Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (118)

Раздялата

В свидетелските си показания пред сенатска комисия през февруари 2002 г. Майкъл Айснър остро критикува рекламите, създадени от Джобс за iTunes на „Епъл“.

— Съществуват компютърни компании, които пускат реклами на цели страници и билбордове, които приканват: Rip, mix, burn (Свали, миксирай, презапиши) — изтъква той. — С други думи, всеки може да открадне нещо и да го раздаде на всичките си приятели, ако са закупили въпросния компютър.

Това изказване много раздразва Джобс — нещо, което Айснър би трябвало да предположи. „Пиксар“ наскоро са пуснали в продажба четвъртия филм от споразумението си с „Дисни“, „Таласъми ООД“ (Monsters, Inc), който става най-успешният от цялата поредица, с печалба от 525 милиона долара в световен мащаб. На дневен ред идва продължаването на договора на „Дисни“ с „Пиксар“ и Айснър не го улеснява, като публично дразни партньора си. Джобс не може да повярва, телефонира гневно на един служител от „Дисни“ и му казва: „Знаеш ли какво ми причини Майкъл току-що?“

Айснър и Джобс идват от различна среда (единият е от Източния, а другият — от Западния бряг), но и двамата са волеви и не са много склонни на компромиси. И двамата се стремят да правят добри продукти, което често налага да се концентрират прекалено върху детайлите и да критикуват, без много да си подбират думите.

И двамата са добри в това да притискат хората, но не и да носят на натиск и когато започват да се притискат един друг, се създава една много неприятна атмосфера. В случай на несъгласие и двамата настояват, че другият лъже. Освен това нито Айснър, нито Джобс смятат, че могат да научат нещо от другия. И през ум не им минава дори да симулират уважение, като покажат, че има какво да научат. Джобс прехвърля отговорността за това положение на нещата върху Айснър:

Според мен най-лошото е, че „Пиксар“ проби в бизнес сферата на „Дисни“, произвеждайки няколко успешни филма, докато в „Дисни“ следваше провал след провал. Логично би било изпълнителният директор на „Дисни“ да се поинтересува как „Пиксар“ постига това. Но за двайсетгодишните ни делови отношения посещенията му се събират в общо два часа и половина кратки поздравителни речи. Той така и не прояви любопитство и това ме порази. Любопитството е много важно.

Това изказване е прекалено грубо. Айснър прекарва повече време в „Пиксар“ и посещава компанията в отсъствието на Джобс. Въпреки това той наистина не проявява голям интерес към художествената страна на нещата или технологиите в студиото. От своя страна Джобс не отделя много време да научи нещо от управленския стил в „Дисни“. Откритата престрелка между Джобс и Айснър започва през лятото на 2002 г. Джобс винаги се е възхищавал на творческия дух на великия Уолт Дисни, особено защото той моделира компанията така, че да устои за поколения напред. Стив приема племенника на Уолт — Рой Дисни, като въплъщение на това историческо наследство и дух. Рой е все още в управлението на компанията въпреки нарастващото му отчуждение от Айснър, когато Джобс го информира, че няма да поднови сделката между „Пиксар“ и „Дисни“, докато Айснър е изпълнителен директор.

Рой Дисни и Стенли Голд, негов близък съдружник в борда на „Дисни“, предупреждават останалите директори за проблема с „Пиксар“. Това подбужда Айснър към края на август 2002 г. да изпрати на членовете на борда имейл с доста невъздържан тон. Той е убеден, че „Пиксар“ в края на краищата ще поднови договора, отчасти поради факта, че „Дисни“ държи правата върху произведените дотогава филми на „Пиксар“ и техните персонажи. Освен това смята, че до една година „Дисни“ ще бъде в по-добра позиция за преговори, след като „Пиксар“ завърши „Търсенето на Немо“ (Finding Nemo). „Вчера гледахме за втори път новия филм на «Пиксар» — «Търсенето на Немо», който ще излезе следващия май“, пише той. „Това ще бъде истинската проверка за тези хора. Филмът не е лош, но дори не се доближава по качества до предишните им филми. Разбира се, те го смятат за отличен.“

Този имейл поражда два сериозни проблема: той изтича на страниците на „Лос Анджелис Таймс“ и разярява Джобс и показва, че Айснър е сбъркал ужасно в преценката си за филма.

