местата за инвалиди. Той иска да бъде приеман (в собствените си очи и в тези на останалите) като човек, който е готов да работи за 1 долар на година, но в същото време желае да получава огромен брой опции върху акции, заделени специално за него. В него се борят противоречията на бунтар, привърженик на контракултурата, превърнал се в предприемач, който иска да вярва, че се е настроил към деловия живот, без да продава или да осребрява убежденията си.