Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (13)

„Атари“

През февруари 1974 г., след като се мотае осемнайсет месеца в „Рийд“, Джобс решава да се върне при родителите си в Лос Алтос и да си потърси работа. Това не е трудна задача. При разцвета на електрониката през 70-те притурката с обяви в „Сан Хосе Меркюри“ съдържа шейсет страници с предложения за работа в областта на компютърните технологии. Едно от тях привлича вниманието на Джобс: „Печели пари, докато се забавляваш!“ Същия ден Джобс влиза в офиса на производителя на видеоигри „Атари“ и заявява на директора на „Човешки ресурси“ — малко стъписан от раздърпания му вид — че няма да си тръгне, докато не го вземат на работа.

Основател на „Атари“ е широкоплещестият предприемач Нолан Бушнел, обаятелен мечтател с талант на шоумен — с други думи, още един потенциален модел за подражание. След като става известен, той обича да се разхожда с ролс-ройс, да пуши марихуана и да председателства фирмените събрания от ваната. И той като Фридланд умее да превръща чара си в коварна сила, да съблазнява и принуждава, да изкривява действителността със силата на характера си. На това по-късно ще се научи и Джобс. Главният му инженер е Ал Олкърн — едър веселяк, но по-уравновесен, — който изпълнява ролята на възрастния в семейството, като се опитва да прилага идеите и да тушира прищевките на Бушнел. Най-голямото им постижение до постъпването на Джобс във фирмата е видеоиграта „Понг“, при която двама играчи си прехвърлят върху екрана светещо топче с помощта на две подвижни линии, служещи за хилки. (Ако сте под трийсет, попитайте родителите си.)

Когато Джобс влиза в офиса на „Атари“ по сандали и иска работа, служителите веднага извикват Олкърн.

— Казаха ми: „Има някакво хипи във фоайето. Не иска да си тръгне, докато не му дадем работа. Да извикаме ли полиция, или да го пуснем?“ — спомня си Олкърн. — А аз казах: „Пуснете го!“

Така Джобс става един от първите петдесет служители на „Атари“ и започва работа като техник за пет долара на час.

— Като се замисля сега, изглежда странно да назначиш човек, изхвърлен от „Рийд“ — размишлява Олкърн. — В него обаче имаше нещо. Беше много умен, ентусиазиран и запленен от електрониката.

Слагат го в екип с лишения от чувство за хумор инженер Дон Ланг, който още на другия ден се оплаква:

— Тоя тип е един смрадлив хипар! Защо ме мъчите така? Освен това ни се води, ни се кара!

Джобс е убеден, че вегетарианската диета предпазва тялото му не само от вредната слуз, а и от неприятната миризма, дори да не се къпе или пръска с дезодорант. Абсолютно погрешна теория.

Ланг и другите му колеги искат да изгонят Джобс, но Бушнел намира компромисно решение.

— Миризмата и поведението му не бяха проблем за мен — спомня си той. — Стив беше кавгаджия, но по някаква причина ми харесваше. Затова му предложих нощната смяна. Това беше начинът да го спася.

Джобс отива във фирмата, след като Ланг и другите служители са си тръгнали, и работи през нощта. Дори изолиран по този начин, става известен със сприхавия си характер. В редките случаи, когато общува с колегите си, той ги информира, че са „тъпи лайнари“. По-късно настоява, че преценката му е била вярна:

— Причината да се откроявам толкова беше, че всички други бяха адски зле.

Въпреки надменното си държание (а може би точно заради него) той влиза под кожата на шефа си.

— Беше по-философски настроен от всички други — спомня си Бушнел. — Често обсъждахме теориите за свободната воля и предопределеността. Аз смятах, че нещата са по-взаимозависими, че сме програмирани. Че ако разполагаш с достатъчно информация, можеш да предвидиш действията на хората. Стив мислеше точно обратното.

Тази гледна точка е в съгласие с убеждението му, че със силата на волята човек може да промени действителността.

Джобс помага за подобряването на някои игри, като им вкарва чипове за различни забавни ефекти. Готовността, с която Бушнел приема да играе по неговите правила, го вдъхновява и ласкае. Освен това той интуитивно оценява простотата в игрите на „Атари“. Те се продават без упътване и трябва да са толкова елементарни, че всеки надрусан тийнейджър да може да ги разгадае. Единствените инструкции за играта „Стар Трек“ например са: „1. Пусни 25 цента. 2. Избягвай клингонците.“

Не всички колеги на Джобс го отбягват. Той се сприятелява с Рон Уейн — чертожник в „Атари“, който преди това е имал фирма за ротативки. По-късно фалира, но Джобс силно се впечатлява от идеята, че всеки може да създаде собствен бизнес.

— Рон беше удивителен човек — спомня си той. — Той създаваше различни компании. До този момент не бях срещал такъв като него.

Джобс предлага на Уейн да започнат съвместен бизнес. Казва му, че може да вземе заем от 50 000 долара и двамата ще проектират и продават ротативки. Уейн обаче вече се е опарил, затова отказва:

— Казах му, че това е най-бързият начин да загубиш петдесет бона, но ми хареса ентусиазмът му да започне свой бизнес.

Един уикенд, когато Джобс е на гости при колегата си и водят една от обичайните си философски дискусии, Уейн казва, че трябва да му признае нещо. „Сещам се какво — заявява Джобс. — Мисля, че си падаш по мъже.“ Уейн отговаря, че е вярно.

— За първи път някой от познатите ми се досети, че съм гей — разказва той.

Джобс започва да го разпитва: „Какво чувстваш, когато видиш хубава жена?“ „Каквото, когато видя хубав кон. Оценявам красотата й, но не искам да спя с нея. Това е, просто оценявам красотата“ — отвръща Уейн.

Уейн казва, че Джобс го е предразположил да му се разкрие:

— Никой в „Атари“ не знаеше и мога да преброя на пръсти хората, на които въобще някога съм казал. На него обаче просто почувствах, че трябва да кажа, че ще ме разбере. И това по никакъв начин не се отрази на приятелството ни.