Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (152)

Епилог

Един слънчев следобед, когато не се чувстваше добре, Джобс седеше в задния си двор и размишляваше за смъртта. Разказваше за преживяното в Индия близо четири десетилетия по-рано, за будизма и възгледите си за прераждането и непреходността на духа.

— За вярата в Бог съм почти петдесет на петдесет. През по-голямата част от живота си съм смятал, че сигурно има нещо повече от онова, което виждаме.

Призна, че сега, изправен пред смъртта, може би надценява вероятността за съществуването на Бог, защото му се иска да вярва в задгробния живот.

— Харесва ми да мисля, че след смъртта ни остава нещо. Странно е целият този опит и малкото мъдрост, които си събрал, да изчезнат ей така. Затова много ми се иска да вярвам, че нещо остава, че може би съзнанието се запазва.

Замисли се, а след дълго мълчание добави:

— Но пък от друга страна, може да е като бутон за стартиране. Щрак и те няма.

Отново замълча за момент и се усмихна леко:

— Може би затова не обичах да слагам копче за изключване на устройствата на „Епъл“.