Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (116)

„Животът на една буболечка“

Когато „Епъл“ приключва разработката на iMac, Джобс отива с Джони Айв да го покаже на хората от „Пиксар“. Той предусеща, че компютърът притежава тъкмо тази енергична индивидуалност, която би допаднала на създателите на Бъз Лайтиър и Уди. Нещо повече, харесва му фактът, че Айв и Джон Ласетър имат таланта да обединяват изкуство и технология, за да получат един забавен продукт.

„Пиксар“ е убежище, в което Джобс може да се скрие от интензивния живот в Купертино. В „Епъл“ мениджърите често са раздразнителни и изтощени, а Джобс е склонен към избухливост и хората край него лесно се изнервят. Сценаристите и илюстраторите в „Пиксар“ изглеждат по-ведри и се държат по-любезно помежду си и дори с Джобс. С други думи, и в двете компании тонът е зададен от хората на върха: в „Епъл“ — от Джобс, а в „Пиксар“ — от Ласетър.

Джобс се отдава изцяло на забавлението да прави филми и става страстен привърженик на алгоритмите, които позволяват магически визуални ефекти като пречупване на слънчевите лъчи от компютърно генерирани дъждовни капки или полюшване на стръкове трева от поривите на вятъра. Той обаче успява да устои на изкушението да контролира творческия процес. Именно в „Пиксар“ Стив се научава да оставя творците свободно да се развиват и да поемат инициатива. Основната причина е в това, че той обича Ласетър — един фин творец, който подобно на Айв събужда най-доброто у Джобс.

Главната роля на Джобс в „Пиксар“ е сключването на сделки, за което допринася характерната му енергичност. Скоро след пускането на „Играта на играчките“ (Toy Story) той се спречква с Джефри Каценбърг, който през лятото на 1994 г. напуска „Дисни“ и се присъединява към Стивън Спилбърг и Дейвид Гифън, с които основава „Дриймуъркс SKG“.

Джобс смята, че неговият екип в „Пиксар“ е споменал на Каценбърг, докато той е бил още в „Дисни“, за предвиждания втори филм — „Животът на една буболечка“ (A Bug’s Life), и че Каценбърг е откраднал идеята за анимационен филм с буболечка, когато е решил да създаде филма „Мравки“ (Antz) в „Дриймуъркс“.

„Докато Джефри все още работеше за «Дисни», ние му подхвърлихме идеята за «Животът на една буболечка»“, казва Джобс. „През шейсетгодишната история на анимацията на никого освен на Ласетър не му беше хрумвало да направи анимационен филм за буболечки. Това бе едно от неговите брилянтни творчески хрумвания. Когато Джефри отиде в «Дриймуъркс», внезапно му дошла идеята да създаде анимационен филм за — виж ти! — не друго, а буболечки. При това твърдеше, че никога не е чувал и дума за това. Той излъга. Стисна зъби и излъга.“

Всъщност не е било точно така. Истинската история е малко по-интересна. Докато е работил в „Дисни“, Каценбърг въобще не е чул за „Животът на една буболечка“. Но след като преминава в „Дриймуъркс“, той поддържа връзка с Ласетър и от време на време му се обажда: „Хей, друже, как я караш? Обаждам се просто да те чуя.“ Така че когато Ласетър отива веднъж по работа в офиса на „Текникалър“ към киностудио „Юнивърсъл“, където се намира и „Дриймуъркс“, се обажда на Каценбърг и го посещава заедно с още няколко колеги. Каценбърг се интересува какъв ще е следващият им проект и Ласетър му казва.

— Описахме му идеята на „Животът на една буболечка“ с мравка в главната роля и му разказахме цялата история — как тя ще организира другите мравки и ще въоръжи група буболечки — циркови изпълнители, за да надвият скакалците — спомня си Ласетър. — Трябваше да бъда по-бдителен. Джефри непрекъснато питаше кога филмът ще бъде пуснат на пазара.

Ласетър започва да се безпокои, когато в началото на 1996 г. чува слухове, че „Дриймуъркс“ правят свой анимационен филм за мравки. Позвънява на Каценбърг и го пита без заобикалки дали е вярно. Каценбърг започва да мънка, да пелтечи и пита откъде е чул това. Ласетър повтаря въпроса си и Каценбърг признава, че е вярно. „Как можа!“ изкрещява Ласетър, който много рядко повишава глас. „Отдавна имахме идея за такъв филм“, казва Каценбърг и пояснява, че му е била подсказана от директор на отдел „Развитие“ в „Дриймуъркс“. „Не ти вярвам“, отговаря Ласетър.

Каценбърг признава, че е ускорил създаването на „Мравки“, за да натрие носа на предишните си колеги от „Дисни“. Първият голям филм на „Дриймуъркс“ трябвало да бъде „Принцът на Египет“ (Prince of Egypt), планиран за пускане в Деня на благодарността през 1998 г. Той се ужасил, когато чул, че „Дисни“ смята да пусне същата седмица „Животът на една буболечка“ на „Пиксар“. Форсирал работата по „Мравки“, за да принуди „Дисни“ да промени датата за пускане на техния филм. „Да ти го начукам“, казва Ласетър, който обикновено не ползва такъв език. Той не проговаря на Каценбърг през следващите тринайсет години.

