Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (79)

До безкрайността и отвъд нея!

През ноември 1995 г. се състоят две премиери на „Играта на играчките“. „Дисни“ организира първата в големия стар театър в Лос Анджелис „Ел Капитан“. До него е построена временна къща, в която посетителите могат да се срещнат с героите от филма. Хората от „Пиксар“ получават няколко пропуска, но цялото събитие и списъкът на поканените отразяват стила на „Дисни“. Джобс въобще не се появява. Вместо това той наема „Риджънси“, подобен театър в Сан Франциско, и организира там своя премиера. Вместо Том Ханкс и Стив Мартин, гостите са знаменитости от Силициевата долина като Лари Елисън и Анди Гроув. Това шоу е организирано изцяло в стила на Джобс и именно той, а не Ласетър се качва на сцената, за да представи филма.

Двойната премиера излага на преден план един наболял въпрос: чий филм е „Играта на играчките“ — на „Дисни“ или на „Пиксар“? Дали „Пиксар“ е само подизпълнител, който е помогнал на „Дисни“ да направи филма? Или пък „Дисни“ е само разпространител, който помага на „Пиксар“ да пласира продукцията си? Истината е някъде по средата. По-важният въпрос обаче е дали егото на участниците — Майкъл Айснър и Стив Джобс — ще им позволи да си партнират.

Залозите стават още по-големи, когато „Играта на играчките“ се превръща в абсолютен хит и пожънва невиждан успех. Сумата, вложена във филма, се възвръща още през първия уикенд. Печалбата само от премиерата в Щатите е 30 милиона долара. Общата печалба за страната е 192 милиона, а в световен мащаб — 362 милиона. Той става най-печелившият филм на годината, като побеждава „Батман завинаги“ и „Аполо 13“. Според сайта на „Ротън Томатоус“ 100% от оценките на критиката са положителни. Ричард Корлиз от „Таймс“ казва, че това е „най-творческата комедия на годината“, Дейвид Ансенз от „Нюзуийк“ го нарича „чудо“, а Джанет Маслин от „Ню Йорк Таймс“ го препоръчва на деца и възрастни като „изключително поучителна история, издържана в традицията на «Дисни»“.

Единственото, което дразни Джобс, е, че критици като Джанет Маслин пишат за „традицията на Дисни“, а не за появата на „Пиксар“ на сцената. След като прочита нейната статия, той решава да мине в офанзива и да изтъкне ролята на компанията си. Двамата с Ласетър гостуват в шоуто на Чарли Роуз и там Джобс подчертава, че „Играта на играчките“ е филм на „Пиксар“. Нещо повече — той заявява, че това е исторически момент, защото се е родило ново филмово студио.

— След като „Снежанка“ излезе на екран, всяка голяма филмова компания се стреми към пробив в анимационното кино, но досега „Дисни“ бе единственото студио, което успя да превърне пълнометражен анимационен филм в суперхит — казва той на Роуз. — „Пиксар“ е второто студио, което постига този успех.

Джобс дебело подчертава, че „Дисни“ не е нищо повече от дистрибутор на филма на „Пиксар“.

— Той непрекъснато повтаряше: „Ние от «Пиксар» сме велики, а вие в «Дисни» сте пълни боклуци“ — спомня си Майкъл Айснър. — Но ние сме тези, които в действителност създадоха „Играта на играчките“. Ние допринесохме за всички аспекти на филма, мобилизирахме всичките си ресурси — от отдела по маркетинг до „Дисни Чанъл“ — и направихме този филм истински хит.

Джобс стига до извода, че фундаменталният въпрос „Чий е филмът?“ трябва да се реши посредством договор, а не словесна война.

— След успеха на „Играта на играчките“ — споделя той — осъзнах, че трябва да сключим нова сделка с „Дисни“, ако искаме да бъдем истинско студио, а не просто подизпълнители.

Но за да може да преговаря с Дисни на равни начала, „Пиксар“ трябва да сложи пари на масата. А това изисква акциите на компанията да бъдат пуснати на борсата.

