Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (113)

„Бийтълс“

Един от дисковете, които Джобс най-много цени, е пиратският запис на десет-дванайсет вариации, които „Бийтълс“ правят на Strawberry Fields Forever. Това е музикалното проявление на философията му за това, как да се усъвършенства даден продукт. През 1986 г. Анди Херцфелд открива записа и прави копие за Джобс, макар че Джобс понякога разказва, че му го е дала Йоко Оно.

Един ден, докато пак седяхме във всекидневната на къщата му в Пало Алто, Джобс се разрови из шкафовете си, намери го и докато го слушахме, ми обясни на какво точно го е научил:

Това е много сложна песен. Наистина е завладяващо да следиш творческия им процес — пробват едно-друго и след няколко месеца успяват. Ленън винаги е бил любимият ми „бийтълс“ [Разсмя се на мястото, когато Ленън спира по време на първия запис и кара останалите от групата да изпълнят отново един акорд.] Чу ли това? Тук прекъсват за малко. Не се получава както трябва, затова започват отначало. Тази версия още е „сурова“. На практика звучат като обикновени смъртни. Това, което правят, го могат и други хора. Може би да не могат да измислят идеята или да напишат песента, но определено биха могли да я изсвирят. Но те не се отказват. Такива са перфекционисти, че продължават да опитват, пак и пак. Това ми направи огромно впечатление, когато бях на трийсет. Разбираш колко усилия са вложили, за да се получи.

Между тези записи те правят и много други неща, но продължават да се връщат на този, за да го усъвършенстват. [Докато слушахме третия вариант, той ми обърна внимание, че инструменталната част е усложнена допълнително.] Ние в „Епъл“ често правим нещата по същия начин. Да, дори броят на макетите, които правим за всеки нов ноутбук или iPod. Започваме с нещо, после го оправяме и доизкусуряваме, правим по-подробни макети на целия дизайн, или на отделно копче, или на някоя функция. Това е много работа, но накрая става нещо по-добро. И ти го гледаш и си казваш: „Леле, как са го направили? Къде отидоха всички предишни нескопосни неща?“

Това донякъде обяснява защо Джобс така се разстройва от факта, че „Бийтълс“ не са включени в iTunes Store.

Борбата му с „Епъл Корпс“, компанията, представляваща интересите на „Бийтълс“, продължава повече от три десетилетия. Всичко започва през 1978 г., когато скоро след излизането на пазара на „Епъл Къмпютърс“, „Епъл Корпс“ ги съдят за нарушение на закона за интелектуалната собственост и неправомерно използване на чужда търговска марка. Основанието им е, че „Епъл“ е названието на звукозаписната компания на „Бийтълс“, дъщерна на „Епъл Корпс“. Процесът е преустановен три години по-късно, когато „Епъл Къмпютърс“ плащат 80 000 долара на „Епъл Корпс“. По онова време договорката, постигната в споразумението, изглежда логична и безпроблемна: „Бийтълс“ няма да произвеждат компютри и компютърни компоненти, а „Епъл“ няма да пускат на пазара никакви музикални продукти.

„Бийтълс“ спазват своята част от сделката; никой от тях не произвежда компютри. „Епъл“ обаче навлизат в сферата на музикалния бизнес. И така, следва нов съдебен процес през 1991 г., когато към операционната система на компютрите „Макинтош“ е включено приложение за слушане на музикални файлове, и през 2003 г., когато стартира онлайн-магазинът iTunes Store. Съдебните спорове са окончателно разрешени чак през 2007 г., когато „Епъл“ приемат да изплатят 500 милиона долара на „Епъл Корпс“ за пълните права по цял свят за наименованието.

За съжаление обаче не постигат споразумение музиката на „Бийтълс“ да се продава в iTunes Store. За да се случи това, първо „Бийтълс“ трябва да се разберат с „ЕМИ Мюзик“, които държат правата върху повечето им песни.

— Всички „бийтълси“ искаха да бъдат в iTunes — спомня си Джобс, — но те и ЕМИ са като стара съпружеска двойка. Мразят се, но не могат да се разведат. Любимата ми група бе единствената, която все още не се продаваше в магазина. Много се надявам да живея достатъчно дълго, за да разреша този проблем.

И в крайна сметка успява.