„Търсенето на Немо“ става най-големият хит на „Пиксар“ (и на „Дисни“) до този момент. Той с лекота побеждава „Цар Лъв“ и става най-успешният анимационен филм до този момент. Печалбата от вътрешния пазар е 340 милиона долара, а в световен мащаб — 868 милиона. До 2010 г. той остава най-популярният филм на DVD за всички времена, с продадени 40 милиона копия. Историята е пресъздадена в тематичните паркове на „Дисни“. Освен това филмът е изключително красиво художествено постижение с богати текстури и фини нюанси, което печели „Оскар“ за най-добро анимационно произведение.

— Харесвам филма, защото той насърчава риска и ви учи да позволявате на любимите си хора да поемат рискове — казва Джобс.

Успехът добавя 183 милиона долара към паричните резерви на „Пиксар“, с което „военновременните запаси“ на компанията за решаващия краен сблъсък с „Дисни“ достигат 521 милиона.

Скоро след завършването на „Търсенето на Немо“ Джобс прави на Айснър едно толкова неразумно предложение, че то явно е било замислено да бъде отхвърлено. Вместо поравно разпределение на печалбите — 50 на 50%, както е досега, Джобс предлага ново споразумение: „Пиксар“ ще притежава изцяло филмите, които прави, и техните персонажи и просто ще плаща на „Дисни“ такса от 7.5% за дистрибуцията. Освен това последните два филма от съществуващата сделка — „Невероятните“ и „Колите“, които са още на производствен етап — ще се подчиняват на условията на новата сделка.

Айснър обаче държи един силен коз. Дори „Пиксар“ да не поднови сделката, „Дисни“ има право да създаде продължения на „Играта на играчките“ и на другите филми, създадени от „Пиксар“. Освен това държи правата над всички персонажи от Уди до Немо. Айснър вече планира — или по-скоро заплашва — да създаде собствено анимационно студио, което да направи филма „Играта на играчките 3“, отказан от „Пиксар“.

— Когато видите какво направи тази компания с „Пепеляшка 2“, ще ви побият тръпки при мисълта какво можеше да се случи — казва Джобс.

През ноември 2003 г. Айснър успява да извади Рой Дисни от борда на директорите, но това не слага край на бъркотията. Рой публикува язвително отворено писмо. „Компанията загуби своя фокус, своята творческа енергия и своето наследство“, пише Рой Дисни. Неговите филипики за фаловете на Айснър включват и неуспеха да се изгради конструктивно сътрудничество с „Пиксар“. Към този момент Джобс вече е решил, че не иска повече да работи с Айснър. Така през януари 2004 г. той публично обявява, че прекратява преговорите с „Дисни“.

Обикновено Джобс се въздържа да прави публично достояние безкомпромисните си мнения, които споделя с приятели около кухненската маса в Пало Алто. Този път обаче не си затрайва. В телефонна пресконференция с репортери той казва, че докато „Пиксар“ произвежда хитови филми, то „Дисни“ създава „калпави работи“. Той гледа с презрение на убеждението на Айснър, че „Дисни“ има творчески принос към филмите на „Пиксар“:

„Истината е, че творческото ни сътрудничество с «Дисни» беше слабо от години. Можете да сравните творческите качества на нашите филми с тези на последните три филма на «Дисни» и сами да прецените креативните способности на двете компании.“

Освен че създава по-добър творчески екип, Джобс извършва нещо забележително — създава бранд (марка), способен да привлече зрителите на „Дисни“. „Смятаме, че сега «Пиксар» е най-мощният и реномиран бранд в анимацията.“ Когато Джобс позвънява на Рой Дисни, за да го предупреди за ходовете в „Дисни“ срещу него, той отговаря: „Когато злата вещица умре, пак ще бъдем заедно.“

Джон Ласетър е ужасен от перспективата за скъсване с „Дисни“.

— Страхувах се за моите „деца“ — какво щяха да направят с героите, които създадохме. Това бе като кинжал в сърцето ми — спомня си той.

Когато съобщава новината на старшите си служители в конферентната зала на „Пиксар“, той се разплаква. Плаче и при обръщението си към осемстотинте служители на „Пиксар“, събрани в атриума на студиото: „Това е като да имате свои обични деца, които трябва да дадете за осиновяване на отявлени педофили.“

Джобс отива в атриума и се опитва да успокои нещата. Той обяснява защо е необходимо да скъсат с „Дисни“ и уверява всички, че за да успее, „Пиксар“ трябва да гледа напред.

