Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (102)

FireWire

Идеята на Джобс, че личният компютър може да се превърне в дигитален „пъп“, води началото си от технология на име „ФайърУайър“ (FireWire), развита от „Епъл“ в началото на 90-те години. Тя представлява високоскоростен сериен порт, който прехвърля дигитални файлове (например видеоклипове) от едно устройство на друго. Японските производители на видеокамери започват да я прилагат при изработването на устройствата си; Джобс решава да я включи в подобрените версии на компютъра iMac, които излизат през октомври 1999 г. По онова време той започва да схваща, че FireWire може да стане част от системата за пренасяне на видеоклипове от видеокамера на компютър, откъдето пък могат да се редактират и разпространяват.

За целта обаче iMac трябва да има страхотен софтуер за редактиране на клипове. И така, Джобс отива при старите си приятели в „Адоби“, компанията за дигитален графичен дизайн, и ги моли да направят нова версия на Adobe Premiere (много използвана на компютрите с Windows) за „Мак“. Хората от „Адоби“ изумяват Джобс с директния си отказ. Казват, че „Макинтош“ се ползва от твърде малко хора и съответно не си струва. Джобс се вбесява, чувства се предаден.

— Аз помогнах на „Адоби“ да се появят на бял свят и да добият популярност, а те ме прецакаха! — заявява по-късно.

От „Адоби“ влошават допълнително положението, като отказват да напишат други свои известни програми, например Photoshop, за Mac OSX, макар че „Макинтош“ е популярен сред дизайнерите и други творци, които използват тези приложения.

Джобс така и не прощава на „Адоби“, а десетилетие по-късно влиза в публична война с тях, след като не позволява Adobe Flash да се използва на iPad. От всичко това той научава ценен урок, който само подклажда желанието му да контролира от край до край всички елементи от системата:

— Когато „Адоби“ ни прецакаха през 1999 г., проумях, че не си струва да правим каквото и да било, ако не контролираме и хардуера, и софтуера; иначе щяхме да си получим главите, поднесени на тепсия.

И така, през 1999 г. „Епъл“ започват да произвеждат приложения за „Макинтош“ като Final Cut Pro, с който се редактират дигитални видеоклипове; iMovie, което е опростена версия за обикновени потребители; iDVD, за записване на видеоклипове върху диск; iPhoto като заместител на Adobe Photoshop; GarageBand — за създаване, миксиране и обработване на музика; iTunes — за песни; и iTunes Store — за закупуване на песни.

Много скоро идеята за дигиталния център излиза на преден план.

— За първи път осъзнах това по отношение на видеокамерата — обяснява Джобс. — iMovie прави видеокамерата десет пъти по-ценна.

Вместо стотици часове необработени кадри, които в действителност никога няма да изгледаш от край до край, вече можеш да ги редактираш на компютъра си, да включиш елегантни ефекти, да добавиш музика и надписи и дори да впишеш себе си като продуцент. Програмата дава възможност на хората да творят, да изразяват себе си, да създадат емоционална връзка.

— И точно тогава разбрах, че персоналният компютър ще се превърне в нещо различно, ще прерасне в нещо повече.

Джобс получава още едно прозрение: ако компютърът служи за център, преносимите устройства могат да се опростят. Много от функциите им, като например редактирането на видеоклипове или снимки (с което никое от тях не се справя добре, защото имат твърде малки екрани и менютата им обслужват твърде много функции), могат да се изпълняват значително по-лесно чрез компютъра.

А, да, и още нещо… Джобс разбира, че нещата се получават най-добре, когато всичко — устройството, софтуерът, приложенията, FireWire — работи заедно.

— Започнах да вярвам дори по-силно в предоставянето на цялостни разрешения — припомня си той.

Красотата на идеята му се заключава в простичкия факт, че на пазара има само една компания, която използва подобен „интегриран“ подход. „Майкрософт“ пишат софтуер, „Дел“ и „Компак“ правят хардуер, „Сони“ предлагат множество дигитални услуги, „Адоби“ пък разработват приложения. Само „Епъл“ обаче прави всичко едновременно.

— Ние сме единствената компания, която предлага целия пакет — хардуер, софтуер и операционна система — обяснява той пред „Тайм“. — Поемаме пълна отговорност за удовлетвореността на клиента. Можем да правим неща, които другите просто няма как да направят.

Първата стъпка на „Епъл“ за изпълнение на тази стратегия за дигитално централизиране са видеоклиповете. Чрез FireWire можеш да качиш видеоклипа на своя „Мак“, а пък с iMovie можеш да го редактираш и да го превърнеш в истински шедьовър. А след това какво? Вероятно ще пожелаеш да го запишеш на диск, така че с приятелите си да си го пуснете на DVD-плейъра.

— Така че заедно с хардуерния отдел прекарахме много време над задачата да създадем механизъм, чрез който да можеш да си направиш собствен запис върху DVD — разказва Джобс. — Ние бяхме първите, които го постигнаха.

Както обикновено, Джобс държи продуктът да бъде възможно най-опростен и лесен за ползване — и именно това е ключът към успеха му. Майк Еванджелист, който работи върху софтуерния дизайн за „Епъл“, си спомня как е демонстрирал една от първите версии на интерфейса пред Джобс. Стив хвърля поглед на няколко скрийншота, грабва един маркер и рисува на бялата дъска най-обикновен правоъгълник.

— Ето ти новото приложение — заявява той. — То има един прозорец. Завлачваш видеоклипа си в прозорчето, после натискаш бутона Burn и го записваш. Това е. Точно това ще направим.

Еванджелист остава като гръмнат, но това решение на Джобс води до създаването на простичката програма iDVD. Джобс дори помага за дизайна на иконката Burn.

Джобс е наясно, че всеки момент дигиталната фотография ще придобие популярност, затова „Епъл“ разработва начини да превърне компютъра в дигитален център за снимките на потребителя. Поне през първата година обаче той пренебрегва една наистина голяма възможност. HP, както и няколко други фирми произвеждат устройства за записване на музика върху CD. Джобс обявява, че „Епъл“ ще се съсредоточат върху видеоклиповете, а не върху музиката. Освен това продължава гневно да настоява, че iMac трябва да се отърве от вадещата се поставка за дискове и да използва слот, който му се вижда много по-елегантен. Липсата на поставка означава, че към устройствата не могат да се добавят „записвачки“ за дискове, защото първите „записвачки“ пасват само на варианта с поставка.

— Ние май изпуснахме влака в този случай — припомня си Джобс. — И после се наложи да догонваме останалите наистина скоростно.

Отличителна черта на всяка иновативна компания е не само способността й да ражда идеи, но и да наваксва изоставането.