Джобс побеснява, а той е далеч по-безцеремонен от Ласетър, когато стане дума за изливане на емоциите. Позвънява на Каценбърг и започва да му крещи. Каценбърг предлага да забави създаването на „Мравки“, ако Джобс и „Дисни“ преместят датата за пускане на „Животът на една буболечка“, за да не се конкурира с „Принцът на Египет“. „Това бе безочлив опит за изнудване и го отхвърлих“ — спомня си Джобс. Той казва на Каценбърг, че не може да направи нищо, за да накара „Дисни“ да промени датата на излизане. „Разбира се, че можеш — отговаря Каценбърг. — И планини можеш да преместиш. Именно ти ме научи как се прави това!“ Каценбърг допълва, че когато „Пиксар“ са били пред банкрут, той ги е спасил, предоставяйки им шанс да направят „Играта на играчките“. „Аз бях този, който те подкрепи тогава, а сега им се оставяш да те използват, за да ме прецакат.“ Той подхвърля, че ако Джобс пожелае, може просто да забави производството на „Животът на една буболечка“, без да казва на „Дисни“. „Ако го направиш — казва Каценбърг, — аз ще спра временно «Мравки»“. „Дори не си го помисляй“ — отговаря Джобс.

Каценбърг има основания да протестира. Ясно е, че Айснър и „Дисни“ използват филма на „Пиксар“, за да му го върнат за това, че напуска „Дисни“ и основава конкурентно анимационно студио. „“Принцът на Египет" бе първият ни филм и те решиха да пуснат своя точно на същата дата, само и само да ни навредят", казва той. „Мнението ми е като на Цар Лъв — ако си пъхнеш ръката в моята клетка и започнеш да ме драскаш, пази се.“

Никой не отстъпва и съперничещите си филми с мравки предизвикват фурор сред медиите. „Дисни“ се опитва да предотврати публични изказвания на Джобс с довода, че съперничеството само ще помогне на „Мравки“. Стив обаче е човек, който не може лесно да бъде озаптен. „Лошите момчета рядко печелят“ — казва той пред „Лос Анджелис Таймс“. В отговор хлевоустият маркетингов магьосник на „Дриймуъркс“ Тери Прес подхвърля: „Стив Джобс има нужда от лекарства.“ „Мравки“ е пуснат на пазара в началото на октомври 1998. Филмът не е лош. Уди Алън озвучава ролята на невротична мравка, живееща в конформистко общество, която гори от желание да изрази своята индивидуалност. Списание „Тайм“ пише: „Това е комедия а ла Уди Алън, каквито Уди вече не прави.“ Филмът донася внушителните 91 милиона долара от вътрешния пазар и 172 милиона в световен мащаб.

„Животът на една буболечка“ излиза шест седмици по-късно, както е планирано. Той има по-епичен сюжет, който интерпретира наопаки притчата на Езоп „Мравката и скакалеца“. Освен това е по-виртуозен от техническа гледна точка и съдържа такива поразителни детайли, като например как изглежда тревата от гледната точка на буболечката. От „Тайм“ са много по-възторжени по отношение на този филм. „Дизайнерската разработка е фантастична — един широкоекранен рай от листа и лабиринти, населени с дузини грозни, пъпчиви и мекушави майтапчии. В сравнение с него филмът на «Дриймуъркс» изглежда като радиопродукция“ — пише Ричард Корлис. Печалбата е двойно по-голяма от тази на „Мравки“, достигайки 163 милиона долара от вътрешния пазар и 363 милиона в световен мащаб. (По приходи филмът бие и „Принцът на Египет“.)

Няколко години по-късно Каценбърг се среща случайно с Джобс и се опитва да изглади нещата. Той настоява, че никога не е чувал да се говори за „Животът на една буболечка“, докато е бил в „Дисни“ — ако знаел, споразумението с „Дисни“ щяло да му осигури част от печалбите, така че не би излъгал за такова нещо. Джобс се засмива и се съгласява донякъде. „Помолих те да преместиш датата на излизане, а ти не го направи, затова не можеш да ми се сърдиш, че защитавам рожбата си“, му казва Каценбърг. Той си спомня, че Джобс „реагирал спокойно като дзен-будист“ и казал, че разбира.

По-късно обаче Джобс споделя, че никога не могъл да прости истински на Каценбърг:

„Нашият филм удари в земята неговия по гледаемост. Хубаво ли беше чувството? Не, беше гадно, защото хората започнаха да говорят как всички в Холивуд са се втурнали да правят филми за буболечки. Той отмъкна брилянтната идея на Джон и това никога не може да бъде компенсирано. Постъпи безскрупулно, така че вече му нямам доверие, дори след като се опита да се извини. Той дойде при мен след успеха си с «Шрек» и каза «Най-после съм в мир със себе си» и прочие такива глупости. О, я стига, Джефри.“

Каценбърг е доста по-великодушен. Той смята Джобс за един от „малкото истински гении“ и се научава да го уважава въпреки бурните им взаимоотношения.

„Мравки“ е победен, но по-важното е, че „Пиксар“ доказва, че не е чудо за три дни. „Животът на една буболечка“ донася толкова приходи, колкото „Играта на играчките“, и така доказва, че първият успех не е бил щастлива случайност. „Понякога в бизнеса се среща т.нар. синдром на втория продукт — казва по-късно Джобс. — Той е резултат от неразбирането на какво точно се дължи успехът на първия продукт. Вече бях преживял това с «Епъл». Вярвах, че ако сполучим и с втория филм, значи сме успели.“