— Той притежава способността да ви накара да повярвате — казва Орън Джейкъб, дългогодишен технолог на студиото. — Всички се почувствахме уверени, че каквото и да стане, „Пиксар“ ще успее.

Налага се Боб Айгър, главният оперативен служител на „Дисни“, да се намеси, за да ограничи щетите. Докато хората около него са непостоянни и лабилни, той е устойчив и здравомислещ. Боб идва от телевизионните среди, където е бил президент на ABC Network, която през 1996 г. става собственост на „Дисни“. Репутацията му е безупречна като официален костюм. Той се доказва като ловък мениджър, който има и набито око за таланти. Айгър има ведър характер и умее да разбира хората, както и дискретен нюх за качествата им, който внимава да не натрапва. За разлика от Айснър и Джобс той умее да се владее и това му помага да общува с хора с голямо его.

— Стив прекали с показността, като разгласи, че прекратява преговорите с нас — спомня си Айгър. — Преминахме в режим на криза и аз си набелязах няколко точки за разискване, за да успокоим нещата.

Айснър е ръководител в „Дисни“ повече от десет години по времето, когато Франк Уелс е негов президент. Уелс освобождава Айснър от много мениджърски задължения, за да може да дава препоръки — ценни и често дори брилянтни — как да подобрят даден филмов проект, пътешествие из тематичен парк, пилотна телевизионна серия и безброй други продукти. След като Уелс загива при хеликоптерна катастрофа през 1994 г., Айснър така и не намира подходящ президент. Каценбърг поисква поста на Уелс, заради което Айснър го изгонва. През 1995 г. президент става Майкъл Овиц. Това не е добро попадение и той си заминава след по-малко от две години.

Ето каква е оценката на Джобс:

„През първите си десет години като изпълнителен директор Айснър свърши наистина добра работа. А през последните десет той свърши наистина лоша работа. Промяната дойде, когато почина Франк Уелс. Айснър е добър в творческо отношение, дава добри съвети. Когато Франк движеше операциите, Айснър можеше да прескача от проект на проект като пчела и да се опитва да ги усъвършенства. Но когато му се наложи той да движи нещата, се оказа ужасен мениджър. На никого не му харесваше да работи за него. Хората чувстваха, че нямат ръководител. Той имаше група за стратегическо планиране, която бе като Гестапо — без нейното одобрение не можеше да се похарчи и цент. Въпреки че вече прекъснаха отношенията си с него, уважавам постиженията му през първите десет години. Харесвах някои страни на характера му. Симпатяга е — може да бъде умен и духовит. Но той си има и тъмна страна. В крайна сметка егото му взе връх. Отначало беше разумен и справедлив към мен, но в течение на десетте години, през които работихме заедно, се сблъсках и с тъмната му страна.“

Най-големият проблем на Айснър през 2004 г., е че не проумява какъв хаос цари в анимационния му отдел. Двата последни филма — „Планетата на съкровищата“ (Treasure Planet) и „Братът на мечката“ (Brother Bear), не правят чест на репутацията на „Дисни“, нито подобряват счетоводния баланс на компанията. Хитовите анимационни филми са свежата кръв на фирмата; именно те служат като основа за създаването на нови пътешествия из тематични паркове, на играчки и телевизионни шоута. Примери за това са „Играта на играчките“ и нейните продължения, шоуто „Дисни на лед“, мюзикълът „Играта на играчките“, изпълняван на круизните корабчета, дузина механични играчки, от които се продават 25 милиона екземпляра, модна линия дрехи. Случаят с „Планетата на съкровищата“ не е такъв.

— Майкъл не разбра колко сериозни са проблемите на „Дисни“ в анимацията — обяснява по-късно Айгър. — Това се видя и в отношенията ни с „Пиксар“. Той не осъзна колко се нуждаем от тях до такава степен.

Освен това Айснър обича да преговаря, но мрази да прави компромиси, което невинаги е най-добрата комбинация в сделките с Джобс, който има същия характер.

— Тежките преговори трябва да бъдат решавани с компромиси. Само че нито един от двамата не е майстор в това — казва Айгър.

Краят на безизходицата идва една съботна нощ през март 2005 г. когато Айгър получава телефонно обаждане от бившия сенатор Джордж Мичъл и други членове на борда на „Дисни“. Те му казват, че до няколко месеца ще замести Айснър като главен изпълнителен директор на „Дисни“. На следващата сутрин Айгър звъни на дъщерите си, както и на Стив Джобс и Джон Ласетър. Той просто и ясно казва, че цени „Пиксар“ и иска споразумение. Джобс е развълнуван. Той харесва Айгър и дори цени малкото неща, което ги свързва: бившата му приятелка Дженифър Игън и съпругата на Айгър са били съквартирантки.

