Уолтър Айзъксън
Стив Джобс (32)

Творението на Джеф Раскин

Джобс през 1982 г.

Джеф Раскин е от хората, които или будят възхищение у Стив Джобс, или го нервират. В случая и двете са в сила. Философски настроен, ту весел, ту замислен, Раскин е учил информатика, преподавал е музика и сценично изкуство, ръководил е камерна оперна трупа и е режисирал протестен театър. През 1967 г. защитава докторантура в Калифорнийския университет в Сан Диего, в която твърди, че компютрите трябва да имат не текстов, а графичен интерфейс. Когато му дотяга да преподава, наема въздушен балон, прелита над къщата на ректора и изкрещява, че напуска.

През 1976 г., когато търси човек да напише ръководството за ползване на Apple II, Джобс му се обажда. Раскин, който е собственик на малка консултантска фирма, отива в гаража, вижда Возняк приведен над работната маса и приема да напише ръководство срещу 50 долара. След време става директор на рекламния отдел на „Епъл“. Една от мечтите на Раскин е да направи евтин компютър за масите. Воден от тази цел, през 1979 г. убеждава Майк Марккула да му повери ръководството на малък проект с кодово наименование „Ани“. Понеже смята, че кръщаването на машините с женски имена е полова дискриминация, преименува проекта на „макинтош“ — в чест на любимия си сорт ябълки. Променя само начина на изписване, за да не влиза в конфликт с една фирма за производство на аудиотехника (McIntosh). Така разработваният от него компютър става известен като „Макинтош“ (Macintosh).

Раскин предвижда новата машина да се продава по 1000 долара и да бъде лесен за употреба комплект от монитор, клавиатура и компютър. За да сведе разходите до минимум, предлага малък петинчов екран и много евтин (и маломощен) микропроцесор — „Моторола 6809“. Раскин се изживява като философ и записва хрумванията си в дебел бележник, който нарича „Книгата на Макинтош“. Освен това издава различни манифести. Един от тях, озаглавен „Компютри с милиони“, започва с вдъхновеното предсказание: „Ако персоналните компютри ще бъдат наистина персонални, всяко средностатистическо семейство трябва има такъв.“

През цялата 1979 г. и началото на 1980-а проектът „Макинтош“ едва крета. През няколко месеца е заплашен от спиране, но всеки път Раскин успява да спечели благосклонността на Марккула. По проекта работи екип от само четирима инженери, разквартирувани в първия офис на „Епъл“, на няколко пресечки от новата главна сграда на компанията. Работното пространство е пълно с толкова много играчки и радиоуправляеми самолетчета (страстта на Раскин), че прилича на забавачница за възрастни. От време на време работата спира и започва хаотична престрелка с пластмасови автомати. Анди Херцфелд си спомня:

— Това принуди всички да заградят работните си места с барикади от картон. Целият офис приличаше на един картонен лабиринт.

Звездата на екипа е младият русокос, миловиден и емоционален самоук инженер Бъръл Смит, който смята Возняк за свой кумир и се стреми към същите смайващи постижения. Аткинсън го открива в ремонтния отдел на „Епъл“ и впечатлен от уменията му, го препоръчва на Раскин. По-късно Смит развива шизофрения, но в началото на 80-те все още успява да впрегне маниакалната си енергия в продължаващи дни наред изблици на инженерен гений.

Джобс харесва идеите на Раскин, но не одобрява склонността му да прави компромиси с цел намаляване на цената. През есента на 1979 г. му казва да не се занимава с това, а да се съсредоточи върху създаването на, както многократно го нарича, „безумно велик“ продукт:

— Не се притеснявай за цената. Ти оправи функциите на компютъра.