Предлагането на акциите на фондовата борса става точно една седмица след премиерата на „Играта на играчките“. Джобс залага на това, че филмът ще пожъне успех, и този риск му носи огромна печалба. Както и при пускането на акциите на „Епъл“, в 7 сутринта е организирано тържество в офиса на основния брокер в Сан Франциско. Това е часът, в който първите акции ще бъдат пуснати на борсата. Първоначалният план е да се предлагат по 14 долара, за да могат лесно да се продадат. Джобс настоява цената им да е 22 долара, което би донесло повече пари на компанията, ако продажбата се окаже успешна. Тя надминава и най-смелите му мечти. Това става най-голямото листване на компания на фондовата борса за годината, като изпреварва дори „Нетскейп“. През първия половин час цената се вдига до 45 долара за акция и се налага търговията да бъде забавена заради прекалено многото поръчки. Цената им продължава да се качва и достига 49 долара, но в края на деня спира на 39.

В началото на годината Джобс се е надявал да намери купувач за компанията, за да може да си възвърне 50-те милиона, които е вложил в нея. В края на деня акциите, които е запазил за себе си (около 80%), струват около двайсет пъти повече и достигат астрономическата сума от 1.2 милиарда долара. Това превишава пет пъти сумата, която е получил за „Епъл“, когато акциите й са пуснати на пазара през 1980 г. Но Джобс казва на Джон Маркоф от „Ню Йорк Таймс“, че парите не означават много за него.

— Не е като да мечтая да си купя яхта — казва той. — Никога не съм правил това за пари.

Успехът означава, че „Пиксар“ вече няма да зависи от парите на „Дисни“, за да прави филми. Точно това е била целта на Джобс.

— Тъй като можехме да осигурим половината от средствата за производство на филмите, вече щях да искам половината от печалбата — спомня си той. — Но най-важното за мен бе да има съвместно брандиране. Вече щеше да има филми на „Пиксар“ и филми на „Дисни“.

Джобс взима самолета и отива на обяд с Айснър, който остава като втрещен от нахалството му. Имат договор за три филма, а „Пиксар“ е направил само един. Всяка от страните разполага със собствено „ядрено оръжие“. Каценбърг вече се е скарал с Айснър, напуснал е „Дисни“ и заедно със Стивън Спилбърг и Дейвид Гефен е основал „Дриймуъркс SKG“. Джобс заявява, че ако Айснър не се съгласи на нова сделка с „Пиксар“, тогава след завършването на останалите два филма „Пиксар“ ще започне да работи с друго студио, например това на Каценбърг. От своя страна Айснър заплашва Джобс, че ако това се случи, „Дисни“ сами ще направят продълженията на „Играта на играчките“, използвайки Уди, Бъз и всички други герои, създадени от Ласетър.

— Това щеше да е един вид посегателство над нашите деца, героите — казва по-късно Джобс. — Джон се разплака, като чу за това.

Двамата стигат до ново споразумение. Айснър се съгласява „Пиксар“ да вложи половината от парите, необходими за новите филми, и съответно да прибере половината от печалбата.

— Той смяташе, че няма да успеем да направим още много подобни хитове и така само ще му спестим пари — казва Джобс. — В крайна сметка това се оказа страхотно за нас, тъй като „Пиксар“ създаде един след друг десет изключително успешни филма.

Двамата постигат съгласие и за съвместно брандиране, макар че пазарлъкът за това продължава още по-дълго.

— В началото заех позицията, че това са филми на „Дисни“, но след това отстъпих — спомня си Айснър. — Започнахме да спорим с колко големи букви да бъде изписано името на „Дисни“ и съответно това на „Пиксар“. Изобщо, държахме се като четиригодишни хлапета.

Но в началото на 1997 г. те сключват сделка за производството на пет филма за период от десет години и дори се разделят като приятели. Поне за момента.

— По онова време Айснър се държеше разумно и честно към мен — казва Джобс по-късно. — Но в крайна сметка, след около десет години стигнах до извода, че той не е добър човек.

В писмо до акционерите на „Пиксар“ Джобс обяснява, че равнопоставеното брандиране с „Дисни“ във всички филми и правата върху рекламите и играчките са най-важният аспект от сделката. Ето какво пише той:

„Искаме «Пиксар» да стане също толкова авторитетна марка, колкото и «Дисни». За да спечелим обаче такова доверие, зрителите трябва да знаят, че именно «Пиксар» създава филмите.“

През цялата си кариера Джобс е известен с това, че създава изключителни продукти. Не по-малко важна обаче е способността му да основава изключителни компании с ценни брандове. Той създава две от най-великите за своето време: „Епъл“ и „Пиксар“.