Същото лято, преди Айгър да поеме официално поста, двамата с Джобс правят един вид тест на евентуалната сделка. „Епъл“ планира да пусне iPod, който възпроизвежда видеоклипове и музика. Компанията се нуждае от сериали, които да продава, а Джобс избягва да води публични преговори за тях, защото, както обикновено, иска продуктът да бъде запазен в тайна до последния момент. Айгър, който притежава няколко айпода и ги ползва по цял ден — от тренировките по фитнес в 5 сутринта до късно през нощта — вече има идея. Той веднага предлага най-популярните сериали на ABC — „Отчаяни съпруги“ и „Изгубени“.

— Договорихме сделката за една седмица и бе доста сложно — казва Айгър. — Тя бе важна, защото Стив можа да види как работя и всички видяха, че „Дисни“ всъщност може да работи със Стив.

За представянето на видео айпода Джобс наема театър в Сан Хосе и кани Айгър като гост-изненада.

— Никога не бях присъствал на представяне на негов продукт, затова нямах представа, че е толкова голяма работа — спомня си Айгър. — Това бе истински пробив в отношенията ни. Той видя, че аз съм „за“ новите технологии и съм готов да поема рискове.

Джобс прави обичайната си виртуозна презентация, представяйки всички функции на новия iPod. Обявява, че устройството е „едно от най-добрите неща, които някога сме правили“ и че магазинът му iTunes Store ще продава музикални видеоклипове и кратки филми. После в обичайния си стил заявява:

— А, да, и още нещо: iPod ще продава ТВ сериали.

Следват бурни аплодисменти. Джобс споменава, че двата най-популярни сериала са на ABC.

— А кой притежава ABC? „Дисни“! Познавам тези момчета — ликуващо завършва той.

Когато след това се качва на сцената, Айгър изглежда не по-малко спокоен от Джобс.

— Едно от нещата, които най-силно вълнуват Стив и мен, е пресечната точка на невероятното съдържание с авангардната технология — казва той. — Изключително се радвам, че съм тук, за да обявя, че сътрудничеството ни с „Епъл“ се разширява. — След премерена пауза той допълва: — Не с „Пиксар“, а с „Епъл“.

Но от топлата му прегръдка с Джобс става ясно, че сделката между „Пиксар“ и „Дисни“ е възможна.

— Това бе израз на моя начин на работа, тоест „Прави любов, а не война“ — спомня си Айгър. — Ние бяхме във война с Рой Дисни, „Комкаст“, „Епъл“ и „Пиксар“. Исках да оправя всичко това, особено отношенията с „Пиксар“.

Айгър току-що се е върнал от Хонконг, където е открит нов „Дисниленд“. Церемонията включва обичайния парад с герои на „Дисни“ по Главната улица. Там Айгър осъзнава, че единствените персонажи, създадени през изминалото десетилетие, са на „Пиксар“.

— Тогава изведнъж ми стана ясно — спомня си той. — Стоях до Майкъл, но не му казах онова, което си мислех. Обвинявах го за управлението на анимацията през този период. След десетте години, в които се родиха „Цар Лъв“, „Красавицата и Звярът“ и „Аладин“, следваха десет безплодни години.

Айгър се връща в Бърбенк и поръчва да бъде направен финансов анализ. Открива, че през последното десетилетие всъщност са губили пари от анимацията и са произвели малко допълващи продукти. На първото събиране на борда той представя анализа на директорите, които се разгневяват, че тези факти не са им били съобщени.

— Докато анимацията върви, ще върви и компанията — заявява той. — Един хитов анимационен филм е като голяма вълна, която носи със себе си приходи от паради на персонажите, музика, тематични паркове, видеоигри, телевизия, интернет и потребителските продукти. Ако няма кой да предизвика такава вълна, компанията няма да успее.

Той представя на директорите няколко варианта. Те биха могли да се задоволят с текущото управление на анимацията, което според него няма да донесе възход. Могат да сменят ръководството и да назначат други хора, но не се знае кои биха могли да са те. Или да купят „Пиксар“. „Проблемът е, че не зная дали се продава, а ако се продава, вероятно ще струва огромна сума пари“, казва той. Бордът му поръчва да проучи възможностите за закупуване.