В отговор Раскин написва саркастично писмо, в което изброява всички възможни достойнства на един компютър: цветен монитор с голяма разделителна способност; принтер, който работи без лента и може да печата цветни графики със скорост една страница в секунда; неограничен мрежов достъп; способност да разбира човешка реч и да синтезира музика; „дори да симулира гласа на Карузо под акомпанимента на мормонски хор с вариращ резонанс“. Писмото заключава: „Да се започва с функциите, е глупост. Трябва да започнем с препоръчителната цена, да нагодим функциите по нея и да следим възможностите на технологията в сегашния момент и близкото бъдеще.“ С други думи, Раскин не споделя убеждението на Джобс, че ако наистина иска да направи революционен продукт, човек може да промени действителността.

Така сблъсъкът между двамата е сигурен, особено след като Джобс е отстранен от проекта „Лиса“ през септември 1980 г. и започва да търси друго място, където да остави отпечатъка си. Вниманието му неизбежно е привлечено от проекта „Макинтош“. Идеите на Раскин за създаване на евтина машина за масова употреба, с прост графичен интерфейс и изчистен дизайн разбунват душата му. Също толкова неизбежно е, че когато погледът на Джобс пада върху „Макинтош“, дните на Раскин в проекта са преброени.

— Стив почна да ни учи какво да правим, Джеф се мусеше и веднага стана ясно какво ще се случи — спомня си Джоана Хофман, един от членовете на екипа „Мак“.

Първото скарване става по повод предаността на Раскин към маломощния микропроцесор „Моторола 6809“. Това е поредният сблъсък между стремежа на инженера да задържи цената под 1000 долара и желанието на Джобс да направят безумно велика машина. Джобс настоява да използват по-мощния „Моторола 68000“, както при „Лиса“. Малко преди Коледа на 1980 г., без да каже на Раскин, той възлага на Бъръл Смит да направи нов прототип с по-мощния чип. Точно както би постъпил идолът му Возняк, Смит се захваща със задачата още в същия момент, работи без почивка три седмици и използва всякакви смайващи програмни похвати. Той успява, Джобс налага въвеждането на „Моторола 68000“, а на Раскин не му остава нищо друго, освен да се муси и да преизчисли крайната цена.

Залогът обаче е по-голям. По-евтиният микропроцесор, който Раскин иска да използва, не може да поддържа всички смайващи графични трикове — прозорци, менюта, мишка и така нататък — които екипът вижда при посещенията си в „Ксерокс ПАРК“. Раскин лично е настоявал пред колегите си да отидат на тези срещи и харесва идеята за битмап дисплей (където всеки пиксел на екрана съответства на един или повече бита от видео паметта) и прозорци, но не е толкова очарован от игривото графично оформление и иконките и е твърдо против използването на насочван от мишка курсор вместо клавиатура. „Някои от екипа се влюбиха в идеята всички функции да се дадат на мишката“, оплаква се по-късно той.

Друг пример е абсурдното използване на икони. Тези образи са еднакво неразбираеми за всички човешки нации. Човечеството неслучайно е измислило фонетичните езици.

Бившият студент на Раскин, Бил Аткинсън, застава на страната на Джобс. Двамата искат мощен процесор, който да поддържа дори най-сложната графика и използването на мишка.

— Наложи се Стив да отнеме проекта от Джеф — разказва Аткинсън. — Джеф беше доста закостенял и упорит и Стив с пълно право го махна. Благодарение на това светът получи нещо много по-добро.

Противоречията не са само философски; те прерастват в конфликт на личностна основа.

— Стив обича, когато каже „скачай“, хората да скачат — споделя Раскин. — Не можеше да се разчита на него и не реагираше добре, когато излезеше, че той самият не е на висота. Не обича хората да го виждат без ореол.

Джобс е не по-малко остър към Раскин:

— Джеф беше адски надут. Не разбираше много от интерфейс. Затова реших да хвана няколко от способните му хора, да доведа няколко от моите, да поема нещата в свои ръце и да направим един по-достъпен вариант на „Лиса“, а не просто някакъв боклук.

