Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (23)

Реджис Маккена

Първата стъпка от този процес е да убедят водещия рекламен агент в Долината, Реджис Маккена, да работи за „Епъл“. Маккена произхожда от голямо работническо семейство от Питсбърг и притежава вродена суровост, която замаскира с чара си. Той не успява да завърши университет, работи за „Феърчайлд“ и „Нешънъл Семикъндактър“, докато накрая създава собствена рекламна агенция. Специалитетът му е да изпраща ексклузивни интервюта с клиентите си на подбрани журналисти и да измисля впечатляващи рекламни кампании, формиращи у потребителите по-ясна представа за продукти като микрочиповете. Една от тях е серия вестникарски реклами за „Интел“, на които са изобразени спортни коли и жетони за залагания, а не обичайните скучни бизнесграфики. Именно те привличат вниманието на Джобс и той се обажда в „Интел“ да пита кой ги е създал. „Реджис Маккена“ — гласи отговорът.

— Попитах какво е „Реджис Маккена“ — спомня си Джобс — и те ми отговориха, че е име на човек.

Джобс не успява да се свърже с Маккена. Прехвърлят обаждането му към Франк Бърдж в счетоводния отдел, който се опитва да го разкара. Джобс започва да звъни почти всеки ден.

Бърдж най-после се съгласява да отиде в гаража на Джобс. „Ужас, този тип не се търпи — помисля си при първата среща. — Колко скоро мога да си тръгна, без да изглежда грубо?“ Сетне, когато започва да разговаря с дрипавия и некъпан Джобс, две неща му правят силно впечатление:

— Първо, беше невероятно умен младеж. И второ, не разбрах и една стотна от това, което ми приказваше.

Затова предлага на Джобс и Возняк да се срещнат със — както гласи духовитата визитна картичка — „самия Реджис Маккена“. Сега иначе срамежливият Возняк е този, който реагира остро. Когато Маккена вижда статията, която е написал за „Епъл“, и отбелязва, че е на твърде специализиран език и трябва да се преработи, Воз се сопва: „Няма да допусна някакъв рекламен агент да ми пипа статията.“

Тогава Маккена им предлага да го освободят от присъствието си.

— Стив обаче ми се обади скоро след това и каза, че иска пак да се видим — спомня си Маккена. — Този път дойде без Воз и се разбрахме.

Маккена натоварва екипа си да изработи брошури за Apple II. Първото, което правят, е да махнат натруфената ренесансова емблема на Рон Уейн, която противоречи на цветния и закачлив рекламен стил на Маккена. Натоварват художника Рон Яноф да измисли нова. „Не я правете сладникава“, нарежда Джобс.

Яноф представя емблема с формата на обикновена ябълка в два варианта: цяла и нахапана. Първата прилича прекалено много на череша, затова Джобс избира нахапаната. Освен това предпочита по-скъпия за отпечатване вариант с ивици в шест размити цвята, „заклещени“ между тревисто зелено и ярко синьо. Като мото на брошурата Маккена слага една сентенция, често приписвана на Леонардо да Винчи, която ще се превърне в определяща за продуктовата философия на Джобс: „Истинското изящество е в простотата.“