Айгър подхожда към въпроса по необикновен начин. На първия си разговор с Джобс той признава за прозрението, което е получил в Хонконг, и как то го е убедило, че „Дисни“ отчаяно се нуждаят от „Пиксар“.

— Ето защо обичах Боб Айгър — спомня си Джобс. — Той просто си каза всичко. Според традиционните правила това е най-глупавото нещо, което можете да направите, когато пристъпвате към преговори. А той просто сложи картите си на масата и каза: „Ние сме загубени.“ Веднага го харесах, тъй като и аз постъпвам по същия начин. Просто слагаме веднага всички карти на масата и виждаме накъде отиват нещата. (Всъщност това не е обичайният подход на Джобс по деловите въпроси. Той често започва преговорите с твърдението, че продуктите или услугите на другата компания са пълен боклук.)

Джобс и Айгър си организират делови разходки — из кампуса на „Епъл“, в Пало Алто, в Сън Вали. Отначало двамата планират нова сделка: „Пиксар“ ще си върне всички права върху вече произведените филми и техните персонажи, отстъпвайки равен дял от печалбата на „Дисни“, на които ще плаща скромна такса за дистрибуция на бъдещите си филми. Айгър обаче се опасява, че подобна сделка ще превърне „Пиксар“ в конкурент на „Дисни“, което би било неприемливо, дори „Дисни“ да има равен дял с „Пиксар“. Затова намеква на Джобс, че има идея за нещо по-голямо.

— Искам да знаеш, че се опитвам да мисля нестандартно — казва той.

Джобс се държи насърчително.

— Не мина много време и на двамата ни стана ясно, че дискусиите могат да доведат до придобиване (покупка на една компания от друга) — спомня си Джобс.

Но Джобс първо се нуждае от благословията на Джон Ласетър и Ед Катмъл, затова ги кани у дома си. Там пристъпва направо към въпроса.

— Трябва да опознаем Боб Айгър — казва им той. — Може би трябва да помислим да го включим в играта и да му помогнем да възстанови „Дисни“. Той е голям пич.

Отначало те са скептични.

— За него трябва да е било очевидно, че сме направо шокирани — спомня си Ласетър.

— Ако вие, момчета, не сте навити, хубаво, но искам да опознаете Айгър, преди да решите. Отначало и аз се чувствах като вас, но наистина започнах да харесвам този човек — продължава Джобс.

Той обяснява колко лесно са сключили сделката със сериалите на ABC и добавя: „Днешната «Дисни» е различна от онази на Айснър както деня от нощта. Айгър е открит човек и с него няма драми.“

Ласетър си спомня, че той и Катмъл просто седели и го слушали със зяпнали уста.

Айгър се захваща за работа. Той взема самолета от Лос Анджелис и отива на вечеря в дома на Ласетър, където двамата разговарят до късно след полунощ. После води на вечеря Катмъл и посещава студиото на „Пиксар“ — сам, без придружители и без Джобс. „Отидох и се срещнах с всички режисьори един по един и всеки от тях ми разказа за своя филм“, казва той.

Ласетър е горд от впечатлението, което екипът му оставя у Айгър, и това, естествено, стопля отношението му към него:

— Никога не съм се гордял с „Пиксар“ толкова, колкото през този ден. Всички екипи и презентации бяха изумителни и Боб бе много впечатлен.

Наистина, след като се запознава с филмите, които предстои да излязат през следващите няколко години — „Коли“, „Рататуй“, „Уол-И“, Айгър възкликва пред главния финансов директор в „Дисни“: „Господи, те са подготвили велики неща. Трябва да осъществим тази сделка. Това е бъдещето на компанията.“ Той признава, че не вярва в успеха на филмите, по които работи анимационният отдел на „Дисни“.

Сделката, която те предлагат, е „Дисни“ да купи „Пиксар“ за 7.4 милиарда долара налични средства. Така Джобс би станал най-големият акционер на „Дисни“, с приблизително 7% от авоарите на компанията, в сравнение с 1.7%, на Айснър и 1% на Рой Дисни. Анимацията на „Дисни“ преминава към „Пиксар“, като Ласетър и Катмъл стават ръководители на обединения отдел. „Пиксар“ запазва собствената си марка, нейното студио и главен офис остават в Емъривил и запазва дори имейл адресите си.

