Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (74)

Семейният дом

Лорийн споделя влечението на съпруга си към природните храни. Докато следва икономика, тя работи известно време в компанията за производство на сокове „Одуала“, където помага за създаването на първия маркетинг план. След като се омъжва за Джобс, тя решава, че е важно да има своя кариера, защото в детството си е научила, че трябва да бъде самостоятелна. Тя основава своя собствена компания „Теравера“, произвеждаща готови органични ястия, които след това се продават в магазините в Северна Калифорния.

Вместо да живее в отдалечения и малко зловещ необзаведен дом в Удсайд, двойката се мести в една ъглова къща в хубав жилищен квартал в старата част на Пало Алто. Това е царството на привилегированите: сред съседите на семейство Джобс са основателят на „Гугъл“ Лари Пейдж, на „Фейсбук“ Марк Зукърбърг, както и Анди Херцфелд и Джоана Хофман. Къщите обаче са построени така, че да не привличат вниманието, няма високи огради и дълги алеи за коли. Вместо това дворовете са разположени един до друг, покрай тях има широки тротоари, а улиците са спокойни.

— Искахме да живеем в квартал, където децата да могат да ходят пеша на гости у приятелите си — казва по-късно Джобс.

Къщата не е издържана в минималистичния и модернистичен стил на Джобс, нито е огромна и забележителна, така че хората да се спират и да я заглеждат. Тя е построена през 30-те години от местния дизайнер Кар Джоунс, който се специализирал в прецизно изработени домове, напомнящи на английските и френските провинциални къщи.

Двуетажната сграда е построена от червени тухли, дървените греди се виждат, а извитият покрив е покрит с тикли. Тя напомня на провинциална къща от хълмистата местност Котсуолд в Англия или на дома на някой по-заможен хобит. Единственият калифорнийски елемент е големият двор, образуван между крилата на къщата. Таванът в хола е с двойна височина и има формата на купол, но въпреки това стаята не излъчва официалност. Подът е застлан с теракота, в единия край има висок триъгълен прозорец, който стига до върха на тавана. Когато купуват къщата, стъклото е покрито със стъклопис като в параклис, което Джобс заменя с обикновено. Двамата с Лорийн решават да разширят кухнята, така че да може да се сложи пещ на дървени въглища за печене на пици, както и голяма дървена маса, където обикновено се събира семейството. Вместо очакваните четири месеца, ремонтът трае цели шестнайсет, защото Джобс непрекъснато променя дизайна. Освен това купуват една малка къща, която се намира зад тяхната, и я събарят, за да може да се оформи заден двор, който Лорийн превръща в прекрасна градина, пълна с красиви цветя, зеленчуци и подправки.

Джобс е много впечатлен от това, че за простата, но здрава структура на къщата Кар Джоунс е използвал стари материали, включително употребявани тухли и дърво от телефонни стълбове. Гредите в кухнята са били използвани за кофража при изграждането на моста „Голдън Гейт“, който се е строял по същото време, когато е построена и къщата.

— Той е бил самоук занаятчия, но си е разбирал от работата — разказва Джобс, сочейки различни детайли. — Повече се е интересувал от това да сътвори нещо ново, отколкото да направи пари, затова така и не е забогатял. Не е стъпвал извън Калифорния. Черпел е идеи от книгите и от списание „Аркитекчъръл Дайджест“.

Джобс така и не обзавежда къщата си в Удсайд; в нея има само най-необходимото — скрин и матрак в спалнята, маса и няколко сгъваеми стола в стаята, която е определена за трапезария. Иска да е заобиколен само от неща, на които да се възхищава, затова не може просто да отиде в магазина и да накупи мебели. Сега, когато живее в обикновен квартал, със съпруга и бебе на път, се налага да направи някои компромиси. Това обаче се оказва трудна задача. Купуват легла, скринове и аудио система за хола, но изборът на дивани отнема дълго време.

— В продължение на осем години говорехме за мебелите на теория — спомня си Лорийн. — Дълго време си задавахме въпроса: „Каква е функцията на дивана?“

Купуването на домакински уреди също е философска задача, а не моментно хрумване. Няколко години по-късно Джобс описва пред списание „Уайърд“ как са стигнали до закупуването на перална машина:

Оказва се, че американците правят пералните и сушилните по абсолютно погрешен начин. Европейците ги правят много по-добре — дрехите трябва да се перат два пъти по-дълго! Те използват една четвърт от водата, която използваме ние, а накрая по дрехите остава по-малко прах за пране. И най-важното е, че те не превръщат дрехите си в боклуци. Използват много по-малко препарат, много по-малко вода, а дрехите излизат много по-чисти, по-меки и издържат по-дълго. Известно време се колебаехме какъв компромис да направим. Дълго обсъждахме дизайна и семейните ни ценности. Важно ли е дали дрехите ни ще бъдат изпрани за един час или за час и половина? Или е по-важно, че ще бъдат меки и ще могат да се носят по-дълго време? Разговаряхме за това всяка вечер на масата в продължение на около две седмици.

