Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (48)

Битката за GUI

По това време „Майкрософт“ пуска операционната система DOS, предназначена за IBM и за компютри, съвместими с техните. Тя се основава на старомоден интерфейс с текстови команди, при който потребителят се сблъсква с враждебни кодирани съобщения като С:\>. Когато сътрудничеството им с Гейтс се задълбочава, Джобс и хората му започват да се тревожат, че фирмата му ще открадне разработения от тях графичен потребителски интерфейс (GUI). Анди Херцфелд забелязва, че негов колега от „Майкрософт“ го разпитва твърде подробно за операционната система на „Макинтош“.

— Казах на Стив, че явно „Майкрософт“ се опитва да копира „Мак“ — спомня си той.

Притесненията им са съвсем основателни. Гейтс е убеден, че бъдещето е в графичните интерфейси, и смята, че „Майкрософт“ има точно толкова право, колкото и „Епъл“ да копира разработките на „Ксерокс ПАРК“. По-късно без смущение признава:

— Казахме: „Хей, та ние също сме привърженици на графичния интерфейс и видяхме «Алто» на «Ксерокс»“.

При първоначалната им сделка Джобс убеждава Гейтс „Майкрософт“ да не продава графичен софтуер на никого освен на „Епъл“ до една година след пускането на „Макинтош“ през януари 1983 г. За съжаление на „Епъл“ в споразумението не е предвидена вероятността „Макинтош“ да се забави с една година. Затова съвсем логично през ноември 1983 г. Гейтс разкрива, че „Майкрософт“ планира да разработи нова операционна система за персоналните компютри на IBM, включваща графичен интерфейс с прозорци, икони и навигация с мишка. Системата е наречена Windows. Гейтс организира продуктово представяне в стил Джобс — най-скъпото в историята на „Майкрософт“ до момента.

Джобс побеснява. Знае, че няма как да го предотврати (ангажиментът на „Майкрософт“ да не прави конкурентен софтуер изтича), но въпреки това опитва.

— Веднага ми докарайте Гейтс! — заповядва на Майк Бойч, който отговаря за връзките с други софтуерни компании.

Гейтс идва сам и с желание да обсъдят нещата.

— Стив ме извика, за да ми се накара — спомня си той. — Отидох в Купертино като по команда. Казах му, че работим по Windows и смятаме да се посветим на графичните интерфейси.

Срещата се провежда в заседателната зала на Джобс в присъствието на десетина служители на „Епъл“, чакащи да видят как шефът им ще се нахвърли върху Гейтс. Джобс напълно оправдава очакванията им.

— Това е пладнешки обир! — закрещява той. — Ние ти се доверихме, а ти искаш да ни окрадеш!

Херцфелд си спомня, че Гейтс седял спокойно, погледнал Стив в очите, после отвърнал с характерния си писклив глас:

— Е, Стив, има и друга гледна точка. Просто и двамата имахме един богат съсед на име „Ксерокс“. Аз разбих дома му, за да открадна телевизора, но се оказа, че някой ме е изпреварил.

Двудневното посещение на Гейтс изважда на показ цялата гама от емоционални реакции и манипулативни методи на Джобс. Освен това става ясно, че сътрудничеството между „Епъл“ и „Майкрософт“ е като любовен танц на скорпиони, които се въртят предпазливо един около друг, знаейки, че едно ужилване би могло да бъде смъртоносно и за двамата. След скарването в заседателната зала Гейтс прави на Джобс бърза демонстрация на идеята си за Windows.

— Стив не знаеше как да реагира — спомня си той. — Можеше да каже: „Това със сигурност е нарушение на еди-какво си.“ Обаче не каза така, а обяви: „Това е пълен боклук!“

Гейтс е доволен, защото така получава шанс да успокои колегата си за момент.

— Казах му: „Да, това е доста сполучлив пълен боклук.“

Тогава Джобс демонстрира куп други емоции.

— Държа се адски грубо — разказва Гейтс. — После по едно време почти се разплака, едва не почна да ме моли: „Ама няма ли начин да го избегнем?“ — Гейтс запазва пълно самообладание. — Имам голямо предимство пред някой, който е прекалено емоционален. Просто по-лесно сдържам чувствата си.

Както обикновено, когато иска да проведе сериозен разговор, Джобс предлага да излязат на разходка. Тръгват по улиците на Купертино, спират в един ресторант на самообслужване, после пак тръгват.

— Трябваше да ходим, което не е сред любимите ми начини за правене на бизнес — разказва Гейтс. — Започна да приказва неща от рода: „Добре, добре, само да не прилича прекалено на това, което ние правим.“

В крайна сметка „Майкрософт“ успява да завърши Windows 1.0 чак през есента на 1985 г. Дори тогава продуктът е некадърно направен. Липсва му елегантността на „Макинтош“ и прозорците се подреждат един до друг, а не се припокриват по ефектния начин, измислен от Бил Аткинсън. Коментаторите го осмиват, а потребителите го избягват. Въпреки това, както често се случва с продуктите на „Майкрософт“, от компанията упорстват, постепенно Windows става по-добрата операционна система и се налага на пазара.

Джобс така и не успява да надмогне гнева си.

— Ограбиха ни, защото Гейтс е един безсрамник! — заяви пред мен трийсет години по-късно.

Когато предадох думите му на Гейтс, той коментира:

— Ако наистина вярва в това, което казва, значи живее в някой от измислените си светове.

От юридическа гледна точка Гейтс е прав, както многократно отсъждат съдилищата в течение на годините. От практическа гледна точка също има силни аргументи. Въпреки че „Епъл“ сключва договор за правото да ползва онова, което хората му виждат в „Ксерокс ПАРК“, никой не може да забрани на други компании да разработват подобни графични интерфейси. Оказва се, че „видът и излъчването“ на един компютърен дизайн е нещо твърде трудно да бъде защитено.

Все пак възмущението на Джобс е разбираемо. Системата на „Епъл“ е по-новаторска, изпълнена с повече въображение, по-елегантна и с по-красив дизайн. Но въпреки че „Майкрософт“ създава една грубо прекопирана продуктова серия, в крайна сметка тя печели войната на операционните системи. Това отразява един недостатък в устройството на вселената: по-добрите и по-иновативни продукти невинаги печелят. Десет години по-късно тази истина кара Джобс да произнесе една присъда, която може би звучи малко арогантно и пресилено, но съдържа и много истина:

— Единственият проблем на „Майкрософт“ е, че просто нямат вкус, абсолютно никакъв вкус. Не говоря в тесния смисъл. Говоря в широкия смисъл — те не измислят нищо оригинално и не влагат въображение в продуктите си.