Айгър моли Джобс да доведе Ласетър и Катмъл в неделя сутринта на тайна среща с борда на „Дисни“ в Лос Анджелис. Целта му е да ги успокои по отношение на тази радикална и скъпа сделка. Докато чакат пред асансьора, Ласетър казва на Джобс: „Ако взема да се вълнувам прекалено много или да приказвам прекалено дълго, ме докосни по крака.“ Налага се Джобс да го направи веднъж, но като цяло Ласетър прави перфектна презентация на сделката.

— Говорих за това как ние правим филмите си, какви са нашите възгледи, честността, която поддържаме помежду си, и как отглеждаме и развиваме творческите таланти — спомня си той.

Бордът задава много въпроси и Джобс оставя Ласетър да отговори на повечето от тях. Но именно Джобс разказва колко вълнуващо е да обединиш изкуството и технологията:

— В това се изразява нашата корпоративна култура — също както в „Епъл“ — казва той.

Преди бордът на „Дисни“ да получи шанс да одобри сливането обаче, Майкъл Айснър се появява от небитието, за да се опита да го предотврати. Той звъни на Айгър и казва, че сделката ще им излезе твърде скъпо.

— Можеш и сам да оправиш нещата с анимацията — настоява Айснър.

— Как? — пита Айгър.

— Знам, че можеш — отвръща Айснър.

— Майкъл, защо казваш, че мога да я оправя, когато сам не можа — пита раздразнено Айгър.

Айснър заявява, че е искал да дойде на срещата на борда, въпреки че не е вече негов член или служител, и да разубеди останалите. Айгър отказва, но тогава Айснър се обажда на Уорън Бъфет, един от големите акционери, и на Джордж Мичъл, който е главен директор. Бившият сенатор убеждава Айгър да позволи на Айснър да каже мнението си.

— Казах на борда, че не е нужно да купуват „Пиксар“, защото вече притежават 85% от филмите, които „Пиксар“ е произвел — разказва Айснър.

С това той има предвид, че за вече готовите филми „Дисни“ получава същия процент от брутните приходи и има право да създаде продължения и да използва потенциала на персонажите за бъдещи продажби на различни продукти.

— Направих презентация, в която посочих — ето ги 15-те процента от „Пиксар“, които „Дисни“ още не притежава. Това, което реално ще получите, са тези проценти. Останалото е просто залог върху бъдещите филми на „Пиксар“.

Айснър признава, че „Пиксар“ се развиват добре, но изтъква, че това няма да продължи дълго.

— Представих историята на продуцентите и режисьорите, които са направили Х-броя хитове един след друг и след това са се провалили. Така стана със Спилбърг, с Уолт Дисни, с всички.

Той пресмята, че за да бъде сделката изгодна, всеки нов филм на „Пиксар“ трябва да носи приходи от 1.3 милиарда долара.

— Джобс беше бесен, че съм наясно с това — казва по-късно Айснър.

След като той излиза от стаята, Айгър оборва неговите аргументи един по един. „Нека да ви кажа какво куцаше в тази презентация“, започва той. След като бордът изслушва и двамата, одобрява предложената от Айгър сделка.

Айгър прелита до Емъривил, за да се срещне с Джобс и заедно да оповестят сделката пред служителите на „Пиксар“. Преди това обаче Джобс се усамотява с Ласетър и Катмъл.

— Ако някой от вас има съмнения, просто ще им кажа „Не, благодаря“ и ще ги отсвиря.

Той не е напълно искрен. На този етап от сделката подобно нещо е почти невъзможно. Но това е жест на добра воля. „Аз съм съгласен“, казва Ласетър. „Да действаме“, добавя Катмъл. Прегръщат се, а Джобс се разплаква.

Всички се събират в атриума.

— „Дисни“ купува „Пиксар“ — обявява Джобс.

Тук-там се появяват сълзи, но когато той обяснява подробностите по сделката, служителите осъзнават, че в известен смисъл те купуват другата компания. Катмъл ще бъде ръководител на анимационния отдел на „Дисни“, а Ласетър — главен творчески директор. Накрая всички ликуват. Айгър стои встрани и Джобс го кани в средата на сцената. Когато той заговорва за това, колко специална е „Пиксар“ и колко много „Дисни“ иска да я развие и да се поучи от нея, тълпата избухва в аплодисменти.

— Моята цел винаги е била да правя не само страхотни продукти, но и да създавам велики компании — казва по-късно Джобс. Уолт Дисни правеше това някога. С това сливане ние запазихме „Пиксар“ като велика компания и помогнахме и „Дисни“ да остане такава.