В крайна сметка купуват пералня и сушилня, произведени в Германия.

— Това ми достави по-голяма удоволствие от закупуването на каквато и да било друга техника през последните години — казва Джобс.

Единственото произведение на изкуството, което Джобс купува за сводестия таван в хола, е копие на снимка на Ансел Адамс, на която е запечатан зимен изгрев над планината Сиера Невада, гледана откъм Лоун Пайн, Калифорния. Веднъж домашната прислужница го забърсва с мокър парцал; Джобс успява да издири един от хората, работили с Адамс, който идва в къщата и възстановява повредения слой.

Къщата е толкова непретенциозна, че Бил Гейтс остава доста изненадан, когато отива там на гости с жена си.

— Всички ли живеете тук? — пита Гейтс, който в момента строи огромна къща с размери 6100 кв.м. близо до Сиатъл.

Дори когато отново се връща в „Епъл“ и става световноизвестен милиардер, Джобс няма охрана, нито денонощна прислуга и държи задната врата на къщата си отключена през деня.

Колкото и да е странно и тъжно, единствената заплаха за сигурността се оказва Бъръл Смит, рошавият програмист с ангелски вид на „Макинтош“, който е приятел на Анди Херцфелд. След като напуска „Епъл“, Смит развива шизофрения. Той живее в къща малко по-надолу по улицата, близо до Херцфелд и с напредването на болестта започва да се разхожда гол по улиците, като понякога дори чупи прозорците на колите и църквите. Макар че пие силни лекарства, понякога е трудно да бъде контролиран. В един момент, когато състоянието му се влошава, той започва да ходи до къщата на семейство Джобс всяка вечер, мята камъни по прозореца, оставя безсмислени писма, а една вечер дори хвърля пиратка в къщата. Арестуват го, но делото е прекратено и той е изпратен на лечение.

— Бъръл беше много наивен и забавен, но един ден през април нещо в него сякаш се прекърши — спомня си Джобс. — Това е най-странното и най-тъжното нещо, което някога съм виждал.

Джобс изпитва съчувствие към него и често пита Херцфелд как да помогне на Бъръл. Веднъж Смит е изпратен в затвора, където отказва да съобщи кой е. Три дни по-късно Херцфелд научава за това, обажда се на Джобс и го моли да му помогне да го освободят. Джобс се отзовава на молбата, но задава на Херцфелд един много изненадващ въпрос:

— Ако ми се случи нещо подобно, ще се грижиш ли и за мен така добре, както за Бъръл?

Джобс запазва къщата си в Удсайд, която се намира в планината на около десет мили от Пало Алто. Той иска да разруши огромната постройка в испански колониален стил, с четиринайсет, спални и на нейно място да построи изключително семпла модернистична къща в японски стил, която да заема около една трета от площта на предишната. Защитниците на културното наследство не са съгласни рушащата се сграда да бъде съборена и Джобс води съдебна битка повече от двайсет години. (През 2011 г. той най-после получава разрешение да събори къщата, но по това време вече няма желание да строи втори дом.)

Понякога Джобс използва полуизоставената постройка в Удсайд и особено площта около басейна за семейни събирания. По времето, когато Бил Клинтън е президент и идва със съпругата си Хилари да посети дъщеря си в Станфорд, той отсяда в друга къща в рамките на имота на Джобс. Тъй като и двете къщи са без мебели, Лорийн вика дизайнери, които временно да обзаведат къщите. Веднъж, скоро след скандала с Моника Люински, Лорийн оглежда мебелировката и забелязва, че някои картини липсват. Притеснена, тя пита хората от тайните служби, пристигнали преди президентската двойка, какво е станало с картината. Един от тях я дръпва настрани и й обяснява, че на платното е била изобразена рокля на закачалка и те решили да я махнат, за да се избегне евентуална алюзия със синята рокля на Люински. (По време на един от среднощните си разговори с Джобс Клинтън го пита как според него да постъпи в случая с Люински. „Не знам дали си го направил, но ако е така, мисля, че трябва да кажеш на хората“, съветва Джобс президента. От другия край на линията последва мълчание.)