Някои членове на екипа смятат, че е невъзможно да се работи с Джобс. „Той създава напрежение, интриги и кавги, вместо да тушира тези проблеми“ — пише един инженер в писмо до Раскин през декември 1980 г. — „Доставя ми огромно удоволствие да говоря с него и се възхищавам от идеите, практическия опит и енергията му, но не мисля, че допринася за атмосферата на доверие, подкрепа и спокойствие, от която се нуждая.“

Мнозина други обаче осъзнават, че въпреки необуздания си темперамент Джобс има харизмата и влиянието, които ще им помогнат да оставят „следа във вселената“. Джобс казва на екипа, че Раскин е само фантазьор, а той самият е човек на действието и ще направи „Мак“ за една година. Очевидно е, че иска да получи реванш за изгонването си от проекта „Лиса“, и е силно мотивиран от конкуренцията. Пред свидетели се хваща на бас с Джон Кауч за 5000 долара, че „Мак“ ще бъде готов преди „Лиса“.

— Ние можем да направим компютър, по-евтин и по-хубав от „Лиса“, и то преди тях — заявява пред екипа.

Джобс демонстрира властта си върху групата, като отменя обедния семинар, който Раскин трябва да изнесе пред фирмата през февруари 1981 г. Раскин все пак минава покрай залата и установява, че вътре има стотина души, които го чакат; Джобс не си е дал труда да уведоми другите за отмененото мероприятие. Затова Раскин влиза и изнася лекцията си.

Тази случка подтиква инженера да напише гневна бележка до Майк Скот, който в качеството си на президент отново се оказва в трудната позиция да обуздава основателя и най-голям акционер на компанията. Писмото е озаглавено „Какво е да работиш за/със Стив Джобс“ и гласи:

Той е ужасен ръководител… Винаги съм харесвал Стив, но не е възможно да работя с него… Джобс редовно пропуска насрочените срещи. Това е толкова всеизвестен факт, че почти се е превърнало в анекдот… Действа, без да мисли, и винаги по грешна преценка… Не признава заслугите на другите… Много често, когато споделиш нова идея, веднага се обявява против нея и заявява, че е безполезна, дори глупава и само му губиш времето. Само по себе си това е признак на лошо ръководство, но ако идеята е добра, съвсем скоро започва да говори за нея, сякаш е негова собствена.

Същия ден следобед Скот извиква Джобс и Раскин на среща при Марккула. Джобс се разплаква. Двамата с Раскин постигат съгласие само по една точка: никой не иска да работи с другия. Навремето за проекта „Лиса“ Скот застава на страната на Кауч. Сега решава, че е по-добре да се съобрази с Джобс. Все пак „Мак“ е незначителен проект, който се изпълнява в изолирана сграда далеч от централния офис. Това е възможност да държат Джобс настрана. Казват на Раскин да си вземе отпуск.

— Искаха да ме успокоят и да ми намерят занимание, а аз нямах нищо против — спомня си Джобс. — За мен това беше като да се върна в гаража. Имах си собствен екип от отрепки, който ме слушаха.

Изгонването на Раскин може да не е справедливо, но се оказва полезно за „Макинтош“. Раскин иска уред за малко пари, с анемичен процесор и касетофон, без мишка и с минимален графичен интерфейс. За разлика от Джобс той може би щеше да успее да задържи цената под 1000 долара и това щеше да помогне на „Епъл“ да завземе нова част от пазара. Той обаче не би могъл да постигне онова, което прави Джобс — да създаде и продава машина, която ще промени до неузнаваемост персоналните компютри. Раскин отива в „Канон“, където му дават възможност да направи компютъра, който иска.

— Неговият „Кат“ беше пълен провал — разказва Аткинсън. — Никой не го купуваше. Когато Стив направи „Мак“ като компактна версия на „Лиса“, това беше не просто един електронен домакински уред, а цяла изчислителна платформа.